Произведения

Разни

Биография

По-долу е показана статията за Георги Константинов (анархист) от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.

[±]
Вижте пояснителната страница за други личности с името Георги Константинов.
Георги Константинов
български анархист
Роден
15 май 1933 г. (93 г.)

Георги Константинов Георгиев (известен в с прякора Анархията) е български анархист и атентатор. Осъден е през 1953 г. за атентат срещу паметник на Сталин. В периода 1973 – 1991 г. е политически емигрант във Франция. Автор е на книги за анархизма и за дейността на „Държавна сигурност“.

Биография

Георгиев е роден на 15 май 1933 година в Горна Джумая, Царство България. Баща му е лекар, а дядо му Георги Хаджиконстантинов и прадядо му Коте Чорбаджигошев са видни възрожденски дейци.[1]

Завършва математика.[2] На 19 години организира взривяването на паметника на Сталин в Борисовата градина в София. Това става на 3 март 1953 г.[3] След 2 дни Сталин умира. Само това и фактът, че е освидетелстван като душевно болен отървават Константинов от смъртна присъда.[4] Влиза в затвора и излежава 10 от общо 20-те години, на които е осъден. След амнистия през 1962 г. е освободен, но остава под постоянното наблюдения на „Държавна сигурност“.[2]

През 1973 г. успява да избяга през Югославия. Установява се във Франция и живее там до 1991 г. [5]След амнистия се завръща в София (има задочна смъртна присъда), за да доживее старините си в България. Активен деец е на Федерацията на анархистите в България, журналист във вестник „Свободна мисъл“, автор на редица анархистични трудове като „Антиистория славянобългарска“, издател на ИК „Шрапнел“.

През 2007 г. Константинов е предложен от СДС за член на комисията по досиетата. На 26 март 2007 г. Държавната комисия по сигурността на информацията отхвърля официално кандидатурата му. Причината са 25 тома данни на Национална служба „Сигурност“ за негова терористична дейност.[6]

Библиография

Спомени

Анализи

  • Барутни (по)мисли (Статии 1974 – 1989). София: Шрапнел, 2004, 359 с.
  • Иде ли… световната социална революция (Доклад пред IX конгрес на ФАБ).
  • Роботронната и биотехнологична революции, селското стопанство и изхранването на човечеството: Проблеми и решения. София: Шрапнел, 2000, 47 с.
  • Възможна ли беше съпротивата срещу ДС?. София: Шрапнел, 2001.
  • С думи, вместо с куршуми. София: Шрапнел, 2001.
  • Константинов, Георги. Анти история славянобългарска. София, Шрапнел, 1991. с. 288.
  • Краят на държавата и капитала. София: Шрапнел, 2000, 320 с.

Преводи

Филмография

Вижте също

Бележки

  1. ↑ Георги Константинов Чорбаджигошев от Горна Джумая, Пиринска Македония - "Ставайте робове! Аз не ща ярем…", София, 2005 година // Струмски. Посетен на 27 юли 2026 г.
  2. 1 2 Константинов, Георги. Напред и ако пътят води към Голгота!. Посетен на 28 юли 2026. (на български)
  3. ↑ Светослава Банчева, „Анархистът Георги Константинов – от взривения паметник на Сталин, през затвора и бягството във Франция“, e-vestnik, 19 ноември 2008 г.
  4. ↑ Константинов, Георги. Адски Калейдоскоп (Спомени на затворника) част 1. Посетен на 28 юли 2026. (на български)
  5. ↑ Константинов, Георги. Емигрантски спомени том IV. (на български)
  6. ↑ „ДКСИ потвърди отказа Георги Константинов да е член на комисията по досиетата“ // Посетен на 10 септември 2013.
  7. ↑ Александрова, Ивайла. Филм за Анархията // bnr.bg, 4 април 2019. Посетен на 7 април 2023.

Външни препратки