Вики Баум (автор)

Произведения

Роман

Сваляне на всички:
fb2.zip epub txt.zip sfb.zip

Биография

По-долу е показана статията за Вики Баум от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.

[±]
Вики Баум
Vicki Baum
австрийска писателка
Родена
Хедвиг Баум
Починала
29 август 1960 г. (72 г.)
Учила въвВиенски университет за музика и сценично изкуство
Семейство
БащаХерман Баум
МайкаМатилда Донат
СъпругМакс Прелс
Рихард Лерт
ДецаВолфганг Лерт
Петер Лерт
Уебсайт
Вики Баум в Общомедия

Хедвиг „Вики“ Баум (Hedwig "Vicki" Baum) е австрийска писателка с американско гражданство, получила международно признание през първата половина на XX век. Най‑известното ѝ произведение е романът Menschen im Hotel (1929), публикуван на английски като Grand Hotel. Книгата се превръща в значим световен успех и е адаптирана в едноименния филм от 1932 г., както и в бродуейски мюзикъл през 1989 г.

Образование и личен живот

Баум е родена през 1888 г. във Виена в еврейско семейство. Майка ѝ Матилда Донат страда от психично заболяване и умира от рак на гърдата, когато Баум е още дете.[1][2] Баща ѝ Херман Баум, банков чиновник, описван като „тираничен хипохондрик“, е убит през 1942 г. в Нови Сад по време на унгарската окупация.[2]

В началото на кариерата си Баум се обучава като арфистка във Виенската консерватория[2] и свири във Виенското концертно дружество. Между 1916 и 1923 г. живее в Хановер и Манхайм, следайки съпруга си, който е диригент.[3] По-късно се установява в Берлин, където работи като журналист за списанието Berliner Illustrirte Zeitung, издавано от Ullstein‑Verlag.[4][5].

Бокс

В края на 20‑те години Баум започва да се занимава с бокс. Тя тренира при турския боксьор Сабри Махир[6] в неговото студио за бокс и физическа култура в Берлин. Макар студиото да е било отворено за мъже и жени, Баум отбелязва в мемоарите си It Was All Quite Different (1964), че само няколко жени, сред които Марлене Дитрих и Карола Нехер, са се обучавали там. Позиционирайки се като представителка на „Новата жена“, тя утвърждава своята независимост в традиционно мъжката сфера на бокса и поставя под въпрос установените полови роли.

Според Баум Махир е поставял едно основно ограничение за жените: да не участват в спаринг на ринга, за да се избегнат травми. Упражненията с боксьорската топка обаче били позволени, тъй като развивали силен ляв прав удар и бърза реакция – умения, които според нея могат да бъдат полезни за самозащита. По време на тренировките си Баум усвоява и специална рутина за скачане на въже, разработена за германския шампион в тежка категория Франц Динер. По-късно тя отдава част от своята дисциплина и работна етика на подготовката, получена в студиото на Махир.

Писателска кариера

Баум започва да пише още като тийнейджърка, но се насочва към професионалното писане след раждането на първия ѝ син. Първата ѝ книга, Frühe Schatten: Die Geschichte einer Kindheit (1919), излиза, когато тя е на 31 години. В следващите десетилетия публикува почти по един роман годишно и създава над 50 книги, като поне десет от тях са адаптирани в холивудски филми.

Деветият ѝ роман, Stud. chem. Helene Willfüer („Хелене Вилфюр, студентка по химия“), се превръща в първия ѝ голям търговски успех, с над 100 000 продадени копия. Баум е смятана за една от ранните съвременни авторки на бестселъри, а творчеството ѝ често се разглежда като пример за течението „Нова обективност“ в масовата литература.[7] Нейните произведения обикновено представят силни и независими женски персонажи, поставени в динамични и предизвикателни исторически обстоятелства.

Баум е най‑известна с романа си Menschen im Hotel (1929), който утвърждава жанра на „хотелския роман“. Още през 1929 г. произведението е адаптирано за театрална сцена в Берлин в постановка на Макс Райнхард, а през 1932 г. излиза филмовата версия„Гранд хотел“, носител на награда „Оскар“. След покана да участва в написването на сценария Баум емигрира със семейството си в Съединените щати. Установява се в района на Лос Анджелис и работи около десет години като сценаристка, постигайки умерен успех.

С възхода на националсоциализма в Германия нейните книги са заклеймени като сензационни и аморални и през 1935 г. са забранени в Третия райх. Баум става американска гражданка през 1938 г.,[8] а след Втората световна война продължава литературната си дейност на английски език.

През 1935 г. Баум пътува до Мексико, Китай, Египет и Бали,[8] където се сприятелява с художника Уолтър Спайс. С негов исторически и културен принос тя написва книгата Liebe und die Welt von Bali (1937), преведена на английски като A Tale from Bali и по‑късно преиздадена под заглавието Love and Death in Bali. Произведението разказва за семейство, засегнато от събитията около клането в Бали през 1906 г., когато последното независимо балийско кралство пада под властта на Нидерландия.[9]

Последни години

След Втората световна война литературната репутация на Баум постепенно намалява. Тя умира от левкемия през 1960 г. в Холивуд, Калифорния, на 72‑годишна възраст. Мемоарът ѝ It Was All Quite Different е публикуван посмъртно през 1964 г.

Личен живот

Баум се омъжва два пъти. Първият ѝ брак е сключен през 1906 г. с австрийския журналист Макс Прелс, който я въвежда във виенската културна среда; част от ранните ѝ разкази са публикувани под неговото име. Двамата се развеждат през 1910 г. През 1916 г. Баум се омъжва за диригента Рихард Лерт.[8] Семейството има двама сина: Волфганг (роден през 1917 г.) и Петер (роден през 1921 г.).

Произведения

  • 1919: Frühe Schatten: Die Geschichte einer Kindheit (Early Shadows: The Story of a Childhood)
  • 1920: Der Eingang zur Bühne (Оne in Vienna)
  • 1921: Die Tänze der Ina Raffay (The Dances of Ina Raffay), преиздадена като Kein Platz für Tränen (1982)
    Танците на Ина Рафай, изд. „Д. Маджаров“, София (1935); изд. „Култура“, София (1948), Пътят към славата, изд. „Г. М. Смрикаров“, София (1940), прев. Анастас Самоковлиев
  • 1922: Die anderen Tage (The Other Days) – сборник с новели
  • 1923: Die Welt ohne Sünde (The World Without Sin)
    Кръв и наслада, изд. „Светлина“, Стара Загора (1939), прев. Николай Николаев
  • 1924: Ulle der Zwerg (Ulle the Dwarf)
    Улле, безпл. прил. на бр. 4 и 5 на сп. Жена и дом, София (1938), прев. П. Балабанова
  • 1926: Tanzpause (Pause in the Dance)
  • 1927: Hell in Frauensee (Martin's Summer)
    Първа любов, изд. „Книго-Лотос“, София (1939); изд. „Култура“, София (1947), прев. Димитър Симидов
  • 1927: Feme (Secret Sentence)
    Смъртна присъда, изд. „Гладстон“, София (1934), прев. Анастасия Ганчева-Зографова
    Смъртна присъда, изд. „Д. Маджаров“, София (1937), прев. А. Карима (Ана Велкова)
  • 1928: Stud. chem. Helene Willfüer (Helene / Helene Willfüer, Student of Chemistry)
    Студентката по химия Елена Вилфюр, изд. „Гладстон“, София (1934); изд. „Д. Маджаров“, София (1937); изд. „Бардо & К.“, София (1991), прев. А. Карима (Ана Г. Деянова)
  • 1929: Menschen im Hotel (Grand Hotel), 1930: едноименна пиеса
    Хората в хотела : Клюкарски роман със задни мисли, изд. „Братя Миладинови“, София (1934); изд. „Култура“ (1946), прев. Димитър Подвързачов
    Хората в хотела, в Хората в хотела : три пиеси, изд. Black Flamingo, София (2023), изд. Владко Мурдаров – пиеса
  • 1930: Zwischenfall in Lohwinkel (Incident in Lohwinkel, Results of an Accident във Великобритания и And Life Goes On в САЩ)
    Животът продължава, кн. 1 и 2 на сп. Модерна домакиня, София (1936), прев. Юлий Генов
    Събитие в Ловинкел, изд. „Гладстон“, София (1937), прев. Анастасия Ганчева-Зографова
  • 1930: Miniaturen (Miniatures)
  • 1931: Pariser Platz 13 ("13 Paris Square")
    Площад „Париж“, в Хората в хотела : три пиеси, изд. Black Flamingo, София (2023), изд. Владко Мурдаров – пиеса
  • 1932: Leben ohne Geheimnis (публикуван в Обединеното кралство и САЩ като Falling Star, 1934)
    Градът без тайни : Роман из живота на артист. свят в Холивуд, изд. Вестник на жената, София (1935); изд. „Култура“, София (1947), прев. Димитър Подвързвачов
  • 1935: Das große Einmaleins / Rendezvous in Paris (Men Never Know / Rendezvous in Paris)
    Мъжете никога не знаят, изд. Гладстон“, София (1935), прев. Анастасия Ганчева-Зографова
    Това, което мъжете не знаят, изд. „Маджаров“, София (1936), прев. Любен Велчев
    Това, което мъжете не знаят, изд. „Култура“, София (1946, 1948), прев. Ясен Ясенов
    Това, което мъжете не знаят, изд. „Век 22“, София (1992), прев. Илина Иванова
  • 1936: Die Karriere der Doris Hart (Sing, Sister, Sing)
    Кариера, изд. „Маджаров“, София (1936), Кариерата на Дорис Харт, изд. „Прометей“, София (1947); изд. „М-Л“, София (1992), прев. Димитър Подвързвачов
  • 1937: Liebe und Tod auf Bali (Love and Death in Bali / A Tale from Bali / Tale of Bali)
    Любов и смърт на остров Бали, изд. „Нов живот“, София (); изд. „Г. М. Смрикаров“ (1939), прев. Атанас Самоковлиев
  • 1937: Hotel Shanghai (Shanghai '37 / Nanking Road).
    Хотел Шанхай, изд. „Г. М. Смрикаров“, София (1941), прев. Борис Табаков
    Хотел Шанхай, изд. „М. Г. Смрикаров“, София (1948); изд. „Наука и изкуство“, София (1991, в 2 части („Хората“ и „Градът“), прев. Боян Георгиев
  • 1937: Der große Ausverkauf (Central Stores)
    Голямата разпродажба, изд. „Гладстон“, София (1938), прев. Асен Разцветников
  • 1939: Die große Pause (Grand Opera)
    Една вечер в операта, изд. „М. Г. Смрикаров“, София (1945), прев.
  • 1940: The Ship and the Shore / One Tropical Night (Es begann an Bord)
  • 1941: The Christmas Carp (Der Weihnachtskarpfen)
  • 1941: Marion Alive (Marion lebt / Marion)
    Марион живее, изд. „Славчо Атанасов“, София (1944); ИК „сп. „Съвременник““, София (1991), прев. Румяна Христова
  • 1943: The Weeping Wood (Kautschuk / Cahuchu, Strom der Tränen)
    Бразилска трагедия, изд. „М. Г. Смрикаров“, София (1947), прев. Желяз Цветинов
  • 1943: Hotel Berlin / Hotel Berlín 1943 / Berlin Hotel (Hotel Berlin / Hier stand ein Hotel), продължение на Menschen im Hotel
    Хотел „Берлин“, изд. „Славчо Атанасов“, София (1945); изд. Петекс“, София (1991), прев. Васил Василев и Борис Паунов
    Хотел „Берлин“, в Хората в хотела : три пиеси, изд. Black Flamingo, София (2023), прев. Владко Мурдаров – пиеса
  • 1946: Mortgage on Life (Verpfändetes Leben)
    Ипотека върху живота, изд. „Балканиздат“, София (1948), прев. Татяна Киркова
  • 1947: Flight of Fate (Schicksalsflug)
  • 1948: Headless Angel (Clarinda)
  • 1951: Danger from Deer (Vor Rehen wird gewarnt)
  • 1953: The Mustard Seed (Kristall im Lehm)
  • 1956: Written on Water (Flut und Flamme)
  • 1957: Theme for Ballet (Die goldenen Schuhe)
  • 1964: It Was All Quite Different (Es war alles ganz anders) -- мемоари
  • Червеният връх, към списание „Жена и дом“, София (1938); изд. „Варненска поща“, Варна (1943), прев. П. Балабанова – новела
  • Пропуснатият влак ; Стрелецът Бранд ; Любовта на артиста : Разкази, безпл. прил. към бр. 7 и 8 на сп. Родители и деца, София (1940), прев. П. Балабанова
  • Последният ден ; Папагалът : Разкази, безпл. прил. на сп. Жена и дом, София (1939)
  • Един ден носех херминова кожа (новела), в Игра с душата, безпл. прил. към бр. 3 и 4 на сп. Икономия и домакинство, София (1938), прев. Асен Божинов

Филмография

  • Assassination, реж. Рихард Освалд (Германия, 1927 г., по романа Feme)
  • The Three Women of Urban Hell, реж. Яап Шпайер (Германия, 1928 г., по романа Hell in Frauensee)
  • Stud. chem. Helene Willfüe, реж. Фред Зауер (Германия, 1930 г., по романа Stud. chem. Helene Willfüer)
    Студентката по химия Елена Вилфюр, изд. Бардо & К., София (1991)
  • Гранд Хотел, реж. Едмънд Гулдинг (1932, по романа Grand Hotel)
  • Lake of Ladies, реж. Марк Алегре (Франция, 1934 г., по романа Hell in Frauensee)
  • Helene, реж. Жан Беноа-Леви (Франция, 1936 г., по романа Stud. chem. Helene Willfüer)
  • Return at Dawn, реж. Анри Декоин (Франция, 1938 г., по разказа Between 6 and 6)
  • The Great Flamarion, реж. Антъни Ман (1945, по разказа Big Shot)
  • Hotel Berlin, реж. Питър Годфри (1945, по романа „ Hotel Berlin)
  • Week'End at the Waldorf, реж. Робърт Леонард (1945, по романа Grand Hotel “)
  • A Woman's Secret, реж. Никълъс Рей (1949, по романа Mortgage on Life)
  • La Belle que voilà, реж. Жан-Пол Лю Шаноа (Франция, 1950 г., базиран на романа Die Karriere der Doris Hart )
  • Le Château de verre, реж. Рене Клеман (Франция, 1950 г., базиран на романа Das große Einmaleins )
  • The Red Needle, реж. Емил-Едуин Райнерт (Франция, 1951 г., по разказа „Das Joch “)
  • Dreaming Days, реж. Емил-Едвин Райнерт (Западна Германия, 1951 г., по разказа „Das Joch “)
  • School for Love, реж. Марк Алегре (Франция, 1955 г., по романа Der Eingang zur Bühne )
  • Studentin Helene Willfüer, реж. Рудолф Югерт (Западна Германия, 1956 г., по романа „ Stud. chem. Helene Willfüer)
  • Love, реж. Хорст Хехлер (Западна Германия, 1956 г., по романа Danger from Deer)
  • Menschen im Hotel, реж. Готфрид Райнхард (Западна Германия, 1959 г., по романа Grand Hotel)
  • Haus der Schönheit, реж. Ойген Йорк (Западна Германия, 1963 г., телевизионен филм, базиран на пиесата Pariser Platz 13)
  • Rendezvous in Paris, реж. Граби Курбах (Франция/Западна Германия, 1982 г., базиран на романа Das große Einmaleins )
  • Die goldenen Schuhe, реж. Дитрих Хаугк (Западна Германия, 1983 г., телевизионен минисериал, по романа Theme for Ballet)
  • Хелл ин Фрауенсее, реж. Волфганг Панцер (Западна Германия, 1983 г., телевизионен филм, базиран на романа Hell in Frauensee)
  • Shanghai 1937, реж. Петер Пацак (Германия, 1997, телевизионен минисериал, базиран на романа Hotel Shanghai)

Сценарии

  • 1934: I Give My Love (реж. Карл Фройнд )
  • 1935: The Night is Young (реж. Дъдли Мърфи )
  • 1938: The Great Waltz (непосочена в надписите) (реж. Дъдли Мърфи )
  • 1939: Idiot0s Delight “ (непосочен в надписите) (реж. Кларънс Браун)[10]
  • 1940: Dance, Girl, Dance (реж. Дороти Арцнер)
  • 1942: Powder Town (реж. Роуланд Лий)
  • 1942: Girl Trouble (реж. Харолд Шустер)
  • 1945: Behind City Lights (реж. Джон Инглиш)
  • 1947: Honeymoon (реж. Уилям Кийли)

Източници

  • Клео Протохристова, Вики Баум : Творчество, литературноист. парадокси и издателски недомислия, в Българска книга. - 2 2 (1992), с. 50-53
  1. ↑ Baum, Vicki (1964). It Was All Quite Different. New York, New York: H. Wolff
  2. 1 2 3 "Vicki Baum". Jewish Women's Archive Encyclopedia
  3. ↑ Peters, Meindert. Provincialising Berlin in Menschen Im Ho℡ // German Life and Letters 79. 2026. DOI:10.1111/glal.70010. с. 57 – 74.
  4. ↑ Vicki Baum, 1888-1960 // Author Gallery. 24 October 2016. Посетен на 3 ноември 2017.
  5. ↑ Peters, Meindert. Provincialising Berlin in Menschen Im Ho℡ // German Life and Letters 79. 2026. DOI:10.1111/glal.70010. с. 57 – 74.
  6. ↑ Sabri Mahir - Box-pro 38 bouts
  7. ↑ Lynda J. King (1 January 1988). Best-sellers by Design: Vicki Baum and the House of Ullstein. Wayne State University Press. ISBN 0-8143-2000-7. Retrieved 8 February 2017.
  8. 1 2 3 Vicki Baum 1888-1960 // Deutsches Historisches Museum. (на немски)
  9. ↑ Rubinstein, Raechelle & Conner, Linda H. Staying Local in the Global Village: Bali in the Twentieth Century. University of Hawaii Press, 1999. ISBN 9780824821173. с. 57, 59, 84.
  10. ↑ Vicki Baum(1888-1960) // Internet Movie Database. Посетен на December 4, 2024.
  11. "Vicki Baum". Jewish Women's Archive Encyclopedia.
  12. Baum qtd. in Gammel, Irene. Lacing up the Gloves: Women, Boxing and Modernity // Ryerson University.
Грешка при цитиране: Таг <ref> с име „jwa“, дефиниран в <references>, не е използван в предхождащия текст.
Грешка при цитиране: Таг <ref> с име „gammel“, дефиниран в <references>, не е използван в предхождащия текст.

Външни препратки

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Vicki Baum в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​