Том Егеланд
Ефектът на Лазар (85)

84.
Сатаната е жив

Рим

Петък, 8-ми септември — събота, 9-ти септември 2017 г.

Валеше като из ведро, когато вечерта си тръгнах от „Чентро Библиографико“ и се отправих тичешком към хотела. Дъждът се изливаше на тротоара. Вече бях мокър до кости, когато се спрях на едно кръстовище, за да изчакам светофарът да светне зелено. Вода се стичаше и в обувките ми. Един мотоциклетист спря до мен. Караше черен мотор „Бугати“. Лицето му беше скрито от каската. Дъждовни капки се стичаха по визьора и не можех да видя нищо. Той свали ципа на коженото си яке и извади нещо, обвито в прозрачна найлонова торбичка.

Оказа се жълт плик за писмо.

Без да промълви и дума, без никакво обяснение, той ми подаде плика. Напълно изумен и хванат неподготвен, аз го взех. В същия миг той изчезна в дъжда.

„Ако нещо се случи с мен, ще изпаднеш в ситуация, която изисква да използваш разума си.“

Гълъба на Ной ме поздрави с пронизителен писък, когато отключих вратата на хотелската стая. Проклета птица! Сърце не ми даде да я оставя в апартамента на Авнер Фром. Италианската полиция даже се бе зарадвала на предложението ми да я взема.

Облякох си сухи дрехи. Предусещах какво ще намеря, когато отворя плика.

Картичката беше подобна на предишната. Но този път текстът беше различен. Стомахът ми се сви, когато го прочетох.

Демонът Тин

„Помни само едно: това беше най-доброто, което успях да направя. На норвежки.“

Думите на Авнер Фром.

Не че вярвам в демони. Но думата събуди чувство на силно притеснение в мен. Беше способна да обезпокои дори един упорит атеист като мен.

Това послание намекваше за голям проблем. А може би повече от един. Няма демон на име Тин. Поне аз не знаех за такъв.

Ние, които сме силно заинтригувани от демоните и техните деяния, сме запознати, разбира се, с произведения като „Daemonologie“, „Класификацията на демоните според Михаелис“, „Clavicula Salomonis“, „Clavicula Salomonis Regis“, „Ars Goetia“, „Pseudomonarchia Daemonum“ или „De praestigiis daemonum“, където демоните са изредени по имена, описани са качествата на всеки един от тях. Но в нито едно от тези произведения не се среща демон с името Тин.

Потърсих в интернет някакъв ключ, нещо, което би могло да обясни това име. Тин. Но не открих нищо. Дали би могло да бъде съкращение? Танин е морско чудовище в еврейската, ханаанската и финикийската митология, но никъде не бях виждал да съкращават името на Тин.

 

 

Рано на следващата сутрин ме събуди силно тропане по вратата на хотелската ми стая. Какадуто се разпищя, стреснато от шума.

— Да му се не види! Проклета гарга!

Все още сънен, станах от леглото, стигнах до вратата, олюлявайки се, открехнах я и погледнах навън.

Нощният рецепционист стоеше в коридора с един пощенски плик на сребърен поднос.

— Извинявам се, че ви събуждам, господин Белто, но има писмо за вас, което е много важно да получите веднага.

Той протегна подноса към мен. Пликът беше подобен на предишните два, които бях получил.

— Кой го донесе? — изпелтечих аз, все още объркан.

— Господинът не се представи. Но — рецепционистът се прокашля — беше равин.

— Как познахте, че е бил равин?

— По това, че носеше ритуални одежди на равин.

— И този човек ви помоли да ми предадете това писмо?

— Така каза, да. За норвежеца Биорн Белто. Лично. Това последното беше много важно. Да бъде лично. И незабавно. Това също беше важно.

Рецепционистът не си отиваше и аз се сетих какво чакаше. Благодарих и му дадох бакшиш — имах няколко монети в евро.

Опрял гръб на хладната повърхност на вратата, отворих плика. Още една картичка. Текстът ме изплаши:

Сатаната е жив