Алекс Норт
Шепнещия мъж (67)

66

Адреналинът има свойството да разбужда.

Франсис Картър, помисли си Аманда.

Или Дейвид Паркър, или както там се наричаше сега. Когато се върна в управлението, тя беше прегледала списъка със служителите на училището в търсене на мъж над двайсет и пет годишна възраст. Там работеха четирима мъже, включително домакинът, и само един от тях приблизително отговаряше на възрастовата граница. Джордж Сондърс беше на двайсет и четири години, докато Франсис Картър сега би бил на двайсет и седем. Но когато става въпрос за покупка на фалшиви документи за самоличност, възрастта трябва да е просто приблизителна.

Сондърс беше разпитан след изчезването на Нийл Спенсър и по време на разговора наяве не беше излязло нищо обезпокоително. Тя беше прочела преписа от разпита. Сондърс беше отговарял ерудирано и убедително. Нямаше алиби за точния период на отвличането, но това не беше учудващо. Нямаше досие. Нямаше никакви предупредителни сигнали. Нищо, което да разследват.

С тази разлика, че една нова проверка сега разкри друго. Истинският Джордж Сондърс беше умрял преди три години.

Докато Аманда шофираше нагоре по улицата, действителността й се струваше по-истинска от обикновено. Тя паркира в горния край пред имот, който изглеждаше запуснат, малко по-назад от къщата, която беше нейната цел, а след това един микробус спря зад нея. От отсрещната страна се задаваха още две коли и после спряха малко по-надолу по склона. Всички те не се виждаха от къщата, за да може, ако Сондърс реши точно сега да погледне през прозореца, да не види нищо. Това беше важно. Последното, от което се нуждаеха в момента, беше да се барикадира вътре и да се наложи да се оправят в ситуация със заложник.

Но всъщност нямаше да се стигне дотам, помисли си тя. Ако го притиснеха, той просто щеше да убие Джейк Кенеди.

Телефонът й беше вибрирал по целия път. Сега тя го извади. Четири пропуснати обаждания. Първите три бяха от някакъв непознат номер. Четвъртото беше от болницата. Което означаваше, че имаше новини във връзка с Пийт.

Нещо в нея се срина. Тя помнеше колко непоколебима беше предишната нощ — да не загуби Пийт и да открие Джейк Кенеди. Колко глупаво беше да мисли така. Но сега остави тези мисли настрана и се стегна, защото точно в този момент можеше да направи нещо само за едното от двете.

Няма още едно дете да загине по моя вина.

Тя излезе от колата.

Улицата беше тиха. Сякаш всичко тук беше напълно изоставено един район на градчето, който бавно умираше в съня си. Зад гърба си чу трополенето от отварянето на страничната врата на микробуса, а после звук от стъпки по асфалта. Надолу по склона полицаите се събираха на групичка на тротоара. Планът беше тя да отиде първа, привидно сама, и да се опита да накара Франсис да отвори вратата, за да я пусне в къщата. В този момент всички останали щяха да нахлуят вътре и да го повалят за секунди.

Но тогава Аманда видя колата на Карън Шоу, паркирана отпред. Докато крачеше надолу по улицата, тя си даде сметка, че вратата на къщата на Джордж Сондърс беше отворена. Аманда се затича.

— Движение!

През предния двор, нагоре по алеята и после през отворената врата, и тя се озова в едно помещение, за което се оказа, че с дневна. На пода имаше плетеница от човешки тела и кръв навсякъде, но не ставаше ясно веднага кой беше ранен и кой — не.

— Моля те, помогни ми.

Това беше Карън Шоу. Аманда се приближи. Шоу беше притиснала с коляно една от ръцете на Франсис Картър и се опитваше да я държи неподвижна. Между тях Том Кенеди притискаше към пода Франсис Картър. Самият Картър беше обездвижен, стиснал очи в отчаяни опити да помръдне, макар тежестта на двама им да беше достатъчна да го задържат на едно място.

Някъде над главите им Аманда чуваше някакво трополене и викове.

— Татко! Татко!

Полицаите нахлуха след нея и десетина души се заеха да овладеят ситуацията.

— Не го местете! — извика им Карън. — Намушкан е!

Аманда видя петното кръв, което се пропиваше в халата на Картър. Том Кенеди беше напълно неподвижен. Тя не можеше да прецени дали е жив, или не.

Ако беше загубила и него днес…

— Татко! Татко!

За това поне можеше да направи нещо.

Затича се към стълбите.