Произведения

Роман

Разказ

Биография

По-долу е показана статията за Лиляна Михайлова от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.

[±]
Лиляна Михайлова
Родена11 май 1939 г.
Починала18 април 2010 г. (70 г.)
Националност България
Жанрразказ, повест, роман, сценарий
Известни творби„Грехът на Малтица“ (1980)
Награди„Златен ланец“ (2007)[1]
Уебсайт

Лиляна Георгиева Михайлова е българска писателка и сценаристка.

Биография

Родена е на 11 май 1939 г. в Пловдив. Завършва българска филология в Софийския университет.

Работи като учител, журналист, редактор, сценарист. След приключване на работата си в гр. Перник, семейството дарява апартамента си в града на общината, с условието в него да живеят ученици отличници, които нямат родители.

Една от първите авторки на списание „Родна реч”.[2]

Член е на Съюза на българските писатели.[3]

Женена е за писателя Младен Денев.

Умира на 18 април 2010 г. Погребана е в Централните софийски гробища.[4]

Награди

За книгата си „От разликата в часовите пояси“ е удостоена с Националната награда за публицистика и белетристика на името на Николай Хайтов за 2008 г.

За творчеството ѝ

„ „Грехът на Малтица“ е най-добрият ни роман за Освобождението, който съм чел. Вътре няма безчинстващи орди, няма дипломатически совалки, няма казашки разезди, няма дори кървища, освен една отрязана глава накрая. И тъкмо по това личи голямото майсторство на писателката. “

[5]

Творчество

Пише повече от 20 книги, сред които:

  • „Часовете нямат имена“ (стихове, 1963 г.),
  • „Жени“ (сборник с разкази, 1966 г.),
  • „Къща при завоя“ (сборник с разкази, 1969 г.; едноименният разказ е включен в „Априлски дъждове: Разкази за българското село“, изд. 1980 г.),
  • „Корабът“ (повест, 1972 г.),
  • „Отвори, аз съм“ (повест, 1972 г.; в основата на сценария на филма „Най-добрият човек, когото познавам!“ от 1973 г.),
  • „Нещо радостно за неделя“ (разкази, 1973 г.),
  • „Грижи“ (разкази, 1975 г.),
  • „Отложеният старт“ (повест за юноши, 1975 г.),
  • „Чужденката“ (повест, 1975 г.),
  • „Един тъжен мъж“ (роман, 1977 г.; в основата на сценария на телевизионната сага „Дом за нашите деца“ от 1987-1990 г.),
  • „Късни дъждове“ (сборник с разкази и новела, 1978 г.),
  • „Откога те чакам“ (сценарий, 1984 г.),
  • „Глад за хляб“ (сценарий и новела, 1985 г.),
  • „Грехът на Малтица“ (роман, 1980 г., 1983 г.; в основата на сценария на едноименния филм от 1984 г.),
  • „Писма до поискване“ (сборник с разкази и новели, 1984 г.),
  • „Неизчезващите“ (роман, 1984 г.; в основата на сценария на едноименния филм от 1986 г.),
  • „Допълнително показание“ (сборник разкази и новели, 1987 г.),
  • „Две жени“ (повести – „Отвори, аз съм...“ и „Корабът“, изд. 1989 г.),
  • „Самоубийство по лични причини“ (повест, изд. 1996 г.),
  • „От разликата в часовите пояси“ (сборник с разкази, 2008 г.),
  • „Островът“ (избрани разкази, изд. 2014 г.)[6].

Произведения на Лиляна Михайлова са преведени и издадени в Полша, Чехия, Русия, Румъния, Португалия, Латвия, Холандия, Дания, Финландия, Германия, Франция.

По сценарии на Лиляна Михайлова са създадени редица български кино и телевизионни филми, сред които:

Награди

За книгата си „От разликата в часовите пояси“ Михайлова е удостоена с Националната награда за публицистика и белетристика на името на Николай Хайтов за 2008 година.[9]

Източници

  1. ↑ „Лиляна Михайлова и Гриша Трифонов с големите литературни награди на „Труд“, вестникарска група „България“, декември 2007 г.
  2. ↑ Отиде си писателката Лиляна Михайлова (1939-2010). Културни новини. Посетен на 30 юни 2026 г.
  3. ↑ Членове на СБП. Официален сайт на СБП. Посетен на 30 юни 2026 г.
  4. ↑ Парцел 1 // София помни. Посетен на 13 октомври 2022.
  5. ↑ Енев, Деян. „Грехът на Малтица“ // Култура.бг, 22.02.2017. Посетен на 19.02.2022.
  6. ↑ Надежда Захариева, „Островът“ на Лиляна Михайлова, сайт на изд. „Жанет 45“.
  7. ↑ „Търг“, тв комедия, 1992 г. (анотация), сайт на БНТ.
  8. ↑ „Йосиф и Мария“, тв драма, 1994 г. (анотация), сайт на БНТ.
  9. ↑ „Борислав Бойчев с наградата „Николай Хайтов“. Специалната награда получи Лиляна Михайлова“, Словеса, 31 октомври 2008

Външни препратки