Алекс Норт
Шепнещия мъж (54)

53

Първите четиресет и осем часа след изчезването на едно дете са най-решаващи.

Когато изчезна Нийл Спенсър, първите два часа от този промеждутък бяха пропилени, защото никой не си беше дал сметка, че го няма. С Джейк Кенеди разследването започна броени минути след като баща му и неговата приятелка се върнаха у дома. Към този момент Аманда се беше намирала в едно полицейско управление, заедно с Дайсън, на осемдесет километра от тях. Бяха карали по обратния път възможно най-бързо.

Сега, пред къщата на Том Кенеди, тя погледна часовника си. Малко след десет часа вечерта. Голямата машина, която се задвижваше след изчезването на едно дете, вече беше в действие. Странната на вид къща до нея беше ярко осветена и оживена, по завесите пробягваха сенки, а нагоре и надолу по улицата полицаи стояха на верандите пред къщите и разпитваха съседите. По полето от отсрещната страна на пътя се движеше лъч на фенер. Взимаха се показания; събираха се записи от охранителни камери; хора бяха наизлезли да търсят.

При други обстоятелства Пийт би бил отвън заедно с екипите за издирване. Но не и тази вечер, разбира се. Аманда се опита да запази спокойствие, извади телефона си и се обади в болницата, за да разбере дали има някакви новини, след което възможно най-хладнокръвно изслуша отговора. Пийт все така беше в безсъзнание и в критично състояние. За бога. Тя си спомни в каква внушителна форма беше за човек на неговата възраст, но изглежда, тази вечер това не беше имало голямо значение. Може би поради някаква причина не е бил съсредоточен и е бил неподготвен за нападението; беше получил няколко наранявания при самоотбрана, но беше намушкан неколкократно от едната страна на тялото, във врата и по главата. Нападението е било ненужно ожесточено очевидно опит за убийство, и следващите часове щяха да покажат дали опитът е бил успешен. Казаха й, че не е ясно дали ще преживее нощта. Оставаше й единствено да се надява, че отличната му физическа форма поне сега щеше да му бъде от полза.

Можеш да се справиш, Пийт, каза си тя.

Той щеше да се оправи. Трябваше да се оправи.

Тя остави телефона и после бързо прегледа каченото онлайн досие по случая за някаква новополучена информация. Все още нямаше никакво развитие. Полицаи вече бяха разпитали Том Кенеди и жената, с която беше излязъл по-рано вечерта — Карън Шоу. Аманда разпозна името; Шоу беше местна криминална репортерка. По думите им те се срещнали просто за да изпият по нещо като приятели. Децата им ходеха в едно и също училище, така че може би наистина нямаше нищо друго, но за доброто на всички, Аманда се надяваше, че на Шоу може да се има доверие — за разлика от повечето хора с нейната професия. Особено сега.

Защото тя все още не знаеше защо Пийт е бил в къщата.

Спомни си колко оживен беше изглеждал същия следобед, докато беше чел полученото съобщение и след това, докато си беше правил уговорка. В онзи момент тя беше предполагала, че става дума за някаква среща. Всъщност трябва да е било за това — и каквото и да беше обяснението, оставаше фактът, че Пийт беше замесен в разследването и не трябваше да идва тук, ако не е по работа. Това беше в разрез с професионализма.

Но онова, което я тормозеше още повече, беше мисълта, че тя буквално го беше накарала да го направи. Тя беше искала да е щастлив. Ако не беше настояла, той все още щеше да бъде жив.

Той все още е жив.

Трябваше да се осланя на това. Преди всичко точно сега самата тя трябваше да се държи като професионалист и да се съсредоточи. Не можеше да си позволи да даде воля на емоциите си. Вина. Страх. Гняв. Веднъж изпуснати, всяка от тях можеше да се втурне напред и да повлече всички останали след себе си като глутница кучета, завързани едно за друго. А от това нямаше никаква полза.

Пийт все още беше жив.

Джейк Кенеди все още беше жив.

Тя нямаше да изгуби нито един от двамата. Но точно сега можеше да помогне само на единия.

И така, най-сетне тя затвори файла с досието по случая и излезе от колата.

 

 

Когато влезе в къщата, Аманда прескочи на пръсти стъпките засъхнала кръв в долния край на стълбището, после предпазливо се насочи към дневната, като мислено се подготви за гледката, която знаеше, че я очаква.

Вътре няколко съдебни експерти от лабораторията по криминалистика бяха заети с измерване, анализиране и правене на снимки, но тя изключи присъствието им от съзнанието си, а вместо това насочи вниманието си към преобърнатата масичка за кафе и неизбежно — към кръвта, размазана по мебелите и образувала локва на пода. Така беше наситила въздуха, че усещаше миризмата й. Работата й я беше изправяла лице в лице и с по-ужасни неща, но беше невъзможно да приеме това, което виждаше сега, защото тук беше нападнат не друг, а Пийт.

Тя се загледа за малко в съдебните експерти. Работата им бе толкова мрачна и толкова щателна, сякаш на стаята вече се гледаше като на място, на което е извършено убийство. Сякаш всички тук знаеха истината, която тя все още не успяваше да осмисли.

Аманда се отправи към съседната стая. Покрай стените бяха подредени библиотеки, а на пода имаше кашони, които предстоеше да бъдат разопаковани. Том Кенеди крачеше нервно напред-назад между тях, като следваше някакъв сложен маршрут, точно както животно би отъпкало пода в някоя клетка. Карън Шоу седеше на стол, пред бюро с компютър, хванала единия си лакът, сложила другата ръка пред устата си, вперила поглед в пода.

Том забеляза Аманда и спря. Тя разпозна изражението на лицето му. Хората се справят с подобни ситуации по различен начин — някои запазват почти свръхестествено спокойствие, други се разсейват с движение и дейности, — но винаги целта на това поведение беше да замести едно чувство. Точно сега Том Кенеди беше изпаднал в паника и му беше трудно да я овладее. Ако не можеше да се движи в посока към сина си, значи трябваше да се движи нанякъде другаде. Когато спря да обикаля, тялото му започна да трепери.

— Том — каза му тя. — Знам, че това е трудно. Знам, че за теб това е ужасяващо. Но трябва да ме чуеш и трябва да ми повярваш. Ще открием Джейк. Обещавам ти.

Той я погледна втренчено. Беше очевидно, че не й вярваше, а и вероятно това беше обещание, което тя не можеше да даде. Но беше напълно искрена. Решителността я изгаряше отвътре. Тя нямаше да спре, нямаше да си почине, докато не открие Джейк и не залови мъжа, който го беше отвлякъл. Който преди него беше отвлякъл Нийл Спенсър. Който беше ранил толкова тежко Пийт.

Няма още едно дете да загине по моя вина.

— Вярваме, че знаем кой го е отвлякъл и ще го открием. Както вече казах, давам ти думата си. Всеки наличен полицейски служител е съсредоточен върху залавянето на този човек и откриването на твоя син. Ще го върнем невредим у дома.

— Кой е той?

— В момента не мога да ти кажа това.

— Синът ми е сам с него.

От лицето му в момента личеше, че си представя всяка ужасяваща възможност — че в съзнанието му се разиграва филмова лента с най-немислимите страховити сценарии.

— Том, знам, че е трудно — каза тя. — Но освен това, ако предположим, че това е същият човек, който отвлече Нийл Спенсър, искам да си спомниш, че първоначално той се беше грижил за Нийл.

— И после го е убил.

Тя нямаше какво да отговори. Вместо това се замисли за изоставения апартамент, който беше посетила няколко часа по-рано, и за начина, по който Франсис Картър беше пресъздал украсата от пристройката на баща си. Като дете той трябва да е виждал ужасите, които са се случвали вътре, и изглежда, никога не беше успял напълно да избяга от онази стая сякаш една част от него беше останала затворена вътре, неспособна да продължи напред. Да, за известно време той се беше грижил за Нийл Спенсър. Но след това някакъв мрачен импулс беше излязъл наяве и нямаше причина да мисли, че щеше да го удържи по-умело с Джейк, отколкото беше го направил с Нийл. Тъкмо обратното — след като поривът е бил отприщен, подобни убийци имаха склонност да ускоряват действията си.

Но точно сега тя не беше подготвена да мисли за това.

Том, разбира се, не можеше да си позволи този лукс.

— Защо Джейк?

— Не знаем със сигурност.

Отчаянието във въпроса му също й беше познато. Изправен пред трагедия и ужас, в природата на човек е да търси някакво обяснение: причини, поради които трагедията не е можело да бъде предотвратена, за облекчаване на болката; или начини, по които ужасът е можело да бъде избегнат, които само подклаждат вината.

— Вярваме, че заподозреният може би е имал интерес към тази къща точно както Норман Колинс. Вероятно е открил, че синът ти живее тук, и сигурно в резултат на това е решил да избере него за своя цел.

— Искаш да кажеш, да се фиксира върху него.

— Да.

Няколко мига мълчание.

— Как е той? — попита Том.

Аманда си помисли, че може би все още говори за Джейк, но след това си даде сметка, че беше вперил поглед покрай нея, към дневната, и разбра, че пита как е Пийт.

— В интензивното е — каза тя. — Поне така чух. Състоянието му е критично, но… е, Пийт е боец. Ако някой може да се справи, го това е той.

Том кимна на себе си, сякаш донякъде разбираше какво има предвид тя. В което нямаше никаква логика, защото той почти не познаваше Пийт. Аманда отново си спомни колко щастлив беше Пийт същия следобед. Как неочаквано се беше оживил.

— Той защо беше тук? — попита тя. — Не би трябвало да идва тук.

— Дойде да гледа Джейк.

— Но защо точно Пийт?

Том замълча. Тя го наблюдаваше внимателно. Беше ясно, че обмисля какво да й каже и подбира внимателно думите си. И внезапно тя си даде сметка, че и преди беше виждала това изражение. Наведената глава на Том Кенеди. Профилът на челюстта му. Сериозното изражение. Застанал сега пред нея, докато лампата осветяваше отгоре обтегнатото му лице. Том Кенеди изглеждаше почти точно като Пийт.

За бога, помисли си тя.

Но тогава той поклати глава, леко се размърда и приликата изчезна.

— Той ми даде визитната си картичка. Каза, ако имам нужда от нещо, да се свържа с него. А той и Джейк… ами Джейк го хареса. Допаднаха си взаимно.

Обяснението приключи някак рязко и Аманда продължи да го гледа съсредоточено. Макар вече да не можеше да забележи веднага приликата, не си я беше въобразила. Можеше да го притисне да й каже всичко, но реши, че това не беше важно — не точно сега. Ако беше права, с последиците от този факт можеше да се заеме по-нататък.

Всъщност точно в този момент тя трябваше да се върне обратно в управлението и да изпълни обещанието, което беше дала, доколкото й беше по силите.

— Добре — каза тя. — Сега ще направим следното: аз ще си тръгна оттук и ще отида да открия сина ти, и да го доведа у дома.

— А аз какво да правя?

Аманда погледна отново към дневната. Подразбираше се, че Том не може да прекара нощта тук.

— Нямаш роднини наблизо, нали?

— Нямам.

— Може да дойде вкъщи — каза Карън. — Няма проблем.

Досега тя не беше казвала нищо.

Аманда я погледна.

— Сигурна ли сте?

Аманда разбираше от изражението на Карън, че осъзнава сериозността на ситуацията. Том замълча за миг, докато обмисляше предложението. Въпреки резервите на Аманда спрямо журналистката тя се молеше той да се съгласи. Нямаше нищо против да си спести главоболията точно сега да го настанява отново в тайната квартира. И беше очевидно, че той искаше да се съгласи този човек всеки момент щеше да се срине, — така че Аманда реши да го побутне в тази посока.

— Добре тогава — каза тя и му подаде визитната си картичка. — Ето моите координати. Личният ми номер. Така или иначе, още утре сутринта веднага ще ти зачисля полицай за свръзка. Но за момента, ако имаш нужда от нещо, се обади на мен. Аз също имам твоя номер. Ако има някакви новини, включително и около Пийт, ще разбереш на минутата.

Тя се поколеба и после леко сниши глас:

— На шибаната минута, Том. Обещавам ти.