Метаданни
Данни
- Серия
- Бьорн Белтьо (7)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Lasaruseffekten, 2017 (Пълни авторски права)
- Превод отнорвежки
- Галина Узунова, 2018 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- Dave(2018 г.)
Издание:
Автор: Том Егеланд
Заглавие: Ефектът на Лазар
Преводач: Галина Узунова
Година на превод: 2018
Език, от който е преведено: норвежки
Издание: първо
Издател: ИК „Персей“ ЕООД
Град на издателя: София
Година на издаване: 2018
Тип: роман
Националност: норвежка
Излязла от печат: 29.06.2018
Редактор: Дарина Фелонова
Коректор: Красимира Цонева
ISBN: 978-619-161-168-3
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6127
История
- —Добавяне
85.
Посланието
Рим
Събота, 9-ти септември 2017 г.
Сатаната е жив?
Какво беше посланието, което Авнер Фром се опитваше да ми предаде от отвъдното?
Аз бях все пак голям скептик и това съобщение за Сатаната не ми звучеше правдоподобно. Ние, хората, които не вярваме в богове — нито във всемогъщите богове на монотеистичните религии, като нашия Господ, нито в боговете, които символизират природни сили в политеистичните религии на племенните общества, — не вярваме и в дяволи и демони. Но дали тези две думи означаваха, че съм се забъркал с някоя сатанинска секта? Ех. Някак не ми се вярваше.
Мислех за нещо, което Авнер Фром бе казал:
„Това беше най-доброто, което успях да направя. На норвежки. Когато настъпи моментът, ще разбереш. Ако си човекът, за когото те мисля.“
Най-доброто, на което е бил способен. На норвежки.
Ако не друго, беше поне някакъв ключ.
Записах трите послания на лист хартия:
Десет заповеди. Демонът Тин. Сатаната е жив.
На пръв поглед не бяха свързани. Сякаш нямаха смисъл. Всичките бяха религиозни съобщения, вярно, но без логика, без връзка. Десетте Божи заповеди. Демон, който не съществуваше. Странно послание за Сатаната — да не би да искаха да намекнат за богохулен начин да имитират християнското „Христос възкръсна“?
Или пък беше някакъв шифър? Анаграма[1]?
Да, естествено!
„Това беше най-доброто, което успях да направя. На норвежки.“
Авнер Фром беше написал послание за мен. То беше най-доброто, на което е бил способен, намеквал е за него.
На норвежки.
На езика, който той сам бе научил, за да може да чете Хамсун в оригинал.
„Десет заповеди. Демонът Тин. Сатаната е жив.“
Това, че бях получил съобщението на три пъти, означаваше, че е анаграма — фраза, в която буквите са разменени. Ако беше шифър, той щеше да ми даде целия текст наведнъж. Но тъй като анаграмата е много по-лесна за разгадаване от шифър, той е разделил текста на три части.
Разбира се! Анаграма!
„Десет заповеди. Демонът Тин. Сатаната е жив.“
Да разгадаеш анаграма е изпитание, но най-вече за търпението на човека. Представете си играта „Скрабъл“ или „Wordfeud“: добавете щипка въображение, излейте буквите в тенджерата, наречена мозък, разбъркайте и оставете да къкри на бавен огън.
Отне ми двайсет и две минути на проби и грешки, докато стигнах до решението.
Вече знаех къде трябваше да отида.