Нелсън Демил
Школа за магии (7)

7.

„Да… да, аз… О, Господи!… Побързайте!“

„След десет минути съм там, Грег. Тръгвайте за ресторанта.“

Сет Алеви натисна стопа на касетофона.

Чарлз Банкс, специален пълномощник на американския посланик в Съюза на съветските социалистически републики, седеше начело на дългата маса от махагон в обезопасената стая на посланика, а по лицето му се четеше тревога. От дясната му страна се бе разположил Сам Холис, а от лявата — Алеви. Холис бе идвал в тая стая вече няколко пъти и винаги се впечатляваше от остарелия й вид, въпреки че функционираше едва от година. Очевидно всичко в нея, включително дървената ламперия и кориците, бе донесено тук от някъде другаде. Знаеше се, че посланикът — богат мъж, е платил за всичко със собствените си пари. Холис се питаше защо го е направил, но на това умопобъркано място всеки си имаше по някаква особеност, която не подлежеше на обяснение.

Алеви се обърна към Чарлз Банкс:

— Рано тази сутрин бе направен анализ на гласа. Експертът ни каза, че Грегъри Фишър се е намирал в състояние на голямо напрежение и най-вероятно казва истината.

Банкс го погледна с любопитство.

— Нима? И това ли може да се анализира?

— Да, господине.

— Впечатляващо.

Холис огледа Чарлз Банкс — почти шейсетгодишен, със снежнобяла коса, с червендалесто, благовидно лице и блестящи сини очи. Спомни си миналогодишното коледно тържество, когато Банкс се бе облякъл като Дядо Коледа за децата тук. Любимото облекло на Банкс бе тъмен костюм на тънки райета с жилетка. Дългогодишен дипломат от кариерата, той притежаваше стандартните качества, необходими за Изтока. Имаше глас на радиоговорител от четирийсетте години и общуваше с изтънчена лекота. И все пак под фасадата на Дядо Коледа и лустрото на дипломата Холис усещаше сроден дух. Смяташе, че Чарлз Банкс е третият шпионин в тая стая, но не знаеше за кого работи.

Алеви продължи да осведомява Банкс по случая:

— Както вече отбелязах, полковник Холис е убеден, че господин Фишър е бил снощи в хотел „Русия“.

Банкс се обърна към Холис:

— Имате предвид онзи англичанин, семейството французи и младежа черноборсаджия?

— Не само ги имам предвид. Аз разговарях с тях — отговори Холис.

— Да, разбира се. А могат ли те да идентифицират господин Фишър?

— Надявам се, да. Изискали сме да ни изпратят от досиетата на Държавния департамент копия на паспортните снимки на всички, кандидатствали за визи с името Грегъри Фишър. Около десетина са.

— И ще покажете снимките на тия хора?

— Тази сутрин се обадих на военното аташе във френското посолство — обясни Холис — и той проучи, че някакви си господин и госпожа Бесние са влезли във връзка с тях и са съобщили, че имат проблеми в хотел „Русия“. Днес в 12,45 напускат страната от Шереметиево със самолет на Ер Франс. Ако не успеем да се срещнем с тях на летището за снимките, можем да ги намерим в Хелзинки или във Франция. Имайте предвид, господине, че жената знаеше името Грегъри Фишър.

— Да, но ми се иска да идентифицира и снимката.

— Разбира се. А според Джон Крейн от британското посолство англичанинът, Уилсън, все още е в „Русия“. Господин Уилсън е тук по работа. Черноборсаджията Миша каза, че приятелите му видели колата, а аз съм сигурен, че това е била колата на господин Фишър. В Москва няма много понтиаци. Може би изобщо няма. Това са доказателствата ми, ако ни вършат някаква работа.

— Благодаря ви — кимна Банкс и се обърна към Алеви: — И така, въпреки че в хотел „Русия“ и Интурист твърдят, че господин Фишър никога не е бил в хотела, вие двамата сте абсолютно убедени, че той е стигнал и позвънил в посолството именно оттам. Нека ви задам следния въпрос: Сигурни ли сте, че в Съветския съюз има американец с името Грегъри Фишър?

— Съветското външно министерство потвърди с подозрителна бързина, че е издало виза на американец на име Грегъри Фишър от Ню Канаан, щата Кънектикът, двайсет и четири годишен, а за разлика от друг път и Интурист с готовност ни информира, че този господин Фишър преди няколко дни е пресякъл границата при Брест. Прекарал е една нощ в Брест, три — в Минск, една — в Смоленск и оттам е тръгнал за насам.

— И вие сте убеден, че това е същият Грегъри Фишър, който се е обадил в посолството? — попита Банкс.

Търпението на Алеви сякаш започваше да се изчерпва.

— Това е единственият Грегъри Фишър, който се намира в страната в момента, господине. Освен това от Интурист потвърдиха, че Грегъри Фишър е трябвало да се регистрира в хотел „Русия“. Доказателствата изглеждат доста убедителни.

— Някой свързал ли се е вече със семейството на това момче?

— Би било много прибързано от наша страна — отговори Алеви. — Засега няма нужда да ги безпокоим.

— Да изчакаме, докато със сигурност установим, че наистина е изчезнал, както предполагате вие ли?

— Всъщност — обясни Алеви — той не е изчезнал. Мисля, че бихме могли да сложим край на всичките тия въпроси. Ние знаем къде се намира Грегъри Фишър в момента.

— Къде, господин Алеви?

— В Можайск, господине. В моргата.

Банкс се наведе напред.

— Мъртъв ли е?

— Да, господине — отговори сухо Алеви. — Мисля, че именно заради това е в моргата. Преди около двайсет минути са се обадили на Питърсън от Консулския отдел. Позвънил някакъв господин, който се представил само като служител от съветското правителство. Господин Фишър катастрофирал.

— Това е ужасно! — каза Банкс.

— Да, господине. — Алеви прелисти някакви документи пред себе си и се спря на един син лист. — Според доклада на милицията колата на господин Фишър, която те наричат „трансамериканский спортивний автомобиль“, била открита рано тази сутрин от селяни на осемнайсет километра западно от Можайск в едно дефиле край магистралата Минск — Москва. Колата очевидно се е движела към Москва и е изскочила от магистралата през нощта, като се е разбила в едно дърво. Повредите доказват, че поради много висока скорост не е успяла да вземе един неочакван завой на пътя. Господин Фишър е нямал предпазен колан и се е ударил в гърдите и по главата. Починал е, преди да го открият селяните. Помолени сме да се погрижим за трупа и да го изпратим в Щатите.

— Това означава, че господен Фишър изобщо не е стигнал до Москва — каза замислено Банкс.

— Нито пък до Бородино, тъй като според моята карта катастрофата е станала на няколко километра преди отбивката за Бородино — добави Холис.

— Явно тук има противоречия — обърна се Банкс към Алеви. — Възможно ли е господин Фишър изобщо да не е стигал до Москва? Да е позвънил в посолството някъде по пътя и да е инсценирал някаква шега или лъжа?

— Обаждането на Фишър е директно, не през централа, което ще рече, че е било направено от самата Москва. В допълнение имаме и анализ на гласа му, а и свидетелите. Какво още искате, Чарлз? Видеозапис ли? — отговори Алеви.

— Човек трябва да бъде абсолютно сигурен. — Банкс погледна часовника си и се изправи. — Вие и двамата извършихте чудесна работа по това разследване, като се имат предвид затрудненията в тая страна. Много се гордея с вас. Смятам, че посланикът трябва да запознае съветските власти с фактите и да им предаде, че искаме да се извърши пълно разследване на случая.

Алеви и Холис се спогледаха.

— Господин Банкс, това, което ние предполагаме, е, че именно съветските власти са убили Грегъри Фишър — обади се Алеви.

— О-о! — Банкс кимна бавно с глава. — Да. Разбирам. Заради това, което е казал господин Фишър по повод на онзи майор Додсън.

Алеви огледа изпитателно лицето на Банкс:

— Чарлз, будалкаш ли се с нас или наистина си толкова тъп?

— Незабавно ще говоря с посланика за това — каза Банкс, като примигна. — Вярвам, че съзнавате до какви усложнения в политическите отношения може да доведе този инцидент.

Алеви се изправи.

— Трябва да ви осведомя, че като съветник по политическите въпроси мисля най-вече за това, господине. Най-вече за това.

— Чудесно! Полковник Холис?

Холис остана на стола си и не отговори.

— Полковник?

— Някога хвърлях бомби само по цели, определени от политиците. Загубихме войната… — каза Холис.

Банкс отговори, опитвайки се да звучи успокоително:

— Както знаете, в съветските въоръжени сили към всеки началник има прикрепен и по един политически комисар. Военните офицери мразят това, но признават, че войната днес е твърде важен проблем, за да бъде оставен за решаване само на генералите и полковниците. Особено студената война. Довиждане, господа. — Банкс излезе.

— Защо просто не му отговори „добре“? Това бе всичко, което искаше да чуе — обърна се Алеви към Холис.

Холис стана:

— Убит е един американски гражданин и аз съм малко изнервен.

— В Америка непрекъснато убиват някого — поясни Алеви. — Чувстваш ли се отговорен за смъртта на Фишър?

— Мисля, че да. А ти нямаше ли да се чувстваш така?

— Може би. Виж, Сам, аз не съм политик или дипломат, но трябва да се поставиш на тяхно място, в случай че работата се напече. Някои глупендери се опитват отново да задействат разведряването в политиката и това за тях в този момент е цел номер едно. Ако хвана двама, пратени от КГБ, да инсталират бомба долу в мазето, посланикът ще ми каже да не се впечатлявам от това.

— А какво ще стане, ако намериш един от хората на КГБ с жената на посланика в леглото?

— Пак същото — засмя се Алеви. — Човек не може да се съобразява с личните си интереси. Разведряване. Мир. — Той вдигна два пръста. — Мир.

— Окей. Забрави, че Фишър е убит. Защо е бил убит?

— Нали знаеш. Видял е нещо.

— Нещо много важно.

— Безспорно — отговори Алеви.

— Редно е да разберем какво точно. Затова са ни назначили тук.

— Да, така е. Да видим какво ще ни изпратят от Вашингтон. — Алеви се запъти към вратата. — Ако няма друго по същество, да тръгваме. Тая сутрин в барчето предлагат кроасани от Париж.

— Ще ходя да взема тялото.

— Грешиш. Някой от Консулския отдел да отиде. Това си е тяхна работа.

— Мисля, че не ме чу. Аз ще отида.

Алеви го погледна ядосано, но не каза нищо.

— Ще ми трябват два пропуска от Министерството на външните работи.

— Два?

— Ще си взема компания.

— Кого?

— Лиза Роудс.

— Откъде знаеш, че ще иска да дойде с теб?

— Който и да е тук ще иска да излезе за малко от Москва. Дори и прибирането на труп е развлечение.

— Външното министерство ще осведоми КГБ, че са издали пропуск на твое име.

— Известно ми е — отговори Холис.

— Комитетът никак не те обича, както и мене. Навярно няма да могат да устоят на изкушението да те закарат до моргата на Можайск на тяхна собствена сметка.

— Нека сам да мисля за това.

— Не за теб се безпокоя. Ти си ми последна грижа. Мисля за Лиза Роудс. — После продължи: — Запомни добре, че не мога да те пазя в Можайск.

— Ти не ме опази и на петдесет метра от посолството. Двата пропуска да са в кабинета ми преди дванадесет.

Алеви отвори вратата и понечи да излезе, но Холис я затвори.

— Разбра ли дали е съществувал някакъв майор Додсън, регистриран като безследно изчезнал във Виетнам? — попита той.

— Задействал съм проверката.

— А знаеш ли нещо за нашето приятелче от седемстотин четирийсет и пета? Шилър? Има ли американец с това име в страната?

— Работя и по тоя въпрос, Сам. Ще те държа в течение.

— Знам, че ще го направиш, Сет. Изключително удоволствие е да се работи с ЦРУ.

Алеви потупа Холис по рамото.

— Постарай се да не те убият по магистралата Минск — Москва. — И излезе.

Холис погледна часовника си — десет сутринта. Цяла нощ не бе мигнал заради тая история. Сега Бренън беше в лазарета, семейство Бесние си опаковаше багажа, за да напусне страната, Фишър лежеше в моргата, Чарлз Банкс и посланикът трошаха телефоните да звънят във Вашингтон, а Алеви ядеше френски кроасани в барчето. „Ще се постарая да не ме убият на магистралата Минск — Можайск. Искам да разбера как ще свърши тая история.“