Том Егеланд
Ефектът на Лазар (66)

65.
Предупреждението

Вашингтон — Олбъни

Събота, 26-ти август 2017 г.

На следващата сутрин Анабел и аз бяхме откарани до летището в една от белите лимузини „Линкълн“ на Майкъл Уанг. Някой от служителите му беше резервирал и платил самолетните билети обратно за Олбъни. Нямаше нужда да оставаме повече в „Ксиан“, нямаше с какво да помогнем. Екипът на Майкъл Уанг и всички институции и власти, с които си сътрудничеха, работеха с пълна пара, за да открият Скот Милър и Уинона.

По време на полета на север си говорехме шепнешком. Това не беше разговор за пред други хора. Аз признах, че Майкъл Уанг ми бе направил впечатление на надежден и искрен човек. Тя поклати глава в знак на несъгласие.

— Да, не се учудвам — каза тя. — Той е способен да омае всеки.

Тя ми описа съвсем друга картина — че той в действителност беше пресметлив лъжец, който не пести ласкателства, за да постигне целите си. Коварен човек, който с прецизността на психопат се представя като неегоистичен филантроп.

Почувствах се като пълен наивник. Или пък Анабел се опитваше да ме подведе, а не той?

Тя се безпокоеше за Уинона, но сякаш беше по-скоро объркана, отколкото изплашена. Отново и отново повтаряше, че Скот никога не би я наранил. Той беше наясно, че Сюзън е част от Уинона.

Вече бях много объркан, в мен се надигаха съмнения. На кое да вярвам? И на кого? Част от мен не можеше да приеме, че живот след живота беше възможна и реална концепция. Но друга, по-несигурна част от мен се колебаеше. Твърдението на професор Греъм Р. Макнамара, че Уинона говори на отдавна мъртъв език, както и сериозните научни изследвания на Майкъл Уанг разклащаха рационалните ми убеждения.

Нима бе възможно да са прави? Немислимо! Но все пак възможно ли бе да имат право? Разбира се, че не.

Но все пак? Можеше ли? Да имат право?

С автомобила, който Анабел нае на летището, стигнахме до къщата й в покрайнините на града. Майкъл Уанг и всичките му съюзници и служители бяха наясно със съществуването и местоположението на къщата, затова ние не си дадохме труд да прикриваме следите си.

Обядвахме, когато получих съобщение на мобилния. Бях настроил университетската си електронна поща автоматично да препраща писмата на един таен Gmail акаунт. Изпращачът беше същият, който ми бе пратил статиите за изчезналите американски деца: S1123581321345589144@outlook.com. В темата на имейла пишеше „Спешно! Неотложно!“.

Господин Белто: от изключителна важност е това съобщение да бъде незабавно препратено на Анабел Крафт. Вече не знам как да се свържа с нея, но предполагам, че вие имате електронната й поща или мобилния й номер. Моля ви, препратете й това съобщение веднага!

За Анабел: ако си вкъщи, докато четеш това, прикрий екрана с ръка! Не казвай нищо на глас! Наблюдават къщата ти със скрити камери и микрофони. Този имейл съвсем скоро ще бъде прихванат от Агенцията за национална сигурност и ще бъде изпратен на ЦРУ и „Ксиан“. Майкъл и съюзниците му съвсем скоро ще бъдат по петите ти. Веднага напусни къщата. Остави мобилния си телефон и всички устройства, които биха могли да бъдат проследени. Ще те преследват. Най-вероятно няма да можеш да разбереш кои точно са преследвачите. Използват и дронове с камери на хиляди метри височина. Трябва да им убегнеш! (Дори на дроновете, не ги забравяй). Как? Използвай въображението си! Ще се видим на мястото, където се запознах със Сюзън. Аз и У. ще те чакаме там.

δβα

Ама че работа!

Не разбирах нищо от странния и леко параноичен имейл. И защо се беше подписал с трите гръцки букви δβα: делта, бета, алфа?

— Бьорн? — каза неспокойно Анабел.

И тогава осъзнах какво се случваше: имейлът беше от Скот Милър. Математикът! Човекът, който беше отвлякъл Уинона. „S“ означаваше „Скот“, а числовият ред на Фибоначи беше отново намек за самоличността на изпращача.

Съдържанието на съобщението потвърждаваше, че той очевидно не знае, че Анабел и аз бяхме заедно в момента. Може би предполагаше, че съм се върнал в Норвегия. Но смяташе, че мога да се свържа по някакъв начин с Анабел.