Агата Кристи
Предизвестено убийство (29)

I.

— Съжалявам, че пак ви безпокоя, госпожице Блеклок.

— О, няма значение. Предполагам, че след като следствието е отсрочено с една седмица, вие се надявате да съберете повече доказателства?

Инспектор Крадък кимна.

— Да започнем, госпожице Блеклок, с това, че Руди Шерц не е бил син на собственика на хотел „Дез Алп“ в Монтрьо. По наши сведения той е започнал кариерата си като санитар в една болница в Берн. На доста от пациентите са изчезвали дребни бижута. Под друго име работи като келнер в малък ресторант в известен зимен курорт. Специалитетът му там бил да дублира сметките в ресторанта, като само в едната вписвал поръчките. Разликата естествено прибирал в джоба си. След което постъпва в един универсален магазин в Цюрих. Докато работел там, загубите от кражбите на клиенти се оказали твърде големи. Възможно е да не са били изцяло дело на клиентите.

— С други думи, крадец на дребно, така ли? — студено запита госпожица Блеклок. — Значи съм била права да мисля, че не съм го виждала никога преди?

— Напълно сте права. Без съмнение сте му били посочена в хотела и той се е престорил, че ви познава. Швейцарската полиция се е постарала да му стане напечено в родната страна и той пристига тук с чудесен комплект подправени документи и започва работа в хотел „Роял“.

— Отлично място за лов — сухо отбеляза госпожица Блеклок. — Изключително скъпо е и отсядат само богаташи. Предполагам, че едва ли някои от тях внимават особено, когато плащат сметките си.

— Да — съгласи се Крадък, — имало е изгледи за богата жътва.

Тя се смръщи.

— Това го разбирам — каза, — но защо му е трябвало да идва в Чипинг Клегхорн? Какво може да е било по-съблазнително при нас, отколкото в хотела?

— Вие поддържате твърдението си, че в къщата няма нищо с особена стойност?

— Разбира се, че няма. Ако имаше, щях да зная. Мога да ви уверя, инспекторе, че не притежаваме неизвестна картина на Рембранд, нито пък нещо подобно.

— Тогава излиза, че вашата приятелка, госпожица Бънър, е била права, така ли? Мъжът е дошъл тук, за да нападне вас. („Ето, Лети, какво ти казах аз!“ „О, глупости, Бъни“.) Но дали са глупости? Мисля, че сама знаете, че не са.

Госпожица Блеклок го загледа право в очите.

— Нека бъдем наясно. Вие действително смятате, че този момък е дошъл тук, след като предварително е уредил чрез обявата точно по това време у нас да се изсипе в трескаво очакване половината село…

— Но той може и да не е очаквал, че ще стане така — прекъсна я възбудено госпожица Бънър. — Може да го е намислил като ужасно предупреждение към теб, Лети — аз точно това си помислих, когато го прочетох — „Обявява се убийство“. Усетих го с цялото си същество, нещо зловещо — ако беше станало, както е било планирано, той щеше да те застреля и да изчезне — и как щяха да разберат кой е бил?

— Това е вярно — съгласи се госпожица Блеклок, — но…

— Знаех си, че тази обява не е шега, Лети. И ти го казах. Ами Мици — тя също беше уплашена!

— Аха — подметна Крадък, — Мици. Бих искал да знам нещо повече за тази млада жена.

— Разрешителното и документите й са съвсем редовни.

— Не се и съмнявам — сухо изрече той. — И на Шерц документите изглеждаха съвсем редовни.

— Но защо този Руди Шерц ще иска да ме убива? Вие дори и не се опитвате да ни обясните това, инспектор Крадък.

— Може би някой друг е стоял зад Шерц — бавно промълви Крадък. — Не ви ли е идвало наум?

Думите му имаха преносно значение, но в съзнанието му проблесна мисълта, че ако теорията на госпожица Марпъл е вярна, те биха имали буквален смисъл. Във всеки случай това не произведе особено впечатление върху госпожица Блеклок, която продължаваше да бъде настроена скептично.

— И все пак въпросът си остава — настоя тя. — Защо, за Бога, някой би искал да ме убие?

— Ще ми се вие да ми дадете отговор на този въпрос.

— Да, но не мога! Това е положението. Нямам врагове. Доколкото ми е известно, винаги съм била в отлични отношения със съседите си. Не съм посветена в ничии гузни тайни. Идеята е направо смешна! И ако намеквате, че Мици има пръст в тази работа, това също е абсурдно. Както току-що ви каза и госпожица Бънър, Мици бе уплашена до смърт, когато видя обявата в „Седмичника“. Всъщност тя искаше да си събере багажа и да се махне от къщи още начаса.

— Това може да е бил добре обмислен ход от нейна страна. Сигурно е знаела, че ще я накарате да остане.

— Разбира се, ако предварително сте си решили, ще намерите отговор за всичко. Мога да ви уверя обаче, че ако Мици ме е намразила по необясними причини, би могла да ми сипе например отрова в храната, но съм сигурна, че никога не би се забъркала в такава сложна и безсмислена история. Идеята е просто абсурдна. Предполагам, че вие от полицията имате комплекс срещу чужденците. Мици може да е лъжкиня, но не е хладнокръвен убиец. Идете да я тормозите, щом трябва. Но когато тя ни напусне в пристъп на възмущение или се затвори да вие в стаята си, ще ми се иска да накарам вас да сготвите вечерята. Госпожа Хармън ще ни идва на гости днес следобед с една възрастна дама, която й гостува, и исках Мици да приготви дребни сладки, но предполагам, че вие ще я разстроите окончателно. Случайно не може ли да подозирате някой друг?