Агата Кристи
Предизвестено убийство (6)

I.

В Литъл Падъкс закуската също беше в разгара си.

Собственичката на къщата, госпожица Блеклок — жена на около шейсет години, седеше начело на масата. Беше облечена в дрехи от груб туид, а към тях съвсем нелепо беше сложила гердан от едри изкуствени перли. Четеше рубриката на Лейн Норкът в „Дейли Мейл“. Джулия Симънс преглеждаше отегчено „Телеграф“. Патрик Симънс съвестно проверяваше кръстословицата в „Таймс“. А госпожица Дора Бънър бе посветила цялото си внимание на местния „Седмичник“.

Госпожица Блеклок приглушено се изсмя, а Патрик промърмори:

— „Лепкав“, а не „леплив“ — ето къде съм сбъркал.

Изведнъж от устата на госпожица Бънър се изтръгна пискливо кудкудякане като от подплашена кокошка:

— Лети, Лети, видя ли това? Какво, за Бога, може да значи?

— Какво има, Дора?

— Най-невероятната обява — съвсем ясно е написано Литъл Падъкс. Но какво може да означава?

— Би ли ми го показала, скъпа Дора?

Госпожица Бънър послушно връчи вестника в протегнатата ръка на госпожица Блеклок, посочвайки й с треперещ показалец въпросното съобщение.

— Погледни само, Лети.

Тя погледна. Веждите й се повдигнаха. Въпросително огледа. След това прочете обявата на висок глас:

— „Обявява се убийство, петък, 29 октомври, Литъл Падъкс, 18.30 ч. Приятелите моля да откликнат, единствено съобщение“ — и попита рязко: — Патрик, ти ли го измисли?

Очите й се спряха изпитателно върху красивото, дръзко лице на младежа, седнал срещу нея. Патрик Симънс побърза да отрече:

— Не, наистина не съм аз, лельо Лети. Как ти хрумна? Откъде-накъде трябва да имам нещо общо с това?

— Не е толкова далеч от ума — строго отвърна тя. — Реших, че може би е твоя шега.

— Шега? Няма такова нещо.

— А ти, Джулия?

Тя отегчено отвърна:

— Разбира се, че не.

Госпожица Бънър промълви:

— Мислиш ли, че госпожа Хеймс може… — и по-гледна към празното място, където някой бе закусил преди малко.

— Ами, не ми се вярва нашата Филипа да си позволи подобна шега — възрази Патрик. — Тя е сериозно момиче, такава си е.

— Но какво искат да кажат все пак? — попита Джулия и се прозя. — Какво означава това?

Госпожица Блеклок бавно отвърна:

— Предполагам, че някой ни прави глупав номер.

— Но защо? — възкликна Дора Бънър. — С каква цел? Подобна шега ми се струва много глупава и безсолна.

Отпуснатите й бузи потрепериха, а късогледите й очи блеснаха от възмущение.

Госпожица Блеклок се усмихна и изрече:

— Не се вживявай толкова, Бъни. Някой, изглежда, смята това за проява на хумор, но много ми се ще да знам кой.

— Пише днес — посочи госпожица Бънър. — Днес, в 18.30 часа. Какво мислиш, че ще се случи?

— СМЪРТ! — процеди Патрик с гробовен глас. — Сладка смърт.

— Млъкни, Патрик! — скастри го госпожица Блеклок, когато госпожица Бънър изписка.

— Имах предвид просто специалната торта на Мици — извинително поясни той. — Знаеш, че винаги я наричаме „Сладката смърт“.

Госпожица Блеклок се усмихна разсеяно. А Дора Бънър настояваше:

— Но, Лети, какво мислиш наистина?…

Думите на приятелката й й вдъхнаха окуражителна бодрост.

— Със сигурност знам едно нещо, което ще се случи в 18.30 часа — заяви тя сухо. — Половината село ще се изсипе тук, пощуряло от любопитство. Добре ще е да осигурим шери в къщата.