Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Тайны морских катастроф, ???? (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Научнопопулярен текст
Жанр
Характеристика
Оценка
5,7 (× 12гласа)

Информация

Сканиране
Стоян Караджов(2010)
Корекция
Йорданка Николова(2010)

Издание:

Лев Скрягин. Тайните на морските катастрофи

Издателство „Техника“, 1984

История

  1. —Добавяне
  2. —Добавяне на анотация (пратена от Николай Календжиев)
  3. —Корекция на кавичка

Обратната страна на медала

През един зноен юлски ден на 1953 г. на едно от тихите авенюта на съненото градче Байон било извършено криминално престъпление — зверски били убити 83-годишният словослагател Уйлям Хамъл и осиновената му дъщеря Едит. Следите на престъплението довели полицейските детективи до дома, където живеел бившият радист от „Моро касъл“ Джордж Роджърс. Героят на Америка се оказал в следствената килия на затвора. След съвещанието, продължило три часа и двадесет минути, съдебните заседатели го признали за виновен в убийство и той бил осъден на доживотен затвор.

Вестниците публикували пълното досие на „радиогероя“, в което се наброявали доста на брой тежки престъпления. Следствието установило, че Джордж Роджърс, бивш сътрудник на американската полиция, е личност, извънредно опасна за обществото — убиец, мошеник, крадец и пироманиак. Ще цитираме няколко извадки от биографията на „националния герой“, съставена от следователите на щатите Ню Йорк и Ню Джърси.

„Това е престъпник, който е вършил най-различни злодейства в продължение на 20 години. Надарен с необикновен ум, той бил аферист от най-висока класа и блестящ експерт по скалъпва не на факти за постигане на своите цели. Въпреки дългия списък от престъпления дълги години оставал извън подозрение. От детски години Роджърс четял научна литература и почти всички научнопопулярни списания, издавани в Ню Йорк. С отлични познания по химия, електро- и радиотехника, той често експериментирал с бомби със закъснители, с най-различни «адски машини», киселини и газове. Известно е, че често заявявал пред приятели: «Обожавам пожарите!»

На 12 години с него вече се била занимавала полицията заради лъжа и кражби. Той бил даден под съд заради кражба на радиоприемник в Оклънд, но за него гарантирала баба му.

След като през 1917 г. завършил техническо училище в Сан Франциско, Роджърс служил като радист във военноморският флот на САЩ. Пред 1923 г. бил уволнен заради кражба на радиолампи. Не веднъж Роджърс се оказвал очевидец на огромни експлозии и пожари, причините за които оставали неизяснени — например взрива в базата на военноморският флот на САЩ в Нюпорт през 1920 г., големият пожар в зданието на радиокомпанията на Гринуич стрийт в Ню Йорк през 1929 г., пожара на «Моро касъл» през 1934 г., пожара в собствената му работилница у дома пред 1935 г. (при което получил 1175 долара застраховка) и т.н.“

На 16 май 1938 г. Роджърс бил арестуван да покушение със саморъчна бомба срещу негов близък приятел — полицейския лейтенант Уинсент Дойл. Опитът за убийство не бил случаен. Изяснило се, че Роджърс неведнъж казвал на Дойл пред бутилка уиски: „Да, освен мене никой в света не знае и няма да узнае истинската причина за гибелта на «Моро касъл». Само аз знам, че той беше погубен от една автоматична писалка…“

Полицаят наострил уши — спомнил си за вечното увлечение на бившия радист по химията. В управлението намерил старото дело на Роджърс, където последният фигурирал като очевидец на различни взривове и пожари. На свой ред Роджърс разбрал, че е разкрит. Веднъж Дойл, който бил запален ловджия, получил колет по пощата. Това било саморъчна грейка, която можело да се използва през зимата за топлене на ръцете.Към колета имало писмо: „Скъпи Уинсент! Това ти е грейката за лов. Може да работи с батерия или от мрежата!“

И Дойл я включил… Избухнал взрив. Ейтенантът останал с разкъсано бедро и три откъснати пръста на лявата ръка. Вината на Роджърс била доказана и националния герой влязъл в затвора.

Работата получила скандален характер. Американците не искали да се изложат пред света и скоро благодарение усилията на влиятелни приятели, делото било потулено, а затворът бил заменен в 1942 г. с военна служба в търговския флот. Роджърс станал отново корабен радист. След края на войната той се завърнал отново в Байон, където отворил частна работилница.

И ето сега убийството на Хамелови. Мотив за убийството — дълг от 7500 долара… По време на следствието неочаквано започнали да излизат наяве факти, които разтърсили не само жителите на Байон, но и целите Щати. Оказало се, че на националния герой сега се приписвало отравянето на капитан Уилмът и подпалването на „Моро касъл“. При разследването на делото, след като анализирали редица обстоятелства, предшестващи пожара, и след като разпитали свидетелите и очевидците, експертите възстановили картината на катастрофата с „Моро касъл“.

Един час преди излизането на лайнера от Хавана капитан Уилмът видял началника на радиостанцията да носи 2 бутилки с някакви химикали и му заповядал да ги хвърли зад борда. На полициата станало известно, че капитан Уилмът и Роджърс отдавна имали сметки за уреждане. Фактът с отравянето на капитана, макар че трупът му изгорял при пожара, не будел никакви съмнения сред експертите — въпреки, че тук нямало преки улики. Експертите по химия и по корабостроене изказали доста солидни доводи, че Роджърс е подпалил кораба на две или три места с бомби със закъснител. Той изключил автоматичната система за идентификация на пожари и пуснал газьола от цистерната на аварийния дизел-генератор на горната палуба да изтича надолу. Ето защо пламъкът се разпространявал отгоре надолу. Той също взел под внимание и къде се съхраняват сигналните димки и ракети.С това сеобяснява бързото разпространение на огъня по лодъчната палуба. Схемата на пожара била съставена професионално, с познаване на работата.

В началото на януари 1958 г. кореспондентът на „Ню Йорк таймс“ взел в затвора интервю с Роджърс.

— Вие ли запалихте „Моро касъл“? — въпросът бил поставен ребром. Отговорът на това бил:

— А какво ще кажете да се преразгледа делото ми? Ако то се преразглеждо, ще разкажа всичко.

Но това дело никога вече не се преразгледало. — на 10 януари 1959 г. пироманиакът починал в килията си от инфаркт на миокарда…