Лев Скрягин
Тайните на морските катастрофи (20)

„Юлианите“ на лондонското сити

През 1769 г. по Лондон се разнесъл слухът, че някои членове на корпорацията, влизайки в таен сговор със своите клиенти, вършат злоупотреби. В „Кафенето на Лойд“ станало разцепление. Част от частните застрахователи, които не били забъркани в престъпни сделки, предложили на „уейтора на кафенето“ Томас Филдинг да открие друго кафене на улица „Попе Хейд Али“. То се наричало „Новото кафене на Лойд“. Не минало и година и новото кафене по броя на изгодните сделки „задушило“ своя прародител. Но заедно с това „Новият Лойд“ започнал бързо да губи своята клиентела поради тясното и неудобно помещение. Тогава по предложение на един от 79-те застрахователи, влизащи в обединението, всеки негов член внесъл в банката по 100 фунта стерлинги за строежа на нова сграда. В 1772 г. застрахввателите на „Новия Лойд“ избрали комитет, който назначил комисия от пет човека за строителството на сградата. Но събраните пари не стигнали за строежа и застрахователите наели за 180 фунта месечно пустеещото помещение на Британската селдена компания.

През 1774 г. застрахователите от „Новото кафене на Лойд“ се пренесли в зданието на Кралската борса — в самия център на столицата. Това преселване станало благодарение на старанията на застрахователя Джон Юлиус Ангерщайн. Този човек, роден в Русия, немец по произход, започнал кариерата си на застраховател от 14-годишна възраст, когато постъпил на работа като разсилен при Ендрю Томпсън — тогава собственик на кафенето на Попе Хейд Али. Благодарение на изключителния си ум, енергия и роднински връзки на 25 години той станал известен и като знатен търговец, и като застраховател от „Кафенето на Лойд“. След като прослужил в обединението шестнадесет години, тридесетгодишният Ангерщайн станал председател на „Новия Лойд“ и заемал непрекъснато тази длъжност до 1796 г. Този немец заслужил правото да се нарича „баща на Новия Лойд“ и неговото име станало в Англия дотолкова популярно, че по едно време наричали всички негови колеги-застрахователи не другояче, а „юлиани“, тогава синоним на думата „застраховател“. От момента на преселването на „Новия Лойд“ в зданието на Кралската борса застраховката от клиента се взимала не от съдържателя на кафенето („уейтор“), а от специален чиновник. През 1774 г. правителството на Англия забранило на „Новия Лойд“ да застрахова човешкия живот и да сключва застрахователни сделки с авантюристичен характер. Изключение от това правило е т. нар. „Застрахователна полица за живота на Наполеон в 1813 година“. В 1779 г. „юлианите“ въвели в обращение нова форма на застрахователна полица. Нейните формулировки и тълкуването на условията за приемане на риска от Лойд се запазили до наши дни почти без изменение.

На 10 януари 1838 г. „юлианите“ били сполетени от бедствие — пожарът, избухнал в зданието на Кралската борса, унищожил голяма сума пари, архивата и много ценни книжа. Оттогава, научени от горчивия опит, застрахователите на Лойд започнали да влагат капитала в банката.

Новото здание на Кралската борса се строило шест години и било открито от кралица Виктория в 1844 г.

Към средата на миналия век Лойд заемал водещо положение при застраховането на корабите и товарите им. С всяка година растели доходите му от получаваните застраховки — „юлианите“ процъфтявали. Учудващо е, че тяхната застрахователна дейност в продължение на повече от две столетия нито веднъж не била узаконявана от държавната власт. Едва през 1871 г. „Обединението Лойд“ получило с акт на Британския парламент официално право да се занимава с тази дейност „на свой страх и риск“ и да се именува „Застрахователна корпорация на Великобритания“. Оттогава думата „Лойд“ станала широко известна и популярна сред морските кръгове. Корабоплавателните фирми, създавани през онези години в различни страни, започнали да добавят към своето име за солидност и „Лойд“, макар че нямали никакво отношение към тази корпорация, ако не се смятат нейните услуги по застраховането на корабите им.