Милан Кундера
Незнанието (47)

47

Ирена установи, че умората не престава да я преследва. Когато за малко остана сама в стаята, тя отвори минибара и взе три малки шишенца с различен алкохол. Отвори едното и го изпи. Пъхна другите две в чантата си, която остави на нощната масичка. Там забеляза книга на датски: Одисея.

— Аз също си мислех за Одисей — казва тя на Йозеф, който се връща.

— Също като теб той отсъствал от страната цели двайсет години — отвръща Йозеф.

— Двайсет години?

— Да, точно двайсет години.

— Той поне е бил щастлив, че се връща.

— Не е сигурно. Разбрал, че съгражданите му са го предали, и избил мнозина от тях. Не вярвам да са го обичали.

— Все пак Пенелопа го е обичала.

— Може би.

— Не си сигурен?

— Много пъти четох и препрочитах пасажа със срещата им. Отначало тя не го разпознава. После, когато вече всичко е ясно за всички, когато претендентите са избити, предателите наказани, тя продължава да го подлага на все нови и нови изпитания, за да се увери, че наистина е той. Или по-скоро, за да отложи момента, когато отново ще се озоват в леглото.

— Което е обяснимо, нали? След двайсет години сигурно си парализиран? Дали му е била вярна през всичкото това време?

— Не би могла да не бъде. Наблюдавана от всички. Двайсет години целомъдрие. Любовната им нощ трябва да е била трудна. Представям си, че през тези двайсет години половият орган на Пенелопа се е свил, стеснил се е.

— Била е като мен.

— Моля?

— Не, не се бой! — извиква тя през смях. — Не говоря за моя полов орган. Той не се е стеснил.

И изведнъж, опиянена от преднамереното споменаване на половия си орган, тя бавно повтаря с по-нисък глас последната фраза, преведена с мръсни думи. А после още веднъж, с още по-нисък глас, с още по-неприлични думи. Бе неочаквано! Бе опияняващо! За пръв път от двайсет години той чува тези мръсни чешки думи и изведнъж се възбужда, както не се бе възбуждал нито веднъж, откакто бе напуснал страната, тъй като всички тези груби, мръсни, цинични думи имат власт над него единствено на родния му език (на езика на Итака), понеже именно през този език, през дълбоките му корени към него се надига възбудата на цели поколения. До този момент дори не се бяха целунали. А сега, великолепно възбудени, само за няколко десетки секунди започнаха да се любят.

Разбирателството им е пълно, тъй като тя също е възбудена от думите, които от толкова години нито бе произнасяла, нито бе чувала. Пълно разбирателство сред взрив от мръсотии! Ах, животът й, колко бе беден! Всички пропуснати пороци, всички неосъществени изневери, жадува да изживее всичко това. Иска да изживее всичко, което си е въобразявала, без някога да го е изживяла: воайорство, ексхибиционизъм, неприлично присъствие на други хора, словесни изстъпления; опитва се да осъществи всичко, което сега може да осъществи, а онова, което е неосъществимо, си го представя заедно с него, на висок глас.

Разбирателството им е пълно, тъй като дълбоко в себе си Йозеф знае (а може би го и желае), че това е последният му еротичен сеанс; той също се люби така, сякаш иска да синтезира всичко, миналите си авантюри и онези, които никога няма да има. И за единия, и за другия това е преминаване на бързи обороти през сексуалния живот: дързостите, до които любовниците достигат след много срещи, ако не и след много години, те ги вършат стремглаво, насърчавайки се един друг, сякаш искат в един-единствен следобед да концентрират всичко, което са пропуснали и ще пропуснат.

После, задъхани, остават да лежат по гръб един до друг и тя казва: „Ох, от години не съм се любила! Няма да ми повярваш, от години не съм се любила“.

Това откровение странно и дълбоко го трогва; той затваря очи. Тя се възползва от това, за да се наведе към чантата си и да извади от нея малко шишенце; бързо и дискретно отпива.

Той отваря очи:

— Не пий, не пий! Ще се напиеш!

— Остави ме! — противи се тя. Усещайки умората, която не може да прогони, е готова на всичко, само и само да задържи сетивата си напълно будни. Ето защо, макар той да я наблюдава, изпразва третото шишенце, после, сякаш за да се оправдае, да се извини, повтаря, че отдавна не се е любила, но този път го казва с мръсните думи на родната си Итака и магията на безсрамието отново възбужда Йозеф, който пак започва да я люби.

В главата на Ирена алкохолът играе двойна роля: освобождава фантазията й, насърчава дързостта й, прави я чувствена и същевременно замъглява паметта й. Тя се люби бясно, сластно, но в същото време завесата на забравата обгръща похотта й в нощ, която всичко заличава. Като поет, пишещ най-великата си поема с мастило, което моментално изчезва.