Фани Флаг
Пържени зелени домати (51)

Старчески дом „Розовата тераса“

Старият път за Монтгомъри, Бирмингам, Алабама

30 март 1986

Ед Кауч взе майка си от старческия дом сутринта на Великден, за да прекара празника с тях. Ивлин искаше да покани госпожа Тредгуд, но Ед заяви, че Старата мама може да се разстрои, а бог им бе свидетел, че не искаха тя да се разстройва — и без това имаше опасност да не пожелае да се върне в дома. Тъй че Ивлин приготви обилен обяд за тримата и след като се нахраниха, Ед заведе майка си в бърлогата си, за да гледат телевизия.

Ивлин възнамеряваше да отиде с тях, когато Ед закараше майка си обратно в старческия дом, за да може поне да види госпожа Тредгуд, но синът й се обади тъкмо когато излизаха. Старата мама, която мрънка по време на цялата вечеря колко мрази „Розовата тераса“, вече бе облечена и готова за тръгване и Ивлин каза на Ед да вървят без нея.

Тъй че бяха минали две седмици, откакто видя приятелката си за последен път, и сега я очакваше изненада…

— Ходих на фризьор за Великден. Харесва ли ти прическата ми?

Ивлин не знаеше какво да каже — косата на госпожа Тредгуд бе боядисана в ярко лилаво.

— Боядисали сте се.

— Да. Винаги искам да изглеждам добре за Великден.

Ивлин седна и се усмихна, сякаш нищо не я бе смутило.

— Кой ви направи прическата, скъпа?

Госпожа Тредгуд отвърна:

— Ако щеш вярвай, но беше една студентка от колежа за козметички в Бирмингам. Понякога идват и ни подстригват безплатно, за да практикуват. Моето момиче беше дребничко и много се стараеше, та й оставих бакшиш от петдесет цента. Къде другаде ще ти измият косата, ще те боядисат и ще те изсушат само за петдесет цента?

На Ивлин й стана интересно.

— Колко голямо беше момичето?

— А, голяма жена си беше, просто бе толкова дребна, че се наложи да се качи на щайга, докато ме боядисваше. Ако беше пет сантиметра по-ниска, щеше да е джудже. Разбира се, мен такива дефекти не ме притесняват, а и обичам джуджетата… чудя се какво ли стана с онова дребосъче, дето продаваше цигари.

— Къде?

— По радиото и по телевизията. Рекламираше цигари „Филип Морис“ с костюм на пиколо. Не го ли помниш?

— О, да. Сетих се за кого говорите.

— Много се забавлявах, като го гледах. Все ми се искаше някой ден да дойде и в Уисъл Стоп, за да го взема в скута си и да си поиграем.

Ивлин беше донесла великденски яйца, захаросана царевица и шоколади и каза на госпожа Тредгуд, че след като не е успяла да дойде на самия Великден, сега двете ще го отпразнуват заедно. Госпожа Тредгуд отвърна, че идеята е чудесна, заяви, че обожава захаросана царевица и че обича първо да отхапва белите връхчета на зърната и да си оставя остатъка за по-късно. Старицата похапваше от лакомствата и разказваше на Ивлин как е минал Великден в старческия дом.

— Ех, иска ми се да бе дошла. Сестрите скриха яйца из целия дом. Ние сложихме по някое и друго в джобовете и в стаите си, а целият трети клас от училище „Удлон“ се изсипа тук. Такива сладурчета бяха — скъсаха се да тичат по коридорите. Страхотно си изкараха! А и на старите хора тук им беше много приятно, повечето отдавна не бяха виждали деца. Мисля, че всички много се зарадваха. Старците трябва да се виждат с деца от време на време — прошепна тя доверително. — Това им повдига духа. Някои от жените тук по цял ден само седят прегърбени в инвалидните си колички… но когато сестрите им дадат да подържат някоя кукла, веднага изправят гърбове и ги прегръщат. Повечето от тях ги мислят за своите деца. Познай кой още ни посети за Великден.

— Кой?

— Онова момиче от прогнозата за времето по телевизията… все й забравям името, но е известна.

— О, много мило.

— Да, така беше… но знаеш ли какво?

— Какво?

— Сега ми хрумна. В Уисъл Стоп никога не идваха известни хора… като изключим Франклин Рузвелт и господин Пинто, престъпникът, но те и двамата вече бяха мъртви по онова време, та не се броят. Горката Дот Уиймс така и нямаше за какво вълнуващо да пише във вестника.

— Кой е той?

Госпожа Тредгуд се изненада.

— Не си ли чувала за Франклин Рузвелт?

— Не, питах за господин Пинто.

— Не си чувала за господин Пинто?

— Пинто? Като индианските коне ли? Ония шарените?

— Не, скъпа, като сорта боб. Сиймор Пинто. Той беше известен убиец!

— О… Не. Явно е било преди да се родя.

— Имаш късмет, защото той беше много жесток. Мисля, че бе наполовина индианец или пък италианец, но какъвто и да бе произходът му, уверявам те, хич нямаше да е приятно да го срещнеш по тъмно.

Госпожа Тредгуд бе приключила със захаросаната царевица и отхапа главата на едно от шоколадовите зайчета, след което го погледна и каза:

— Извинявай, зайо… Знаеш ли, Ивлин, май само аз от целия дом празнувам два пъти Великден. Може и да е грях, но няма да кажа на никого, ако и ти си мълчиш.