Книги

Биография

По-долу е показана статията за Свобода Бъчварова от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.

[±]
Свобода Бъчварова
българска писателка
Родена
Починала
27 юни 2012 г. (87 г.)
Националност България
Литература
Жанровероман, сценарий
Известни творби„Земя за прицел“
Семейство
БащаТодор Ангелов
СъпругЛюбен Бъчваров
ДецаЕлица
Уебсайт

Свобода Тодорова Бъчварова е българска писателка, редакторка и киносценаристка, едно от значимите имена в българското кино.

Биография

Свобода Бъчварова е родена в Горна Джумая, днес Благоевград, на 11 януари 1925 година[1] в семейството на Тодор Ангелов – Божаната, потомък на бежанци от Македония, и Александра Шарланджиева, и двамата с леви политически убеждения. Баща ѝ, участник в Септемврийското въстание от 1923 година, емигрира със семейството си в Австрия през 1925 година, следващата година се преместват в Париж (Франция), където живеят една година, след което са екстрадирани в Белгия.[2] През този период Свобода Бъчварова се разболява от костна туберкулоза, а болестта ѝ оставя недъг за цял живот.

През 1930 г. в България е обявена амнистия за жените емигрантки и майката се завръща в България с 5-годишната си дъщеря, а бащата остава в Белгия. Той участва в Гражданската война в Испания (1936 – 1939) и в Съпротивата в Белгия, убит е през 1943 година. Свобода Бъчварова като ученичка споделя идеите на родителите си, от 1940 година членува в Работническия младежки съюз (РМС), от януари до август 1944 година е интернирана в Крумовград.[2] В тежкото за майката и дъщерята време те са приютени в семейството на капитан Павел Джингаров и жена му Цвета, при които живеят три години, приемани като част от семейството.[3]

След Деветосептемврийския преврат от 1944 година майка ѝ Александра Шарланджиева, по-известна като Саша Маркова, участва в така наречения „Народен съд“ в Горна Джумая. Подписът ѝ стои под смъртната присъда на капитан Павел Джингаров.[3] Свобода Бъчварова, след като завършва гимназия в 1946 година, заминава за Ленинград (СССР), където следва естетика и журналистика до 1951 година.[2] Там, в разгара на Сталинския терор и репресиите срещу съветската интелигенция, тя се запознава с творчеството на Марина Цветаева, Николай Гумильов, Всеволод Майерхолд. Започва да чете и големите руски религиозни мислители – Николай Бердяев, Сергей Булгаков, Лев Шестов, Владимир Соловьов. Тогава тя започва да се съмнява в марксистката доктрина,[4] както по-късно споделя.

След завръщането си в България Свобода Бъчварова става журналистка и от 1953 до 1961 година работи в културния отдел на вестник „Работническо дело“.[2] След ХХ конгрес на КПСС и Априлския пленум на БКП през 1956 г. култът към Сталин е развенчан. Настъпва облекчаване на режима. Като гражданка и журналистка, тя защитава и утвърждава видни представители на новата българска култура – художници като Найден Петков, романите на Димитър Димов, Димитър Талев, Емилиян Станев, поезията на Джагаров, Левчев, Башев, Караангов, Валери Петров, Христо Радевски. Културният отдел на вестника, чиято душа е Свобода, се превръща в трибуна на новите идеи, на новото мислене, родено от „голямото размразяване“. Младата журналистка е душата на своеобразен интелектуален кръжок, в който участват Панчо Панчев, Иван Кирилов, Васил Джерекаров, Владимир Найденов, Радой Ралин, Добри Жотев, Блага Димитрова, Иван Радоев. Четат поемите на Александър Твардовски, романите на Александър Солженицин, следят дългите доклади на Хрушчов, речите на Толяти, Берлингуер и Сантяго Карильо, живеят с тревогите на Карибската криза и с образа на легендарния Че Гевара.[4] Благосклонното отношение към културния отдел на вестника, в който работи, е изгубено и отделът е разпуснат.

След „Работническо дело“ Свобода Бъчварова започва работа в киното, като от 1961 до 1985 година е редактор, а по-късно и директор на Студията за игрални филми „Хемус“.[2] Времето, в което започва да се занимава с кино, съвпада със златните години на българското кино – седемдесетте и началото на осемдесетте години на миналия век. Свобода Бъчварова се превръща в една от емблематичните личности за този културен ренесанс. „Един от нейните идеолози и водачи, човекът, който насърчаваше и подкрепяше, който ни поучаваше и иронизираше, който ни се караше, когато хленчехме и се смееше, когато се мислехме за велики, европеецът в шопското село Бояна (където се намира киноцентърът)“[4], разказва Владимир Ганев, сценарист на биографичния филм „По особено жесток начин“.

Като ръководител на студията тя дава път на творби на Георги Стоянов, Людмил Стайков, Вили Цанков, Методи Андонов, Христо Ганев и Бинка Желязкова. Приема и поддържа проектите на Христо Христов, Любомир Шаралиев, Иван Андонов, Никола Рударов, „Лачените обувки на незнайния воин“ на Рангел Вълчанов, детските филми на Иванка Гръбчева и др. Тя е съсценаристка, заедно с режисьора Георги Дюлгеров и актьора Руси Чанев, на филма „Мера според мера“, основан на нейния роман „Литургия за Илинден“.

Член е на Съюза на българските писатели.[5]

От брака си с д-р Любен Бъчваров има една дъщеря Елица, омъжена за бразилски бизнесмен, от когото има две деца. От 1989 г. Свобода Бъчварова живее при нея.[6] Семейството обитава през по-голямата част от годината къща в курортното градче Рио Кларо, разположено на 50 км от Рио де Жанейро, а по-рядко апартамент в престижния квартал на Рио де Жанейро – Бара да Тижука. В Рио Кларо Свобода пее в хора на местната руска църква.

През 2005 година президентът Георги Първанов я награждава по случай 80-ата ѝ годишнина с орден „Стара планина“.[6]

През 2008 година Свобода Бъчварова се завръща в родината си, за да представи своята трилогия „По особено мъчителен начин“, документална сага, проследяваща житейския път на баща ѝ. На премиерата на трилогията тя споделя:

„ ...Аз си оставам свързана с България и особено с родния Пирински край, където всеки камък, всяка къща, всяка улица е една история. И затова се радвам, че съм тук и едновременно с това изпитвам мъка за още нерешените проблеми на тази многострадална страна, наречена България. Желая ви от все сърце кураж, успех и вяра... “

Свобода Бъчварова умира на 27 юни 2012 година в Рио де Жанейро след едноседмичен престой в болница поради кръвоизлив и е погребана в Рио Кларо.[7]

Библиография

Свобода Бъчварова е автор на романите:

  • „Великденска ваканция“
  • „Литургия за Илинден“
  • „Приключенията на Фильо и Макензен“
  • „Телеграма с много неизвестни“
  • „Опасен чар“
  • „Земя за прицел“
  • „По особено мъчителен начин…“

Филмография

Като сценарист

Бележки

  1. ↑ Български кинематографисти
  2. 1 2 3 4 5 Съюз на българските журналисти. Свобода Бъчварова: Истината е благодат за оня, който е готов да стигне до край // sbj-bg.eu. 11 януари 2025. Посетен на 12 юли 2026.
  3. 1 2 Танкинска, Цветелина. Разстрели, затвор, бедност и тормоз в театъра – трудният живот на убитата актриса Виолета Донева // 168chasa.bg. 3 ноември 2022. Посетен на 12 юли 2026.
  4. 1 2 3 Вилиана Семерджиева, Личности: Свобода Бъчварова стана героиня във филм, в-к Дума, 11 май 2006 г.
  5. ↑ Членове на СБП. Официален сайт на СБП. Посетен на 12 юни 2026 г.
  6. 1 2 Йоана Гъндовска, Първанов не успя лично да награди Свобода Бъчварова Архив на оригинала от 2018-12-30 в Wayback Machine., в-к Сега, 13 януари 2005 г.
  7. ↑ Свобода Бъчварова издъхна в Бразилия[неработеща препратка], bnews.bg, 27 юни 2012 г.

Външни препратки