Том Егеланд
Ефектът на Лазар (45)

45.
Синът

Осло

Вторник, 22-ри август 2017 г.

На следващата сутрин излязох вън на балкона и звъннах в „Чентро Библиографико“ в Рим — библиотеката, която в момента съхраняваше старите еврейски литературни произведения от „Biblioteca del Collegio Rabbinico Italiano“. За късмет, успях да се свържа с Катерина Сантини, миловидната библиотекарка, напомняща на малка полска мишка, която ме бе развела из библиотеката по време на посещението ми там.

— Помниш ли ме? — попитах кокетно аз.

— Разбира се, че те помня, синьор Белто. — Дали наистина тонът й бе закачлив, или само така ми се струваше?

— Благодаря за изпратените конфискувани книги! Много сме ти задължени! С какво мога да бъда полезна?

Разговорите с Анабел ме бяха убедили, че някой най-вероятно беше скрил най-големите съкровища на еврейската библиотека, преди нацистите да ги конфискуват.

— Когато обсъждахме случилото се през войната, останах с впечатлението, че няколко дни са минали, преди нацистите да успеят да опразнят библиотеката.

— Така е. Първо е имало посещение от експерти на немската специална служба „Einsatzstab Reichsleiter Rosenberg“. Няколко дни по-късно нацистите изпратили два вагона. Отнело им около два дни да натоварят всички книги от библиотеката във вагоните.

— Не е ли логично някой да се е опитал да спаси най-ценните литературни съкровища? Изглежда, че е имало време да се направи такъв опит?

— Да, естествено. Такъв опит е бил направен. Но не съм запозната с подробностите.

— Някой се е опитал да ги спаси, така ли?

— Да, но не става дума за кой знае какъв брой произведения, както и самият ти се досещаш.

— Кой би могъл да знае повече за това?

— Всички, които са знаели, вече са мъртви.

— Кой е бил библиотечен настоятел по време на войната?

Тя ме помоли да почакам, докато провери. Чух как отвори един от шкафовете в архива и започна да разлиства някакви книжа.

— Намерих го. Настоятел по време на войната е бил Ефраим Фром.

Записах си името на едно жълто лепящо листче.

— Той вероятно вече не е между живите?

— Тук пише, че е умрял в концентрационния лагер „Маутхаузен-Гусен“ в Австрия през 1944 г.

— Имал ли е деца?

— Съжалявам. Не знам нищо за него. Ако искаш, мога да потърся информация? Нямам представа дали е възможно да намеря нещо след толкова време, но все пак мога да опитам?

— Ти си истински ангел, Катерина.

— Ех, синьор Белто…

Тя звънна половин час по-късно.

— Ефраим Фром е имал три деца: две момичета, които умрели през войната, и един син. Не знам нищо за него. Но да не повярваш, разполагаме с една стара негова карта във вътрешния ни регистър тук в библиотеката. Той живее в „Трастевере“, което е квартал тук в…

— Знам къде е „Трастевере“. Имаш ли мобилния му номер?

— Не, за съжаление. Картата е от 1967 г. На нея пише адреса му и номера на стационарния му телефон. Звъннах му, но никой не вдигна.

— Как се казва той?

— Синът се казва Авнер Фром.