Филип Рийв
Дяволски устройства (19)

19.
Сватбен венец

Първата слана стигна до Вайнленд много преди „Нагалфар“. Старата подводница, натоварена с прекалено много хора, за да се справят старите й, грохнали двигатели, пътува няколко седмици до Мъртвия континент и си проправяше път през виещите се реки, в които „Ларва“ плуваше от дни. Боне успя да отведе „Нагалфар“ в Анкъридж и тя изплува над тънката ледена покривка на пристанището. Фрея излезе от нея и помаха, като едва не беше застреляна, този път от господин Смю, който смяташе, че нахлуват Изгубени момчета.

В известен смисъл беше прав. Анкъридж никога вече нямаше да е същият, след като тези весели деца без обноски, които често създаваха неприятности, идваха да живеят в него. Фрея отвори изоставените горни етажи на Зимния дворец и старата сграда се изпълни с живот и шум, когато децата се настаниха в новия си дом. Някои от тях не можеха да се отърсят от идеята, че не бива да се краде. Други имаха кошмари и викаха имената на Чичо и Гаргара в съня си. Фрея обаче беше убедена, че с търпение и любов можеше да им помогне да забравят прекараното под океана време и да се превърнат в едни щастливи и здрави вайнлендърци.

В крайна сметка Боне успя. Фрея не знаеше какво точно се е случило по време на пътя към дома, но някогашното Изгубено момче повече не се върна в квартирата си в машинното отделение. В началото на октомври, след като жътвата приключи, животните бяха прибрани от високите пасища и градът се подготвяше за зимата, двамата с маркграфинята се ожениха.

* * *

Фрея се събуди рано сутринта в деня след сватбата си — часът беше пет и й припомни за времето, когато беше млада и също се будеше толкова рано. Стана от леглото, като внимаваше да не събуди Боне, и отиде до прозореца в стаята си. Подът под краката й беше студен, а в косата й още се виждаха следи от сватбения венец.

Тя дръпна завесата и видя, че повърхността на езерото е покрито в дебел лед и през нощта е валял сняг. Радваше се, че градът й отново е попаднал във владението на Ледените богове за следващите шест месеца. Боговете на лятото, езерото и лова бяха добри с хората й, а богът на моретата и богинята на любовта бяха много мили с нея, но Ледените богове бяха онези, с които беше израснала и на тях им имаше повече доверие, отколкото на останалите. Фрея дъхна на прозореца, нарисува снежинка върху стъклото и прошепна:

— Пази Том. И Хестър, макар че тя не го заслужава. Заведи ги при Рен, където и да е тя. Нека всички се приберат у дома живи, здрави, щастливи и заедно.

Не беше ясно дали Ледените богове са чули молитвата й, тъй като не й изпратиха никакъв знак. Единственият отговор беше вятърът в кулите на Зимния дворец и гласът на съпруга й, нежен и сънен, който я викаше обратно в леглото.