Произведения

Поезия

Сваляне на всички:

Биография

По-долу е показана статията за Йордан Русков от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Йордан Русков
български поет и дисидент
Роден
Починал
1 август 2010 г. (84 г.)

Учил вУниверситет по библиотекознание и информационни технологии
Семейство
СъпругаВиолета
ДецаПетя
Виолина

Йордан Атанасов Русков е български поет и дисидент от Пловдив.

Биография

Роден е в Плевен през 1926 г. в семейство на бъчвар. Израства и живее в Пловдив, където завършва гимназия през 1944 г. Още като ученик сътрудничи на списанията „Детски живот“, „Светулка“, „Другарче“ и „Простори“. Първите си стихове за възрастни печата също като гимназист в сп. „Българска реч“, в. „Вечер“ и др. Работи като общински служител и библиотекар в градската библиотека.

Вдъхновен от бунта през 1956 г. в Унгария, написва стихотворението „Зов за свобода“, призоваващо към борба за демокрация. След двегодишно издирване през 1958 г. е арестуван и после е осъден на 7 г. затвор за подстрекателство към бунт и обида на държавата. Излежава само 3,5 г. от присъдата, но до 1989 г. не му е позволено да издава творбите си.

Член е на Съюза на българските писатели.[1]

Години след прекъснатото му следване завършва Държавния библиотекарски институт и работи десетилетия като училищен библиотекар.

Умира през 2010 г. в Пловдив.[2]

Отличия

  • Носител на наградата „Пловдив“ за 1991 г.
  • През 2001 г. е удостоен с орден „Стара планина“.[3]
  • Във връзка с 50-годишнината от бунта в Унгария е награден с най-високото унгарско отличие „Рицарски орден за храброст“ от Ласло Шойом.[4]
  • Почетен гражданин на Пловдив (2001).

Посмъртно признание

През май 2017 г. е открит барелеф в Пловдив.[5]

Библиография

  • „Звярът в бабиния двор“ (за деца, весели случки, 1946, 2 издание - 1947)
  • „Букви и книги“ (стихове за деца, 1948)
  • „Баба Костенурка и нейната хурка“ (приказки за деца, 1954)
  • „За работните е хляба“ (поема за деца, 1954)
  • „Пъстро венче“ (стихотворения, гатанки, игрушки-римушки за деца, 1956)
  • „Нов приятел“ (поема за деца, 1959)
  • „Небивалици“ (весели стихове) (за деца, 1972)
  • „Без ореол“ (сатира, 1991)
  • „Съдбовни прозрения“ (лирика, 1992)
  • „Гущер на курорт“ (приказки в стихове за деца, 1995)
  • „Влюбени слънца“ (лирика, 1996)
  • „Ден с очи засмени“ (стихотворения и небивалици за деца, 1999)
  • „Цветя на злото. Из хербариума на ДС“ (документална, 2000)
  • „Демокрация по шорти“ (2000)
  • „Нектар от доброта“ (лирика, 2001)
  • „Усмихната сълза. Поемки за деца“ (2002)

Бележки

  1. Членове на СБП. Официален сайт на СБП. Посетен на 23 юли 2026 г.
  2. Бай Йордан Русков си отиде самотен, plovdivmedia.com, 10 август 2010.
  3. Указ № 143 от 23 май 2001 г.
  4. Българин е отличен от унгарския президент с рицарски кръст, News.bg, 24 октомври 2006.
  5. Радко Паунов, Трима кметове на Пловдив откриха барелеф на поет дисидент, 24chasa.bg, 22 май 2017.

Външни препратки