Емилио Салгари
Алжирските пантери (31)

Глава 31
В СКРИВАЛИЩЕТО ПРИ РЕНЕГАТА

След богата вечеря нормандецът още веднъж обиколи къщата и околността и заповяда на негрите да застанат на пост на стената.

— Тук сте на сигурно място — каза кръчмарят — и близостта на казбата ще ви бъде от полза!

Кръчмарят разказа, че изчезването на мираба е предизвикало възбуда в Алжир и се носи слух, че е бил убит от християните.

— Ако знаеш двореца на Бен Абадите — каза морякът, — покажи на негрите утре този пръстен. Принцесата ще познае по него, че си наш пратеник. Надявам се, че с помощта на нейното влияние ще успеем да продадем това кресиво момиче в харема. Досега още не съм имал такава красива стока!

Тримата се засмяха.

— Как смятате, че ще мога да отвлека графинята?

— Нашият приятел тук ще се погрижи за едно копринено въже, по което ще се спуснете с дона Ида по стената на казбата!

— От западната кула това ще бъде най-лесно — забеляза ренегатът. — Вече две години, откакто живея тук, не съм видял там никога стража. Страхуват се от мястото!

— Защо?

— Красивата Найда, фаворитката на последния бей, е била убита там от един полудял еничар. От тогава духът й обитава тази кула!

— Е, аз не се страхувам от духове!

* * *

Когато баронът и Мишел се събудиха на другата сутрин, кръчмарят беше вече излязъл от кръчмата.

— Знаменит човек! — каза морякът. — Винаги готов за работа. Ако желае, ще вземем него и мираба с нас в Италия. Там ще му провърви по-добре, отколкото тук, където всеки го презира! Такава е съдбата на ренегатите, да загубят почитта на едните, без да спечелят тази на другите!

— Дали принцесата е вече в Алжир? — запита замислен Сант Елмо. — И дали е взела със себе си Желязната глава? Не бих искал да го загубя!

— Няма да е голяма загуба!

— Той е верен и служеше още на баща ми, затова го обичам!

Облян в пот, ренегатът се върна на свечеряване в кръчмата. Той донесе една бележка от Амина, която съдържаше само няколко думи:

— Довечера — в кубата на мираба!

— Това е много смело от принцесата — каза Ми шел, като поклати глава. — Зулейк би могъл да наблюдава нея и нейните слуги!

— Аз ще проверя дали мястото е сигурно за срещата! — каза предпазливо ренегатът.

Баронът и нормандецът тръгнаха след него. Те вървяха мълчаливо покрай укрепленията. При западната кула Мишел измери с поглед височината.

— Най-малко 12 метра! С едно добро въже може да се слезе безопасно! Можете да го скриете под багажа си в малкото сандъче, което ще ви набавя! Вижте, няма стража! Ако се спуснете по източната страна на кулата, може да ви забележат от бастионите! След бягството ще ни намерите в къщата на ренегата, където ще скрием конете!

Те бяха стигнали при храстите близо до кубата, където намериха кръчмаря. Същият беше идвал вече много пъти в кубата, но всеки път я беше намирал празна. Изведнъж изпод смокиновите дървета се показа висока фигура, подпряна на един бастун.

— Мирабът!

— Да, приятели, аз съм! Не ме ли очаквахте?

— Мислехме, че сте скрит в замъка на Бен Абадите!

— Аз се върнах по поканата на Амина! Влезте в дома ми!

Стези думи той вече беше запалил фенера и покани гостите си да седнат. Тогава той се обърна към барона.

— Значи утре вие ще бъдете в казбата? Трябва да ви заведа при главния евнух, който има заповед да ви приеме между робините на втората съпруга на бея.

— Как е успяла да постигне това принцесата за толкова късо време? — извика нормандецът.

— С помощта на една приятелка, която е роднина на втората съпруга на бея! За една Бен Абад това не беше мъчно!

— Няма ли да научи нещо за Зулейк?

— Приятелката на принцесата ме осведоми сама. Тя не се е доверила и на най-добрите си слуги! Все пак аз забелязах тук наблизо няколко негри. Това може да са роби на Зулейк. Принцесата заповяда да ви кажа, че трябва веднага да отвлечете графинята!

— Тогава аз трябва да изпреваря колкото е възможно по-скоро Зулейк!

— Какъв сигнал да уговорим?

— Аз ще дам сигнал със светлина горе на кулата, щом като направя опит за бягство!