Том Егеланд
Ефектът на Лазар (70)

69.
Думата

Равена, Ню Йорк

Събота, 26-ти август 2017 г.

Колона пожарникарски камиони с включени сирени минаха по пътя долу. Аз отпих от бирата и хвърлих един поглед към Анабел и Уинона. Уинона беше заспала.

— Има още нещо — каза Скот. Той преглътна притеснено няколко пъти. — Става дума за Сюзън. — Искаше да продължи, но не успя. Започна тихо да плаче. Преглътна отново, а сълзите бликаха.

— Скот? — прошепна Анабел.

Той се овладя.

— Съжалявам.

— Какво има, Скот? — попита Анабел.

Той си пое дълбоко дъх.

— Няколко месеца преди Сюзън да умре, през 2005 г., отидохме на разходка до планината Блу Ридж. Там е много красиво — каза той, гледайки към мен. — Сюзън обичаше да ходим там. Може би това пътуване беше последният щастлив момент в живота й.

— Сюзън ми разказа за това пътуване — каза Анабел. — В клиниката.

— След това… след това болестта започна да напредва. Състоянието й се влошаваше все повече и повече. Докато… — Той не можа да продължи, плачът го задави. — Е, знаете какво стана после. — Пое си дъх и се овладя. — Намерихме една хубава полянка. Направихме си пикник. Беше толкова красиво. Полянката беше покрита с момини сълзи. Сюзън обичаше момините сълзи.

— Да, помня, тя ми е споменавала и това — каза Анабел.

Уинона се сгуши по-близо до нея.

— Докато Сюзън и аз бяхме на полянката в гората — продължи той, — ние си говорехме за момините сълзи. Странно, нали. Можеше да говорим за какво ли не. Но си спомням добре, че говорехме за момините сълзи. Спомням си също, че тя каза, че ако си спомни нещо в следващия си живот, се надява, че ще бъде именно този момент. Аз и тя. Сред момините сълзи. Каза ми, че ако някога успеем да комуникираме след смъртта й, трябва да си измислим кодова дума. Код, който само двамата да знаем. Дума, която да ми подскаже, че това е наистина Сюзън. И тази дума беше момина сълза. — Той замълча за момент и кимна, сякаш сам на себе си. — Момина сълза. Никога не съм казвал на никого за тази дума. Никога.

Нещо в погледа му показваше колко силни чувства бушуваха в този момент.

— Уинона ми подари една рисунка вчера — каза той.

Той извади рисунката от един шкаф. Беше нарисувана с молив и покриваше почти целия лист.

Изобразяваше момина сълза.