Милан Кундера
Незнанието (46)

46

Да научи от устата на Ирена, че той е в Прага, бе доста необичайно съвпадение. Но на определена възраст съвпаденията губят магията си, вече не изненадват, стават банални. Споменът за Йозеф не предизвиква у нея смут. С горчив хумор си спомня само, че той обичаше да я плаши със самотата, и ето че току-що я бе обрекъл да обядва сама.

Приказките му за самотата. Може би тази дума се е съхранила в паметта й, защото тогава й се струваше тъй неразбираема: когато бе младо момиче, с двама братя и две сестри, тя се отвращаваше от тълпата; нямаше си собствена стая, където да работи, да чете, и дори трудно намираше местенце, където да се усамоти. Очевидно нямаха едни и същи тревоги, но тя разбираше, че в устата на приятеля й думата „самота“ придобива по-абстрактен и по-благороден смисъл: да преминеш през живота, без някой да се интересува от теб; да говориш, без да те слушат; да страдаш, без да будиш състрадание; тоест да живееш така, както тя действително бе живяла впоследствие.

Паркира колата си в отдалечен от къщата си квартал и тръгва да търси бистро. Ако няма с кого да обядва, никога не ходи на ресторант (където на празния стол срещу нея щеше да седне самотата и да я наблюдава), предпочита да хапне сандвич, подпряна на бара. Докато минава покрай някаква витрина, погледът й попада върху собственото й отражение. Спира се. Оглеждането е нейният порок, може би единственият. Преструвайки се, че разглежда изложеното на витрината, тя наблюдава себе си: кестенявите коси, сините очи, кръглата форма на лицето. Знае, че е красива, винаги го е знаела и това е единственото й щастие.

После осъзнава, че онова, което вижда, е не само смътно отразеното й лице, а и витрината на месарница: увесен труп, нарязани бутове, свинска глава с трогателно приветлива зурла. По-нататък в магазина: оскубаните тела на птици с вирнати крака, безпомощно, по човешки вирнати, и изведнъж я пронизва ужас, лицето й се сгърчва, представя си брадва, брадва на месар, брадва на хирург, стисва юмруци и се мъчи да прогони кошмара.

Днес Ирена й зададе въпроса, който й задават от време на време: защо никога не е променяла прическата си? Не, не я е променяла и няма да я промени, тъй като е красива само когато косите й падат по този начин около лицето й. Познавайки бъбривата недискретност на фризьорите, бе избрала своя фризьор в едно предградие, където никоя от приятелките й не би могла да попадне. Трябваше да запази тайната на лявото си ухо с цената на огромна дисциплина и на цяла система от предпазни мерки. Как да примири желанието на мъжете с желанието си да бъде красива в техните очи? Най-напред бе потърсила компромис (отчаяни пътувания в чужбина, където никой не я познаваше и където никаква недискретност не можеше да я издаде), след това стана радикална и пожертва еротичния си живот в името на красотата си.

Застанала до бара, тя бавно отпива от бирата и хапва сандвич със сирене. Не бърза; няма за къде. Както всяка неделя, следобед ще чете, а вечерта самотно ще вечеря вкъщи.