Филип Рийв
Дяволски устройства (31)

31.
Мигът на розата

Генерал Нага, все още гневен, че не му бе даден шанс да унищожи Бенгази и останалите градове, поведе своите ударни части да прочистят долните нива на Павилиона. Надяваше се да попаднат на спотайващо се гнездо от градски войници, с които да проведат един свестен бой. Няколко бойни преследвачи стояха на пост в балната зала, докато Фанг Преследвачката четеше. Металните страници на книгата светеха в меко зелено на светлината от очите й, стоманените върхове на пръстите й проследяваха древните драсканици и издаваха слаби стържещи звуци.

Шрайк стоеше до прозореца и наблюдаваше своята господарка, но всъщност не я виждаше. Вместо това се беше съсредоточил върху лицето в съзнанието си, лицето на младата пленничка, която Енона Зироу преди малко отведе. Той беше сигурен, или почти сигурен, че е виждал това лице и преди — тези морскосиви очи, издължената й челюст и червената й коса му бяха познати. Въпреки това, когато се опита да сравни лицето на момичето с другите лица в паметта си, не намери съвпадение.

Шрайк чу притичващи крака по слънчевата палуба. Обърна се и усети, че другите преследвачи в балната зала зад него също реагират и изваждат ноктите си. Но това беше доктор Зироу.

— Господин Шрайк!

Тя тръгна към него между телата на слънчевата палуба. Опитваше се да се усмихне, но усмивката й се превърна само в гримаса. Преследвачът усети учестеното й дишане, бързия ритъм на сърцето й, острата и издайническа миризма на потта й и разбра, че нещо е на път да се случи. Поради някаква причина Енона Зироу беше решила, че сега е точният момент да използва мистериозното си оръжие срещу Фанг Преследвачката.

Но къде е то? Ръцете й бяха празни, а спретнатата й черна униформа не разполагаше с достатъчно място, за да скрие нещо толкова мощно, че да нарани преследвач. Шрайк бързо смени спектъра на зрението си в напразен опит да намери някакво скрито оръжие или химична следа от експлозив.

— Господин Шрайк — повтори доктор Зироу, спря до него и го погледна в очите. — Има нещо важно, което трябва да ви кажа. — От порите на лицето й бяха избили капчици пот. Шрайк се обърна и сканира балната зала. През цялото време се чудеше дали докторката не е донесла нещо със себе си от „Заупокойна вихрушка“. Провери слънчевата палуба и потърси скрити устройства зад статуите на перилата. Нищо. Нищо.

Някой докосна ръката му. Погледна надолу. Пръстите на доктор Зироу бяха върху бронирания му юмрук. Жената вече се усмихваше както трябва. Очите зад дебелите стъкла на очилата й бяха пълни със сълзи.

— Мигът на розата и мигът на тиса са еднакво продължителни.

И Шрайк разбра.

Той се обърна и бързо се отдалечи от нея в балната зала. Не искаше да тръгва, не беше заповядал на краката си да вървят, но въпреки това те го направиха. Той беше оръжието на доктор Зироу и е бил през цялото време.

— СПРЕТЕ МЕ! — успя да извика той, когато наближи Фанг Преследвачката. Двама от бойните преследвачи изскочиха пред него, за да препречат пътя му. С два удара Шрайк ги обезвреди, откъсна им главите и остави слепите им и глупави тела да залитат наоколо и да сипят искри и течности. Но поне успя да предупреди Фанг за случващото се. Тя се обърна и стана на крака, за да го посрещне. Тенекиената книга проблесна в дългите й ръце.

— Какво правиш, господин Шрайк?

Той не можеше да обясни. Беше затворник в собственото си тяло и нямаше контрол над неочакваните си, но добре обмислени действия. Ръцете му се вдигнаха сами, а китките му се извиха. От краищата на пръстите му се появиха лъскави остриета, които бяха по-дълги и по-тежки от старите му. Като пътник в танк Шрайк беше просто наблюдател в атаката си срещу Преследвачката.

Фанг извади собствените си нокти и се приготви да го посрещне. Те се сблъскаха един друг, а броните им застъргаха и от тях полетяха искри. Иззад бронзовата маска на смъртта на Преследвачката се разнесе свирепо съскане. Тенекиената книга падна, ръждясалата подвързия се скъса и металните страници се пръснаха по пода. Ето защо не успях да видя опасността, помисли си Шрайк и си спомни сръчните пръсти на Енона Зироу, които работеха с мозъка му през всички онези самотни нощи във Фабриката за преследвачи. Защо не успя да се сети какво прави с него? Търсеше оръжието й навсякъде, но нито за миг не заподозря себе си. А през цялото време желанието да убие новата си господарка е било заложено в съзнанието му в очакване Енона Зироу да изрече думите, които ще събудят…

Чуваше я зад себе си как се катери през останките в балната зала и се провиква, сякаш да го окуражава:

— Мигът на розата и мигът на тиса…

Шрайк се освободи и стовари остриетата на дясната си ръка в гърдите на Фанг, от които се надигна струя от искри и лубриканти. Новите нокти бяха добри и по-здрави от тези на нормален преследвач. Фанг изсъска отново. Сивата й роба беше станала на парцали, а бронята й беше пукната и от нея течаха гъсти поточета от онова, което служеше за кръв. Енона Зироу беше зад нея и викаше:

— Не можеш да го нараниш! Съживих го, за да те убие и му дадох необходимите оръжия, за да го стори! Подсилена броня! Нокти от волфрамова сплав! Сила, за която ти можеш само да мечтаеш!

Раздразнена, Фанг Преследвачката се хвърли назад, удари доктор Зироу и я запрати на дансинга. Шрайк изтича и блъсна силно противничката си. Ударът я отдалечи от падналата жена и я запрати на слънчевата палуба под лунната светлина. Още няколко бойни преследвачи се опитаха да го спрат, но той изрита краката им и сряза с ноктите си съединенията на вратовете им. Очевидно именно вратовете бяха слабото място на преследвачите на Попджой — отрязаните им глави дрънчаха по пода като изтървани тигани, а зелените им очи потъмняваха. Шрайк избута лутащите се тела от пътя си. Едното от тях се оплете в парцаливите завеси, висящи от вътрешната страна на един от прозорците, и искрите, които струяха от врата му, възпламениха плата. Пламъците бързо подхванаха завесата и се разпространиха в балната зала. Светлината им се отрази в бронята на Фанг, докато лазеше по слънчевата палуба — единият й крак се влачеше, а едната й ръка се държеше само на сноп кабели. Цялата беше очукана и течеше като размазана буболечка.

Шрайк искаше да се откаже от тази битка. Искаше да се върне обратно в балната зала и да помогне на доктор Зироу. Но разбунтувалото се негово тяло имаше други намерения. Той тръгна към Фанг Преследвачката и когато тя се спусна към него, вече беше готов за нея. Хвана я за главата и промуши с остриетата на палците си очите й — зелената светлина изгасна и той усети как ноктите му задират машината в черепа й.

Фанг започна да съска, да пищи, изрита го и успя да разкъса бронята на тялото му. Тя също имаше нокти на пръстите на краката. Шрайк не беше предвидил това… и я изблъска силно в перилата на палубата. Каменната зидария се напука и парчета от колоната и архитрава^[1] експлодираха на лунната светлина. Фанг се прекатури заедно с тях. Шрайк, чиито нерви жужаха от свирепата радост на боен преследвач, скочи след нея.

* * *

А Рен? И Тео? Изоставени от похитителите си, те стояха и се гледаха втренчено един друг на терасата във формата на полумесец и не смееха да повярват, че са ги забравили. Бяха и прекалено уплашени от ужасните шумове, идващи отгоре, за да рискуват да побегнат. Около тях се посипаха парчета от перилата и Фанг Преследвачката и нападателят й паднаха като опашати комети от палубата. Рен се притисна в Тео и наблюдаваше случващото се с ококорени очи. От векове никой не е ставал свидетел на схватка между двама преследвачи. Не и откакто Номадските империи на Севера изпратили своите немъртви армии да се бият едни срещу други в изгубените години, преди зората на Движението, когато хората били хора, а градовете си стояли на местата, където са създадени.

— Смятах, че той е на нейна страна — оплака се Рен.

— Шшшт! — изсъска обезпокоен Тео, който се притесняваше, че думите й ще привлекат вниманието на преследвачите към тях.

Само че те имаха други занимания. Фанг изрита Шрайк и го запрати назад, но нямаше достатъчно сила да се възползва от това си моментно преимущество, затова се огледа за път за бягство и се провикна за помощ. Лидерката на Зелена буря се хвана за перилата на терасата. Шрайк се съвзе и посегна грубо към гърба й, но тя скочи в градините.

Преследвачът я последва. Той чу виковете на обезпокоени живородени зад себе си и когато погледна назад, видя Нага и хората му да бягат към счупения балкон, за да наблюдават. Шрайк не изпускаше следата от смазка и кръв, които ранената преследвачка оставяше след себе си. Първоначално му се стори, че се е насочила към „Заупокойна вихрушка“, но сега беше сляпа и вероятно другите й сетива също бяха повредени. Шрайк следваше неприятната й машинна миризма през гъстите зелени храсталаци на декоративния лабиринт и надолу по стръмния склон на парка. Фанг стигна до перилата в края и се обърна. Висящата й ръка беше неизползваема, а другата почти не можеше да я движи. Ноктите й се плъзгаха и стържеха като счупени ножици.

Изпълнен със съжаление, Шрайк каза:

— СЪЖАЛЯВАМ.

— Жената Зироу! — изсъска Фанг Преследвачката. — Тя е предателка, а ти си нейното създание. Трябваше да съм по-умна и да не се доверявам на живородена…

Шрайк я удари силно и размаза бронзовата маска на лицето й. Главата й се люшна назад на счупените вратни съединения, а лунната светлина освети лицето на мъртвата авиаторка. То беше изпито и сиво, черните й устни разкриха маслиненокаменните й зъби, счупените зелени лампички заемаха мястото на очите й. Фанг вдигна осакатената си стоманена ръка, за да се прикрие, и добре познатото движение стресна Шрайк. Къде го беше виждал преди?

Фанг Преследвачката се отдръпна от него, изглеждаше пречупена и победена и погледна със слепи очи звездите.

— Виждаш ли я? — попита тя. — Онази ярката на изток? Това е ОДИН, последното от великите орбитални оръжия, които древните са изпратили в небето. То чака там горе и спи още от Шейсетминутната война. Много е мощно. Достатъчно мощно, за да унищожи безброй градове. И Тенекиената книга на Анкъридж съдържа кода, който да го пробуди. Помогни ми, господин Шрайк. Помогни ми да събудим ОДИН и да направим света отново зелен.

Шрайк отсече главата й с три жестоки удара и дългият й писък затихна, когато я отдели от врата.

Той хвърли тялото й зад парапета, след това вдигна главата и падналата маска и ги запрати след него. Маската проблесна на лунната светлина и яростта и новата сила на Шрайк като че ли го напуснаха. В главата му се появиха смущения, докато тайните инстинкти, заложени му от доктор Зироу, се изключваха. Връхлетяха го спомени като летящи прилепи. Той вдигна ръце, за да се предпази от тях, но те продължиха да прииждат. Не бяха спокойните, тъжни човешки спомени, които изпълваха съзнанието му, докато умираше на Черен остров, а просто спомени за всяко ужасно нещо, което е направил, откакто стана преследвач — битките и убийствата, живородените бегълци, които убиваше за награда, онова момче просяк, чийто живот отне във Въздушен пристан единствено заради самото удоволствие от убийството. Защо беше сторил подобни неща? Защо тогава не изпита вината и срама, които изпитваше сега?

И в следващия миг в съзнанието му изникна обезобразено лице. То като че ли изплува от дълбоки води. Беше толкова ясно, че почти успя да се сети за името:

— Х… ХЕС…

— Ето го! — развикаха се гласове зад него. От храстите излязоха живородени войници. — Спрете го! Спрете преследвача в името на Зелена буря! — Водени от Нага с неговата дрънчаща броня живородените внимателно се приближиха. В ръцете си държаха огромни ръчни оръдия и парни автомати.

— Къде е тя? — попита Нага. — Какво направи с Фанг Преследвачката?

— ТЯ Е МЪРТВА — отвърна Шрайк. Почти не виждаше войниците, тъй като обезобразеното лице изпълваше съзнанието му. — ФАНГ ПРЕСЛЕДВАЧКАТА Е МЪРТВА. МЪРТВА Е ЗА ВТОРИ ПЪТ. АЗ Я УБИХ.

Нага каза още нещо, но Шрайк не го чу. Имаше чувството, че се разпада, че ръждясва и единственото, което го държи, е този спомен, това лице. Тя беше детето, което той спаси, единственото му добро дело.

— ХЕС… ХЕСТ…

Забравил за войниците, Шрайк побягна. Пресрещнаха го други преследвачи, но той ги изблъска от пътя си. По бронята му затанцуваха куршуми, но той почти не ги забелязваше. В очите му светнаха предупредителни светлини за повреди, но не ги отрази.

— ХЕСТЪР! — изрева Шрайк и градините го погълнаха.