Алекс Норт
Шепнещия мъж (24)

23

Когато алармата се включи, Пийт остана съвсем неподвижен в леглото, като я остави да звъни. Нещо не беше наред и той трябваше да се подготви за него. Сетне последва пристъп на паника, като си припомни събитията от предишната вечер. Видът на тялото на Нийл Спенсър на сметището. Почти бясното препускане след това да се прибере вкъщи. И успокоителната тежест на бутилката в ръката му. Характерното щрак, когато я беше разпечатал.

И после…

Най-сетне той отвори очи. Ранното утринно слънце вече грееше силно, процеждаше се през гънките сини завеси и падаше косо върху завивката, събрана около коленете му. По някое време през нощта, изпотен от горещината, той явно беше отвил горната половина на тялото си и здраво омотаната около коленете му материя беше абсурдно тежка.

Той обърна глава и погледна към нощното шкафче.

Бутилката беше там. Разпечатана.

Но съдържанието й стоеше недокоснато, пълна догоре. Той си спомни колко дълго беше умувал предишната нощ, как отново и отново беше устоявал на порива, който го беше връхлитал от различни посоки, как и той, и гласът бяха отказвали да отстъпят и да се откажат. Дори беше донесъл бутилката, заедно с една ниска стъклена чаша, до леглото си на горния етаж. В постоянна борба, дори тогава.

И в крайна сметка беше спечелил.

Заля го облекчение. Едва сега погледна и към чашата. Преди да заспи, беше сложил върху нея снимката на Сали. Дори след всичко, което се беше случило — целия ужас от предишната вечер, онази снимка и онези спомени се бяха оказали достатъчни, за да го спасят от алкохола.

Опита се да не мисли за предстоящия ден или за нощите, които го очакваха след това.

Засега е достатъчно.

 

 

Взе си душ и закуси. Дори без да е пил, се чувстваше толкова отпаднал, че обмисляше да пропусне посещението във фитнеса. Работният ден трябваше да започне с ранна оперативка и той трябваше да се подготви за нея, да се потопи в случая. Но вече се чувстваше затънал в него. Колкото и хладнокръвно да се беше опитал да огледа тялото на Нийл Спенсър, беше като да се опитваш да направиш снимка с фотоапарат, без да гледаш през визьора; умът ти, така или иначе, запечатва всичко. Тъкмо обратното, ако след няколко часа трябваше да се държи компетентно и професионално, значи имаше нужда да се отърси от целия този ужас.

Отиде във фитнеса.

След това, вече по-спокоен, се качи горе. Влезе в кабинета си и за миг остана на прага, вперил поглед в блажената купчина спокойни, безвредни документи. После откри старото, злощастно снопче записки, които щяха да му бъдат необходими, и тръгна към стаята за оперативки на горния етаж.

Щом отвори вратата, спокойствието му донякъде се помрачи. Имаше още десет минути до обявения час за началото на оперативната, а стаята вече се пукаше по шевовете от полицаи. Никой не говореше; всяко лице, към което поглеждаше, беше посърнало. Повечето от тези мъже и жени сигурно бяха работили по случая от самото му начало и въпреки нищожните шансове за успех сигурно всеки от тях беше таил надежда. Но сега всички те знаеха какво е било открито миналата нощ.

Преди днешния ден едно дете беше изчезнало.

Сега едно дете беше мъртво.

Той се облегна на една стена в дъното на стаята, като си даваше съвсем ясна сметка за това, че погледите на всички бяха насочени към него. Беше разбираемо. Макар първоначалното му участие в случая да не беше довело до нищо, несъмнено всички знаеха, че присъствието му тук и сега не беше случайно. Той забеляза началник Лайънс, седнал по-напред, вперил през рамо поглед в него. Пийт за кратко го погледна в очите и се опита да прецени изражението му. Както и предишната нощ на сметището, лицето му беше безизразно и на Пийт не оставаше друго, освен да гадае. Дали Лайънс изпитваше някакво необяснимо победоносно чувство? Струваше му се несправедливо да обмисля подобна вероятност, но несъмнено не беше невъзможно. Въпреки различните посоки, в които бяха поели кариерите им оттогава насам, Пийт знаеше, че Лайънс винаги донякъде беше негодувал, задето именно той беше заловил Франк Картър. Настоящият нов развой означаваше, че случаят никога не е бил напълно приключен. И ето го сега Лайънс, начело на заключителната фаза от партията, докато Пийт се беше оказал просто една пешка.

Той скръсти ръце пред гърдите си, впери поглед в пода и зачака.

Аманда пристигна след минута и бързо започна да си проправя път между насъбралата се тълпа към предната част на стаята. Въпреки че успя само бегло да я погледне отстрани, беше очевидно, че е изтерзана и изтощена. Облечена с дрехите от предишната нощ, забеляза той. Беше спала в някоя от стаите за почивка в управлението или по-вероятно — не беше спала изобщо. Когато се качи на малкия подиум, на лицето й беше изписано потиснато, сломено изражение.

— Така — каза тя. — Вече всички сте чули новината. Вчера вечерта получихме сигнал, че тялото на едно момченце е било открито на сметището до улица „Геър Лейн“. Полицейски служители отидоха на място и обезопасиха района. Самоличността на жертвата все още не е потвърдена, но предполагаме, че това е Нийл Спенсър.

Вече всички знаеха това и все пак: Пийт видя как през стаята сякаш премина вълна от униние. Емоционалната атмосфера охладня. Тишината сред събралите се полицаи, която и преди беше абсолютна, сега сякаш се задълбочи още повече.

— Също така предполагаме, че е замесено трето лице. По тялото има значителни наранявания.

При тези думи гласът на Аманда едва не секна, а лицето й се сви. Изискваше твърде много от себе си. При различни обстоятелства това можеше да се приеме като слабост, но Пийт не смяташе, че това се случваше сега, в тази стая. Той видя как тя се съвзема.

— Подробностите очевидно към този момент няма да бъдат споменавани пред медиите. Районът е от цепен, но те знаят, че сме намерили нечие тяло. Докато не установим пълен контрол над ситуацията, друго няма и да узнаят.

Една жена до стената кимаше на себе си. Пийт си спомни, че беше правил същото по времето, когато най-усилено се беше борил със своята зависимост, измъчван от копнеж да пие, в прегръдките на болката.

— Тялото е преместено и тази сутрин ще му бъде направена аутопсия. Предполагаемият час на смъртта е в интервала между три и пет часа, вчера следобед. Ако допуснем, че това е Нийл Спенсър, той е бил намерен на почти същото място, от което е изчезнал, което може да се окаже от значение. Също така допускаме, че Нийл е бил убит другаде — вероятно там, където е бил държан. Стискаме палци съдебните експерти да ни подскажат къде би могло да е това място. Междувременно ще прегледаме записите от всички охранителни камери в района. Ще почукаме на всяка врата в околността. Защото аз просто няма да допусна това чудовище да се разхожда наоколо необезпокоявано. Няма да го допусна.

Тя вдигна поглед. Въпреки очевидната умора и тревога сега очите й горяха.

— Всички тук сме работили по това разследване. И макар да се бяхме подготвили психически, това не е развоят, на който се бяхме надявали. Затова искам да бъда напълно ясна. Няма да позволя това. Съгласни ли сме?

Пийт отново се огледа наоколо. Няколко кимвания тук-таме; стаята започваше да се оживява. Той се възхищаваше на прочувствената реч и осъзнаваше колко е нужна в момента, но също така си спомняше как беше отправял същите гневни слова преди двайсет години — и макар по онова време да ги беше вярвал, знаеше, че нещата не просто се случват, независимо дали го позволяваш, или не, а понякога продължават да те преследват завинаги.

— Направихме всичко по силите си — обърна се към всички Аманда. — Не открихме Нийл Спенсър навреме. Но бъдете сигурни, че ще открием човека, който му е сторил това.

И Пийт ясно виждаше, че тя вярваше в думите си точно толкова страстно, както той самият преди всичките онези години. Защото друг начин нямаше. Нещо ужасно се беше случило, докато си бил на пост — и болката можеше да бъде облекчена само ако направиш всичко по силите си да въздадеш справедливост. Да заловиш отговорния за случилото се, преди да нарани някой друг. Или поне да се опиташ.

Ще открием човека, който е сторил това.

Надяваше се това да се окаже вярно.