Произведения

Поезия

Сваляне на всички:

Биография

По-долу е показана статията за Йордан Русков от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.

[±]
Йордан Русков
български поет и дисидент
Роден
Починал
1 август 2010 г. (84 г.)

Учил вУниверситет по библиотекознание и информационни технологии
Семейство
СъпругаВиолета
ДецаПетя
Виолина

Йордан Атанасов Русков е български поет и дисидент от Пловдив.

Биография

Роден е в Плевен през 1926 г. в семейство на бъчвар. Израства и живее в Пловдив, където завършва гимназия през 1944 г. Още като ученик сътрудничи на списанията „Детски живот“, „Светулка“, „Другарче“ и „Простори“. Първите си стихове за възрастни печата също като гимназист в сп. „Българска реч“, в. „Вечер“ и др. Работи като общински служител и библиотекар в градската библиотека.

Вдъхновен от бунта през 1956 г. в Унгария, написва стихотворението „Зов за свобода“, призоваващо към борба за демокрация. След двегодишно издирване през 1958 г. е арестуван и после е осъден на 7 г. затвор за подстрекателство към бунт и обида на държавата. Излежава само 3,5 г. от присъдата, но до 1989 г. не му е позволено да издава творбите си.

Член е на Съюза на българските писатели.[1]

Години след прекъснатото му следване завършва Държавния библиотекарски институт и работи десетилетия като училищен библиотекар.

Умира през 2010 г. в Пловдив.[2]

Отличия

  • Носител на наградата „Пловдив“ за 1991 г.
  • През 2001 г. е удостоен с орден „Стара планина“.[3]
  • Във връзка с 50-годишнината от бунта в Унгария е награден с най-високото унгарско отличие „Рицарски орден за храброст“ от Ласло Шойом.[4]
  • Почетен гражданин на Пловдив (2001).

Посмъртно признание

През май 2017 г. е открит барелеф в Пловдив.[5]

Библиография

  • „Звярът в бабиния двор“ (за деца, весели случки, 1946, 2 издание - 1947)
  • „Букви и книги“ (стихове за деца, 1948)
  • „Баба Костенурка и нейната хурка“ (приказки за деца, 1954)
  • „За работните е хляба“ (поема за деца, 1954)
  • „Пъстро венче“ (стихотворения, гатанки, игрушки-римушки за деца, 1956)
  • „Нов приятел“ (поема за деца, 1959)
  • „Небивалици“ (весели стихове) (за деца, 1972)
  • „Без ореол“ (сатира, 1991)
  • „Съдбовни прозрения“ (лирика, 1992)
  • „Гущер на курорт“ (приказки в стихове за деца, 1995)
  • „Влюбени слънца“ (лирика, 1996)
  • „Ден с очи засмени“ (стихотворения и небивалици за деца, 1999)
  • „Цветя на злото. Из хербариума на ДС“ (документална, 2000)
  • „Демокрация по шорти“ (2000)
  • „Нектар от доброта“ (лирика, 2001)
  • „Усмихната сълза. Поемки за деца“ (2002)

Бележки

  1. ↑ Членове на СБП. Официален сайт на СБП. Посетен на 23 юли 2026 г.
  2. ↑ Бай Йордан Русков си отиде самотен, plovdivmedia.com, 10 август 2010.
  3. ↑ Указ № 143 от 23 май 2001 г.
  4. ↑ Българин е отличен от унгарския президент с рицарски кръст, News.bg, 24 октомври 2006.
  5. ↑ Радко Паунов, Трима кметове на Пловдив откриха барелеф на поет дисидент, 24chasa.bg, 22 май 2017.

Външни препратки