Произведения

Научнопопулярен текст

Сваляне на всички:
fb2.zip epub txt.zip sfb.zip

Биография

По-долу е показана статията за Алберто Анджела от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.

[±]
Алберто Анджела
Alberto Angela
Роден8 април 1962 г. (64 г.)
Професияпалеонтолог, писател, сценарист, журналист, телевизионен водещ, научен популяризатор
Националност Италия
Активен период1988 –
Жанристорически роман, документалистика
Теманаучнопопулярна информация
Подпис
Уебсайт
Алберто Анджела в Общомедия

Алберто Анджела (на италиански: Alberto Angela) е италиански палеонтолог, сценарист, журналист, телевизионен водещ, научен популяризатор и писател, автор на произведения в жанровете научнопопулярна и историческа литература.

Биография

Алберто Анджела е роден на 8 април 1962 г. в Париж, Франция, в семейството на журналиста и научен популяризатор Пиеро Доменико Анджела (1928–2022) и Маргерита Пасторе. Израснал в среда, насърчаваща научното любопитство, той пътува много със семейството си, усвоява езици и опознава различни култури. Има по-голяма сестра, Кристин, родена през 1958 г.[1] Дядо му по бащина линия е лекарят и антифашист Карло Анджела.

Завършва средното си образование във Франция, а висшето – в университета „Ла Сапиенца“ в Рим, където получава диплома по природни науки с отличие. След военна служба в противопожарната бригада на Торино продължава специализацията си в САЩ, посещавайки курсове в Харвард, Колумбийския университет и Калифорнийския университет – Лос Анджелис, съсредоточени върху палеонтология и палеоантропология[2].

Изследователска дейност

В продължение на повече от десетилетие Алберто Анджела участва в палеонтологични и теренни проучвания, включително международни експедиции за откриване на вкаменелости на предчовешки видове (палеоантропология). Работи в тогавашния Заир (Национален парк „Ишанго“, 1983–1984), Танзания (1986–1988), Оман (1989), долината „Аваш“ в Етиопия, както и в пустинята Гоби в Монголия през 1991 г., където се търсят останки от динозаври и ранни бозайници.[3][4]

През 1986 г. участва в разкопките в дефилето Олдувай в Северна Танзания, довели до откриването на вкаменелостите OH62 – много архаична форма на рода Homo, с анатомия, предполагаща запазен навик за катерене по дървета. През 1991 г., по време на експедиция в Етиопия, колоната изследователи попада в засада, организирана от племена иса и бойма, като Анджела се измъква невредим.[5]

Научнопопулярна дейност

След активната си работа като изследовател Алберто Анджела се утвърждава като научен популяризатор, най-вече чрез телевизията. Снима и работи на всички континенти – на археологически и палеонтологични обекти, в изследователски центрове и природни резервати, както и сред застрашени етнически групи и култури като вайруру (Перуанските Анди), хмонг и дао роси (границите на Виетнам и Китай), хазда (Южна Танзания), бушмени (Намибия) и пигмеи (Конго).

Телевизия

Алберто Анджела с баща си Пиеро през 1993 г. на снимачната площадка на сериала Планетата на динозаврите.

Алберто Анджела следва професионалния път на баща си Пиеро Анджела и през 1990 г. дебютира като водещ за Италианската швейцарска телевизия (RTSI), където създава и води научнопопулярната програма Албатрос от 12 епизода.[6] По-късно предаването е адаптирано за Телемонтекарло, отбелязвайки неговия италиански телевизионен дебют.

Като автор започва работа още през 1989 г., участвайки в създаването на два документални филма за Rai в саваните на Серенгети – „Един ден преди 2 милиона години“ и „Леопардо“. Заедно с баща си създава сериала „Планетата на динозаврите“ (Rai 1, 1993), за който заснема репортажи на ключови палеонтологични обекти по света, включително версии на френски и английски език.[7]

Той е сред авторите на популярните италиански предавания Superquark, Quark Speciale и Viaggio nel cosmo за Rai 1, като за последното заснема репортажи от основни центрове за космически изследвания на английски и френски език. През 1997 г. неговият екип прави първия телевизионен репортаж от гробницата KV5 в Долина на царете, а през 1998 г. снима материали в Антарктида при температури около –30 °C. За епизод от 1996 г. на Viaggio nel cosmo заснема репортаж в условия на симулирана липса на гравитация на борда на Еърбъс А300.

Анджела е автор и водещ на Passaggio a Nord Ovest по Rai 1, както и теренен коментатор в италианската версия на документалния сериал Big Cat Diary, заснета в резервата Масай Мара в Кения. Озвучава италианската версия на видео с виртуална реалност за Музея по естествена история в Ню Йорк, чиято английска версия е озвучена от Том Ханкс, Харисън Форд, Джоди Фостър и Лиам Нийсън.

Заедно с баща си е автор и водещ на Ulisse – Il piacere della scoperta (Rai 3, от 2000 г.), чийто първи сезон печели наградата „Флаяно“. През 2002 г., по време на снимки в пустинята Сахара на границата между Алжир и Нигер, става жертва на обир.[8]

Той е куратор и водещ на документалната поредица за изкуство Stanotte a..., излъчвана от 2015 г. по Rai 1.

Алберто Анджела е куратор и водещ на документалната поредица Stanotte a..., излъчвана по Rai 1 от 2015 г. За Rai 1 създава и програмата Meraviglie, чийто първи сезон се появява през януари 2018 г. и е последван от нови издания през следващите години.

През септември 2018 г. Ulisse - Il piacere della scoperta преминава от Rai 3 на Rai 1 след 18 години, с четири нови епизода, които постигат висок зрителски интерес. През септември 2020 г., по повод 20-годишнината на програмата, излизат още четири епизода, заснети след локдауна от пандемията от Ковид-19.[9] Между април и май 2021 г. са излъчени още четири епизода, както и специалният епизод от 3 юни, създаден съвместно с Пиеро Анджела и озаглавен Un pianeta meraviglioso - Il futuro da salvare.

На 25 май 2023 г. по Rai 1 е излъчено специалното издание Piero Angela un viaggio lungo una vita, специален епизод на предаването Ulisse, посветено на неговия баща.

Творчество

Алберто Анджела на Международния панаир на книгата в Торино през 2016 г.

Алберто Анджела сътрудничи като журналист на различни италиански издания, сред които Стампа, Airone, Epoca и Voce на Индро Монтанели. Първата му докуметална книга излиза през 1988 г. – Musei (e mostre) a misura d'uomo. Come comunicare attraverso gli oggetti, посветено на новите техники за интерактивност в научните музеи.

Заедно с Пиеро Анджела публикува редица научнопопулярни книги: La straordinaria storia dell'uomo („Необикновената история на човека“, 1989), La straordinaria storia della vita sulla Terra („Необикновената история на живота на Земята“, 1992), Il Pianeta dei Dinosauri („Планетата на динозаврите“, 1993), Dentro al Mediterraneo („Вътре в Средиземно море“, 1995), La straordinaria storia di una vita che nasce. Nove mesi nel ventre materno („Необикновената история на един живот, който се ражда. Девет месеца в майчината утроа“, 1996), Squali („Акули“ 1997), Viaggio nel Cosmo („Пътуване в Космоса“, 1998) и Mostri marini („Морски чудовища“, 2001). Следват самостоятелните му изследвания върху Древен Рим: Una giornata nell'Antica Roma. Vita quotidiana, segreti e curiosità („Един ден в Древен Рим: ежедневие, тайни и куриози“, 2007), Impero („Империя“, 2010) и Amore e sesso nell'antica Roma („Любов и секс в Древен Рим“, 2012).

През 2015 г. публикува San Pietro, посветена на базиликата Свети Петър. Същата година, благодарение на приходите от книгата I tre giorni di Pompei („Трите дни на Помпей“, 2014), е финансирано възстановяването на стенописа „Раненият Адонис“ в Помпей.[10]

През 2016 г. излиза Gli occhi della Gioconda. Il genio di Leonardo raccontato da Monna Lisa („Очите на Джокондата. Геният на Леонардо, разказан от Мона Лиза“), в която Анджела представя живота и творчеството на Леонардо да Винчи чрез детайлите на картината.

Между 2020 и 2022 г. публикува трилогията за пожара в Рим: L'ultimo giorno di Roma („Последният ден на Рим“, 2020), L'inferno su Roma („Адът над Рим“, 2021) и Nerone. La rinascita di Roma e il tramonto di un imperatore („Нерон. Възраждането на Рим и падането на един император“, 2022).

Личен живот

Женен е и има три сина: Рикардо (1998), Едоардо (1999) и Алесандро (2004).[2] Владее отлично италиански, английски, френски, кюрдски и суахили.[11][2][12]

Творчество

Произведения

  • Musei (e mostre) a misura d’uomo. Come comunicare attraverso gli oggetti (1988)
  • La straordinaria storia dell’uomo. Indizio per indizio un’investigazione sulle nostre origini (1988) – с Пиеро Анджела
  • La straordinaria storia della vita sulla terra. Diario di un viaggio lungo quattro miliardi di anni (1992) – с Пиеро Анджела
  • Il pianeta dei dinosauri. Quando i grandi rettili dominavano il mondo (1993) – с Пиеро Анджела
  • Dentro il Mediterraneo (1995) – с Пиеро Анджела
  • La straordinaria avventura di una vita che nasce. Nove mesi nel ventre materno (1996) – с Пиеро Анджела
  • Squali (1997) – с Пиеро Анджела и Алберто Лука Реки
  • Viaggio nel cosmo. Alla scoperta dei misteri dell’Universo (1997) – с Пиеро Анджела
  • Il paesaggio che verrà (2000) – с Пиеро Анжела и Джузепе Педериали
  • Mostri marini (2001) – с Пиеро Анджела и Алберто Лука Реки
  • Una giornata nell’antica Roma. Vita quotidiana, segreti e curiosità (2007) – Награда „Чимитиле“ за най-добра документална книга
    Един ден в древен Рим: всекидневие, тайни и любопитни факти, ИК „Колибри“, София (2010), прев. Юдит Филипова. ISBN 978-954-529-772-4
  • Impero. Viaggio nell'Impero di Roma seguendo una moneta (2010)
    IMPERIUM. Пътешествието на една монета из Римската империя, ИК „Колибри“, София (2014), прев. Юдит Филипова. ISBN 978-619-150-257-8
  • Amore e sesso nell'antica Roma (2012)
    Любов и секс в Древен Рим, ИК „Колибри“, София (2015). ISBN 978-619-150-740-5
  • Viaggio nella Cappella Sistina. Alla scoperta del più grande tesoro artistico di tutti i tempi (2013)
  • I Bronzi di Riace: L'avventura di due eroi restituiti dal mare (2014)
  • I tre giorni di Pompei: 23 – 25 ottobre 79 d.C. – Ora per ora, la più grande tragedia dell'antichità (2014)
    Трите дни на Помпей, изд. „Колибри“, София (2017). ISBN 978-619-150-940-9
  • San Pietro. Segreti e meraviglie in un racconto lungo duemila anni (2015)
  • Gli occhi della Gioconda. Il genio di Leonardo raccontato da Monna Lisa (2016)
  • Viaggio nella storia, 50 тома (2016)
  • Cleopatra. La regina che sfidò Roma e conquistò l'eternità (2018)
    Клеопатра: Царицата, която предизвика Рим и покори вечността, изд. „Колибри“, София (2022). ISBN 978-619-02-0991-1
  • Meraviglie. Alla scoperta della penisola dei tesori (2019)
  • Come eravamo. Il romanzo degli italiani dalle origini all'Unità d'Italia, 20 тома (2019)
  • L'ultimo giorno di Roma. Viaggio nella città di Nerone poco prima del grande incendio (La trilogia di Nerone, Libro I) (2020)
  • L'inferno su Roma. Il grande incendio che distrusse la città di Nerone (La trilogia di Nerone, Libro II) (2021)
  • Nerone. La rinascita di Roma e il tramonto di un imperatore (La trilogia di Nerone, Libro III) (2022)
  • Genio. La grande storia delle scoperte che hanno cambiato la nostra vita, 16 тома (2022)
  • Cesare. La conquista dell'eternità (2025)

Телевизия

  • Una giornata di 2 milioni di anni fa (документален филм по Rai, 1989)
  • Leopardo (Documentario Rai, 1989)
  • Albatros (Televisione Svizzera Italiana Telemontecarlo, 1990)
  • Il pianeta dei dinosauri (Rai 1, 1993)
  • L'uomo che venne dalla Preistoria (Rai 1, 2 ноември 1994)
  • Quark Estate (Rai 1, 1995)
  • Superquark (Rai 1, 1995 – 2022)
  • Speciale Superquark (Rai 1, 1997 – 2015)
  • Domenica in (Rai 1, 1997/1998)
  • Viaggio nel cosmo (Rai 1, 1997)
  • Passaggio a Nord Ovest (Rai 1, от 1997)
  • Big Cat Diary (Rai e BBC, 1998)
  • Ulisse – Il piacere della scoperta (Rai 3, 2000 – 2018; Rai 1, от 2018)
  • Passaggio a Nord Ovest DOC (Rai 1, от 2015)
  • Stanotte a... (Rai 1, от 2015)
  • Meraviglie (Rai 1, от 2018)
  • Speciale Ulisse: Quella notte sulla Luna (Rai 1, 2019)
  • Noos (Rai 1, от 2023)
  • La grande opera italiana - Patrimonio dell'umanità (Rai 1, 2024)

Видеография

  • Universo, 26 VHS, Novara, De Agostini, (1996 – 1997)
  • Squali un mistero da capire, Milano. A. Mondadori Newmedia, (1998)
  • Il meraviglioso mondo del mare, Milano, A. Mondadori Newmedia, Fabio Ratti Editoria Libraria e Multimediale, (1997)

(последните два са CD Rom реализирани заедно с Пиеро Анджела и Алберто Лука Реки)

  • La grande Storia dell'Uomo, 27 DVD, Roma-Milano, RaiTrade-RCS, (2008)
  • Alla scoperta del Vaticano con Alberto Angela, 6 DVD, la Repubblica/l'Espresso-Rai Eri-Rai Com-OC-CTV, (2014)
  • Alla scoperta dei Musei Vaticani con Alberto Angela, 6 DVD, la Repubblica/l'Espresso-Rai Com-OC-CTV, (2015)
  • Alla scoperta del Rinascimento a Firenze con Alberto Angela, 5 DVD, la Repubblica/l'Espresso, (2016)
  • Divina bellezza. Alla scoperta dell'arte sacra in Italia con Alberto Angela, 10 DVD, la Repubblica/l'Espresso-Rai Com-GEDI Gruppo Editoriale-OC-CTV, (2017)
  • Stanotte a... con Alberto Angela 5 DVD la Repubblica/l'Espresso-Rai Com, (2018)
  • Viaggio senza ritorno 1 DVD la Repubblica/l'Espresso-Rai Com, (2019)
  • Meraviglie. Un viaggio in Italia con Alberto Angela, 12 DVD, la Repubblica/l'Espresso-Rai Com-GEDI Gruppo Editoriale, (2020)
  • Stanotte a... con Alberto Angela 7 DVD la Repubblica/l'Espresso-Rai Com, (2022)

Награди и признания

Има следните почетни университетски дипломи
  • 14 май 2019 г.: Магистърска степен honoris causa по комуникация на културното наследство от Палермитанския университет: „За неговата дълга научна и усъвършенствана дейност по обучение и разпространение, изрично открита в неговите книги и телевизионни сериали, на които той е автор и водещ, които го правят известен в цяла Италия.“[13]
  • 25 юни 2019 г.: Магистърска степен honoris causa по археология от частния неаполитански университет „Сестра Орсола Бенинказа“: „За изключителната способност за синтез на компетентност и комуникация, или по-скоро между ценностите на научното познание и методите за предаване на знания в епохата на новите медии.“[14]
  • 17 септември 2019 г.: Магистърска степен honoris causa по философия от Университета на Източен Пиемонт
  • 5 юни 2023 г.: Магистърска степен honoris causa по геология и приложна геология от Неаполитанския университет „Федерико II“[15]
Други призвания на Алберто Анджела
  • Член е на Италианския институт по човешка палеонтология в Рим и на Изследователския център „Лигабуе“ във Венеция
  • През 2008 г. печели Награда „Чимитале“ с книгата си „Един ден в Древен Рим" за най-добра публицистична творба
  • Неговото телевизионно предаване Одисей – удоволствието от откритието печели наградите „Флаяно“, „Guidarello d'oro“ и „Фреджене“
  • На 24 септември 2009 г. участва в церемонията по откриването на учебната година Tutti a scuola 2009 в Квиринала в Рим.
  • На 8 юли 2010 г. е обявен за почетен академик на Международната академия за подводни науки и техники, благодарение на опита си в гмуркането – спорт, който той усърдно практикува заедно с плуване и ски.[16]
  • На негово име е кръстен астероидът 80652 Albertoangela.[17]
  • На него е посветен много рядък морски вид – Prunum albertoangelai от моретата на Колумбия
  • За своето разпространение на историята през 2020 г. той получава престижната международна награда „Portico d'oro – Жак Льо Гоф“[18]
  • На 26 септември 2011 г. е назначен за нов „Посланик на добра воля“ на УНИЦЕФ Италия.
  • През 2016 г. на него и баща му Пиеро Анджела е посветен нов хибрид на спонтанна орхидея, открита в Колепасо, наречен Ophrys ×angelarum[19], хибрид между Ophrys bertolonii subsp. bertolonii и Ophrys tardans[20]
  • През 2017 г. е удостоен с Американската награда на Фондация „Италия-САЩ“ в Камарата на депутатите.
  • Печели изданието Премиолино 2017 за програмата Stanotte a San Pietro – Viaggio tra le meraviglie del Vaticano („Тази вечер в Свети Петър – Пътуване през чудесата на Ватикана“).[21]
  • Почетни гражданства: На 15 май 2018 г., след голяма мобилизация, започнала през мрежата през 2015 г., е удостоен с почетното гражданство на Неапол.[22] Същата чест му е оказана на 9 октомври 2018 г. от Помпей[23] и на 26 юли 2019 г. от Аквилея.
  • На 19 декември 2018 г. е удостоен от Президента на Италия с Ордена за заслуги пред Италианската република – висш орден на Италия.
  • През 2025 г. печели наградата „Флаяно“ за телевизия и радио за най-добра културна програма с Ulisse – La Sicilia di Montalbano.
  • През 2026 г. нов вид морски организми, Myxicola albertoangelai (Sabellidae), е посветен на него.

Източници

  1. ↑ Piero Angela // 7 декември 2008.
  2. 1 2 3 Tutto quello che non sapete su Alberto Angela // 28 gennaio 2018.
  3. ↑ Due espressi, tre figli, venti boccette di sabbia. Il „lato privato“ di Alberto Angela, meraviglia d'Italia // Посетен на 2023-6-15.
  4. ↑ Maria Volpe, Alberto Angela, i 5 motivi del successo: intellettuale pop, lento e molto social // Посетен на 2023-6-15.
  5. ↑ Fabio Fazio, Che tempo che fa: Ospiti della puntata: Ferruccio De Bortoli e Alberto Angela, Rai Tre, 13 март 2010, на 0 h 56 min 27 s. Посетено на 15 юни 2023 г..
  6. ↑ Cinzia Tani, „Visioni private“. Интервю с Пиеро Анджела от декември 2007 (излъчено и по Rai 5 на 23 април 2011 г.)
  7. ↑ Alberto Angela // Архивиран от оригинала на 19 август 2017.
  8. ↑ Niger, aggredito gruppo di turisti italiani. I banditi sequestrano due connazionali // 22 agosto 2006.
  9. ↑ Alberto Angela torna con „Ulisse, il piacere della scoperta“: su Rai1 una Roma tutta dall’alto // 16 септ. 2020. Посетен на 2023-6-15.
  10. ↑ Pompei, restaurato l'Adone ferito // Napoli, 24 agosto 2015.
  11. ↑ Bruno Vespa, Porta a Porta: St 2018/19 Puntata del 05/03/2019 Архив на оригинала от 2023-06-27 в Wayback Machine., Rai 1, 5 март 2019, на 08 min 35 s. Посетено на 6 март 2019.
  12. ↑ Alberto Angela: „Io bocciato alle elementari, ma l’esame era difficile“ // 25 ноември 2018.
  13. ↑ CONFERIMENTO DELLA LAUREA MAGISTRALE HONORIS CAUSA IN „COMUNICAZIONE DEL PATRIMONIO, CULTURALE“ (LM 92) a Alberto Angela (PDF), на unipa.it. Посетено на 15 юни 2023 г.
  14. ↑ Conferimento della Laurea Magistrale Honoris Causa in Archeologia a Alberto Angela, на unisob.na.it, Посетено на 15 юни 2023
  15. ↑ Conferimento della Laurea Magistrale Honoris Causa in Geologia e Geologia applicata a Alberto Angela, на unina.it, Посетено на 15 юни 2023 г.
  16. ↑ Alberto Angela nominato Accademico onorario // Архивиран от оригинала на 22 юли 2010.
  17. ↑ 80652 Albertoangela (2000 BB) // Посетен на 2009-9-22.
  18. ↑ Conferimento del premio portico d'oro ad Alberto Angela URL consultato il 15-12-2010
  19. ↑ Medagli, Gargiulo & Chetta, 2016
  20. ↑ O. Danesch & E. Danesch. GIROS News 59 (2016: 2) с. 334 – 338
  21. ↑ Edizione 2017 // Архивиран от оригинала на 24 септ. 2018.
  22. ↑ COPERTINA – Alberto Angela, napoletano per Costituzione // Посетен на 2023-6-15.
  23. ↑ Pompei, Alberto Angela diventa cittadino onorario // Посетен на 2023-6-15.

Външни препратки

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Alberto Angela в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​