Том Егеланд
Ефектът на Лазар (10)

10.
Прокуден

Торино

Четвъртък, 3-ти август 2017 г.

Валеше дъжд на сутринта след вечерното ми посещение в библиотеката на манастира. Тежки навъсени облаци покриваха небето над долината и хълмовете. Дъждовните капки се стичаха по прозореца, а следите им се преплитаха една в друга като решетка.

Бях вече буден, когато чух как някой пъхна тежкия ключ в ключалката и го завъртя. Вратата се отвори. Двама монаси със строго изражение на лицето ме погледнаха. Посланието, което носеха погледите и сдържаното им поведение, беше повече от ясно. Събрах си багажа и ги последвах надолу по стълбите. Едно такси чакаше долу пред манастира. Никой не дойде, за да се сбогува с мен. Нито абатът. Нито Анджело Драго. Нито дори котката.

Бях прокуден. Бях изпаднал в немилост.

Ювдал

Нощта срещу вторник, 8-ми август 2017 г.

„Никога не мисля за бъдещето. То идва достатъчно бързо“, както е казал Айнщайн.

Лесно му е да го каже.

Треперя. Може да е от страх, а може да е от студ, но най-вероятно е и заради двете.

Силен мирис на мокра земя изпълва мазето. Дишам през устата. Усещам учестения си пулс чак навътре върху небцето.

Цари пълна тишина.