Елена Звездная
Как да преметнеш нечисти с пари (10) (Урок четвърти)

Епилог

В последния зимен ден целият Ардам се готвеше за чудесния празник на Смъртта на зимата. Един от най-обичаните дни през годината, последният в поредицата зимни празници. От небето се сипеше пухкав бял сняг, украсявайки за последен път през тази година столицата на Приграничието. По улиците се носеха сагаррите с бързите си копитца и се опитваха да разнесат навреме всички малки подаръци. По-големите ги разнасяха кентаврите, за тях днес беше напрегнат работен ден. Към суетата по улиците на Ардам се добавяше и суетата в небето над тях — магическите вестители летяха буквално на ята, разнасяйки поздравления, пожелания или покани за празника. На главния площад, вече напълно ремонтиран след катастрофата, пламваха огньове, блещукаха гирлянди и се гонеха децата, на които днес им беше разрешено да се веселят до самия изгрев на слънцето. А освен това, въздухът носеше миризма на пресни курабийки, сладко от къпини, и като че даже очакване за чудо витаеше наоколо, заедно със сладките аромати…

— Ти още дълго ли ще мълчиш? — Уморен и раздразнен глас.

Аз премълчах.

— Затвори прозореца, ще настинеш отново.

Затворих го, но все пак останах да стоя до стъклото. Там, зад него се простираше главния площад и аз проследих с поглед групичка малки върколаци, които строяха снежна крепост. Вампирчета градяха подобна на другия край и хлапетата тичаха между едната и другата, за да видят на кого му се получава по-хубава.

— Аз трябваше да съм в столицата. — Риан се приближи и внимателно ме прегърна през раменете.

Магистърът беше наел целия горен етаж на ресторацията „Златният Феникс“ за тази празнична вечеря в чест на последния зимен ден. И сега, когато вече ни бяха сервирали масата, в разкошното помещение бяхме останали само ние двамата с Риан и цяла Бездна неразбиране помежду ни.

— Дея…

По стъклото заби с криле вестител. Припряно открехнах прозореца, взех плика, призрачните крилца ми махнаха за довиждане и създанието отпраши да изпълнява следващата поръчка. Вестителите бяха толкова мили и забавни, че аз още няколко секунди стоях и просто гледах след него, а след това отворих плика.

„Честит празник на Смъртта на зимата, драгоценни партньоре. Всичко най-тъмно, много кошмари, късмет, за да се изпълнят всичките ти желания. Осен това, мрак да покрие светлата ти главичка и повече огън в безпокойното ти сърчице. Дей, каквото и да се случи, помни — ти самата си най-ценното, което имаш.

Твоят правилно финансово политичен партньор, офицер Юрао Найтес“

И аз приех много трудно решение.

— Риан! — Стремително се обърнах към магистъра. Известно време си подреждах мислите, а след това се взрях в черните, леко мъждукащи очи и тихо, но уверено казах: — Трябва да поговорим.

Край на четвърти урок.