Франсоа Рабле
Гаргантюа и Пантагрюел (8)

Глава VI
По какъв необикновен начин се роди Гаргантюа

Пиянската глъчка все още продължаваше, когато Гаргамела внезапно се почувствува зле. Тогава Грангузие се надигна и предполагайки, че започват родилните болки, зашепна на жена си най-нежни и успокоителни думи. Посъветва я да полегне на тревата под върбите и й каза, че скоро ще й израснат нови крачета, но че сега трябва да се запаси с търпение и сили, за да дочака скъпата си рожба; наистина болките са мъчителни, но те бързо минават, а радостта, която ще изпита, ще изкупи всичко и за преживените страдания тя няма даже и да си спомня.

— И аз мога да ви уверя в това — продължи Грангузие. — В Евангелието от Йоан, глава шестнадесета, нашият Спасител казва: „Жената е скръбна, когато ражда, ала давайки живот на младенеца, забравя всички скърби.“

— Как хубаво говорите! — рече Гаргамела. — Аз предпочитам да слушам Евангелието, отколкото житието на света Маргарита или някоя друга измислица.

— Безстрашна сте ми вие като агънце-багънце! — засмя се той. — Гледайте сега да се освободите от това, пък скоро и друго ще си направим.

— О — отвърна тя, — лесно ви е на вас, мъжете, за това говорите така. Ех, то се знае, аз, с божията воля, ще се постарая, щом такова е вашето желание, но по-добре бог да беше ви го отрязал!

— Какво? — зина в почуда Грангузие.

— Нали сте мъж — отвърна тя, — вие се досещате! — А, тъй ли! — рече той. — Псета го яли! Щом толкова ви е омръзнал, моля, кажете да донесат нож!

— О, боже пази! Господи, прости ми, не го казах от сърце! Не слушайте какво говоря. Ала днешният ден ще бъде тежък за мен, ако света Богородица не ми помогне, и всичко това заради него и затуй, че му угаждате премного…

— Смелост, смелост — каза той, — за останалото не се безпокойте, най-важното е минало. Сега ще отида да си сръбна още чашка. Ако се почувствувате зле, извикайте силно и аз тозчас ще дотичам при вас.

Малко след това тя започна да охка, да стене и да се мята от болки. В миг от всички страни дотърчаха баби, опипаха я отдолу и като се натъкнаха на някакви вонящи кожени парчета, помислиха, че е детето, а те се оказаха чисто и просто чревца, излезли от сфинктера или по вашему — от задното черво, разширено вследствие преяждането, за което стана дума по-горе.

Тогава една отвратителна старица, преселила се тук преди шейсет години от Бризенай близо до Сен-Жну и която се славеше като веща знахарка, даде на Гаргамела някакво ужасно затягащо средство, от което пръстеновидните й мускули така се стегнаха и загубиха еластичност, че вие (о, страшно е да се помисли) и със зъби не бихте могли да ги разтегнете. С една дума, станало като с дявола, който по време на свети Мартиновата служба записал разговора на две бъбриви богомолки, а после и със зъби не могъл да разтвори пергамента.

Тази беда доведе до прекомерно разширяване на плацентата, детето се изхлузи от нея, шмугна се във вената между диафрагмата и раменете, където тя се раздвоява, кривна настрана и изскочи от лявото ухо…

Едва появило се на света, то не проплака като другите деца: „И-и-и! И-и-и!“, а гръмогласно извика: „Да пием, да пием, да пием“, сякаш приканваше цял свят на пиршество. И този вик се чу от Бьокс до Виваре.

„Хайде холан!“ — ще речете вие и сигурно ще се усъмните в такова едно необикновено раждане.

Вярвате, или не, ваша си работа, ала благовъзпитаният и благоразумният човек вярва всичко, което чуе или прочете.

Сам Соломон в „Притчи“, глава XIV, не казва ли: Innocens credit omni verbo^[1] и т.н.? А в Първо послание към коринтяните, глава XIII, апостол Павел не казва ли: Charitas omnia credit^[2]?

И защо да не вярвате? Защото, ще речете вие, тази история е съвсем неправдоподобна. А аз ви казвам, че тъкмо затова вие трябва да ми вярвате, да ми вярвате сляпо, тъй като сорбонистите твърдят, че вярата е доказателство на най-невероятните неща.