Том Егеланд
Ефектът на Лазар (64)

63.
Отпечатъкът на душата

Вирджиния

Петък, 25-ти август 2017 г.

Крилото в „Ксиан“, където се помещаваше лабораторията, ми напомняше на болница. Дълги коридори с настилка от чисто нов линолеум, алуминиеви масички на колела покрай сивите стени, врати с непонятни за мен думи, изписани на табелките — всичко това, окъпано в бяла неонова светлина. От стаята на госпожа Абенхърст Майкъл Уанг ме отведе в една лаборатория, където страховита машина — магнитнорезонансен томограф — гордо заемаше почти цялата стая. Пациентите трябваше да легнат на една кушетка, която се пъхаше изцяло в огромния апарат.

— Пази се, Белто — каза Уанг. — МР томографът може да заснеме и най-скритите ти фантазии! — Той избухна в смях, когато видя, че се изчервих. — Само се шегувам. Няма да се задълбочавам в техническите детайли. Достатъчно е да кажа, че използваме МР томографа, за да измерваме различни функции на мозъка.

— За да откриете душата?

— Да — каза той напълно сериозно.

— Само не ми казвай, че вече сте я открили?

Той се поколеба за миг, после отвърна:

— Не, не сме открили душата. Но сме на прав път.

— По какъв начин? Как стигна до заключението, че сте на прав път?

— Ние смятаме, че съществуването на душата, както на толкова много други неща, може да бъде доказано по косвен път, заобиколно.

— Какво имаш предвид със „заобиколно“? Как така да се докаже косвено?

— Астрономите откриват черни дупки в Космоса поради това, че светлината се изкривява. Никой никога не е виждал черна дупка. Астрономите знаят, че ги има, защото регистрират ефектите, които черните дупки оказват на всичко наоколо.

— Тоест душата има подобен ефект, така ли?

— Да, всъщност е така.

— На какво оказва ефект?

— На паметта.

Аз го погледнах неразбиращо.

— Човешката памет е съвкупност от комплексни функции и механизми — обясни той. — Кратковременната памет — която ни дава възможност да разсъждаваме и да правим планове — се намира във фронталния лоб. Дълговременната памет се намира в слепоочния дял на мозъка. Ако трябва да бъдем съвсем точни, паметта е разпределена в цялата мозъчна кора. Сигурно си чувал, че човек използва само десет процента от целия потенциал на мозъка. Толкова малко! Това не е вярно. Използваме целия мозък. Естествено! И много части на мозъка са важни за паметта.

— Нима искаш да кажеш, че душата е в паметта?

— Не. Но макар и косвено, паметта и душата са свързани. Затова някои хора, като Анабел, могат да си спомнят епизоди от предишни животи.

— Защо е така?

— В една от нашите лаборатории химиците успяха да изолират един протеин, който е свързан със спомените. С паметта. Сред учените този протеин е познат като WWC1 или KIBRA. Когато изследвахме Анабел в началото на 2000 г., наблюдавахме необичайно завишени стойности на WWC1. При Уинона тези стойности са в пъти по-високи. Екстремно високите стойности на протеина WWC1 са само една от индикациите за това колко уникална е всъщност тя.

— Как по-точно може човек да си спомни нещо от предишен живот?

Майкъл Уанг почука леко с пръст по слепоочието си.

— Да си спомняш нещо е по принцип изумителна способност. Но и особена. Пазиш в съзнанието си картини от ранното детство, но забравяш нещо, което се е случило вчера. Дълговременната и кратковременната памет са различни неща. Може да забравиш телефонен номер само секунди след като са ти го казали, а да си спомняш всички детайли от първата си целувка. Всички тези въпроси се обединяват в архетиповете на Юнг — колективното несъзнавано, което е закодирано в нас още от раждането ни. Страхът от змии, страхът от огъня.

— Генетична памет — казах аз.

— Именно. Ние, хората, споделяме едно генетично минало. Най-важните преживявания на предците ни са част от нашето съзнание. Как птиците знаят, че някои плодчета са отровни? Травматични преживявания у един човек могат да се проявят под формата на фобии и тревога в следващите поколения. Своеобразно колективно съзнание. Експерименти с мишки показват, че малките избягват опасности, които са плашели родителите им. По същия начин както едно малко дете знае, че пламъците са опасни.

— Но какво общо има това с душата?

— В началото нашите изследвания бяха свързани с паметта. Не със смъртта. Не търсехме душата. Но за наше огромно учудване открихме, че някои от доброволците ни, които участваха в опитите, имаха спомени от събития, които, поне на пръв поглед, бяха свързани с епизоди от предишни животи. Как беше възможно? Какво всъщност си спомняха? Реални случки? Сънища? Фантазии?

Майкъл Уанг натисна един бутон и прожекционен екран се спусна по по-късата стена на стаята, а светлината едновременно с това стана приглушена.

— Това, с което се занимаваме тук, не е лесно за разбиране или обяснение — каза той с извинителна усмивка.

— О, това и аз вече го забелязах.

— МР томографът служи да фотографира с цел да се направи медицинска снимкова диагностика. — На екрана се показа серия от снимки на човешки мозък. — Това са снимки на съвсем нормален мозък. Нищо извън обичайното. Нашата памет се състои от различни функции, които на свой ред се намират в различни дялове на мозъка. Префронталния кортекс. Хипокампус. Базалните ганглии. Форникса. Предния лоб. Ивичестото тяло. Малкия мозък.

Когато произнасяше всяко едно от тези непонятни за мен имена, на прожекционния екран светваше различна област на мозъка.

Той се засмя, когато видя физиономията ми.

— Извинявай. Ще се опитам да се изразявам по-разбираемо. Много участъци в мозъка играят роля при паметта.

Той ми показа още снимки, които обаче не ми говореха нищо.

— Но мозъкът е необикновен орган — каза той. — Той е способен да мисли логично, но и напълно нелогично. Погледни само какво се случва, когато някой вземе ЛСД. Мозъкът започва да изкривява реалността. А какво да кажем за сънищата ни? Имахме един пациент тук, един епилептик, който беше убеден, че някакъв дух е взел контрол над тялото му. Когато изследвахме мозъка му, открихме травма в задния интрапартален сулкус, участък в задната част на десния париетален лоб. Тази травма причиняваше не само ежедневни епилептични пристъпи, но и заблуди, халюцинации. Друг епилептик, една жена, получаваше усещането, че се отделя от физическото си тяло и витае някъде на тавана на стаята, а същевременно наблюдава себе си и лекарите отгоре. Това усещане беше предизвикано, когато стимулирахме с електричество ъгловата извивка в мозъка й. Един колега в лаборатория по когнитивна неврология в Женева успя да пресъздаде усещането, че душата напуска тялото. Как? С електрически импулси на точното място в мозъка.

— Все още не разбирам каква е връзката между паметта и прераждането? — казах аз. — Да не говорим за душата?

— Точно по този начин попаднахме на следата. На душата. Това с паметта е просто видимата проява. Като изкривяването на светлината около черна дупка в космоса.

Той показа нови изображения на прожекционния екран.

— Направили сме десетки хиляди снимки на човешкия мозък в момента на смъртта. Но само веднъж — един-единствен път — успяхме да снимаме в онази наносекунда, която ни разкри разликата.

— Коя разлика?

— На снимките, които сега ще ти покажа, нашите техници са успели да комбинират снимки от обикновен МР томограф и от функционален магнитнорезонансен томограф.

— Какъв?

— Функционален магнитнорезонансен томограф. Той се използва, за да демонстрира връзката между мисълта и мястото в мозъка, където съответните функции се извършват. Разбираш ли?

Аз кимнах колебливо.

Той увеличи две почти идентични снимки.

— Тези две снимки на мозъка на пациент са направени в секундата преди и в секундата след настъпването на смъртта. — Той посочи първата снимка. — Тук се виждат структурите и сивите нюанси в мозъка. — После посочи втората снимка. — Виждаш ли светлото петно сред сивото?

— Да. Какво е това?

— Не знаем.

Аз го погледнах недоумяващо.

— Не знаете?

— Само знаем, че не се очаква да се появи такова нещо в мозъка точно в този момент. Снимката изобразява мозъчна дейност, която не може да се обясни.

— Какво означава това?

— Ако имаме право с хипотезата, че душата не е метафизична абстракция, а съвсем естествена част от човешкия организъм, не е чак толкова странно, че не можем да я заснемем. Как би могло да се заснеме нещо, което не съществува във физическия смисъл? Човек не може да заснеме една мисъл например.

— Да, именно.

— Но както астрономите могат да правят снимки на черни дупки, като заснемат ефекта, който те имат в космоса, ние можем да открием индикации за съществуването на душата в други органи.

— Искаш да кажеш — аз направих пауза, търсейки подходящите думи, — че това е „снимка“ на душата?

— Не, разбира се, че не.

— Тогава какво е?

— На практика е електромагнитно излъчване.

— Аха.

— Както може би си спомняш от часовете по физика в училище, електромагнитните вълни във вакуум се разпространяват винаги със скоростта на светлината.

Това въобще не си го спомнях, но кимнах утвърдително. Поставих пръст върху светлото петно на снимката.

— Ако това не е снимка на душата — тогава какво е?

Майкъл Уанг ме погледна в очите и отвърна:

— Това е празнината, която душата оставя след себе си, когато напусне тялото.