Том Егеланд
Ефектът на Лазар (3)

3.
Даян

Лондон

Вторник, 1-ви август 2017 г.

Даян ме съпроводи нагоре по стълбите към кабинета си. Той беше огромен — по размер съперничеше на олимпийска спортна зала. На бюрото имаше снимка на съпруга й, третия й съпруг. Някакъв здравеняк със стоманеносива коса и мощни челюсти. Най-вероятно зъболекар или пластичен хирург. Почетен член на Ротари клуб и един от изтъкнатите илюминати^[1]. Тя проследи погледа ми и по-бърза да поясни:

— Джефри. Женени сме от две години. Той е добър човек.

Сякаш някакво смътно предчувствие, че ще срещне Джефри, този неустоим изкусител, можеше да обясни защо ме бе изхвърлила от живота си през 1999 г.

— Имате ли деца? — попитах аз. Всъщност изобщо не исках да знам, но нали беше прието да попиташ.

Тя поклати глава. Стори ми се, че прочетох между редовете: „работим по въпроса“, но тя беше достатъчно деликатна, за да не го изрече на глас.

— А сега по същество — каза обезоръжаващо тя и се засмя. — „Книгата на мъртвите“. Биорн, ти сериозно ли?

Биорн. Даян така и не се научи да произнася правилно името ми.

 

 

Има хора, които смятат, че съм вманиачен в това, с което се занимавам.

Абсолютно са прави. Аз съм вманиачен в това, което правя.

Сред нас, вманиачените, „Книгата на мъртвите“ се счита за изчезналия Граал на древната литература. Само непоправими книжни плъхове като мен горят от ентусиазъм за едно произведение, което е толкова старо, че самият бог Яхве едва бил успял да изтупа раменете си от праха на сътворението, когато то било написано. Дълго преди Дева Мария да даде живот на нашия Бог, различните текстове били преписани от глинени плочки и папируси на пергамент. Почти всичко, което ни е известно за тази книга, идва от исторически източници от Античността. През X век ръкописът бил преведен на гръцки, а през 1463 г. монахът Йероним фон Хайделберг преписал гръцкия текст и по този начин прехвърлил магическите слова върху най-фин пергамент от телешка кожа. Не кой да е, а самият Йохан Гутенберг твърди, че фон Хайделберг подвързал книгата с кожена подвързия с позлатени орнаменти, а заглавието, изписано със златни букви, гласяло:

Βίβλος Νεκρών

„Книгата на мъртвите“.

Еретическият труд бързо бил конфискуван от инквизицията и следите му се губят във времето, заедно с тези на по-старите му версии на гръцки, египетски и акадски. Въпросът е: къде се намират оригиналите и гръцкият превод?

Има и други загадки около „Книгата на мъртвите“. Според лингвистите акадският клинопис и египетските йероглифи били дешифрирани за първи път през XIX век. Хенри К. Роулинсън и Жан-Франсоа Шамполион, знаете историята. Но това означава, че преди хиляда и сто години е имало някой, който е притежавал познания за древните, забравени езици. Кой? Как е било съхранено познанието за тези езици? Съвременните лингвисти нямат ни най-малка представа.

 

 

— Да — отвърнах аз на Даян. — Наех се да направя опит да издиря книгата.

— Няма да си първият.

— Сигурно са казали същото на Картър и лорд Карнарвън, преди да открият Тутанкамон.

— Кой ти възложи тази задача?

— Това е поверителна информация.

— Което ме навежда на мисълта, че е частно лице или организация.

— Защо смяташ така?

— Защото, ако беше университет или научно издание, щяха да тръбят навсякъде, че ти си техният — тя ми намигна дяволито — своеобразен Индиана Джоунс.

— Можеш ли да ми помогнеш?

— Биорн, Биорн, Биорн. Разбира се, че от SIS могат да ти помогнат.

SIS. Не самата тя. Общото ни минало е зачеркнато.

Тя стана, приближи се до една етажерка и ми подаде голяма папка с книжа.

— Тук сме ти подготвили някои материали. Прегледай ги, когато имаш време.

Бързо прелистих из книжата в папката. Принтирани материали, факсимилета, преснимани документи. Дори една магистърска теза^[2] и една докторска дисертация^[3] на американски учен, Анабел Крафт. Всичко беше свързано с „Книгата на мъртвите“.

Даян остана права, не се върна зад бюрото си.

— Уговорила съм среща с човек, с когото трябва задължително да се срещнеш.

— С кого?

— Франсоа Мълиган III.

— Той жив ли е?

— Живее до Уиндзор, на един час път оттук. — Тя си погледна часовника. — Шофьорът вече ни чака долу.

Шофьорът. Даян определено има по-висок стандарт от мен.

Ювдал

Нощта срещу вторник, 8-ми август 2017 г.

Стоя, затаил дъх, взирам се в мрака и се ослушвам. Искам да се изправя лице в лице със страха си. Не защото съм толкова смел, а защото не мога другояче. Неизвестността е по-страшна.

Дълго време стоя неподвижно и наблюдавам през прозореца.

Напрягам слуха си.

Нищо не долавям.

Това усещане не ми дава мира. Чувството, че нещо не е както трябва. Опитвам се да го потисна, да го надмогна. Да му дам логично обяснение. Но то не отслабва и за миг здравата си хватка. Усещането, че ме наблюдават, че ме преследват.

О, да. Знам какво си мислиш. Този Белтьо пак започва с неговата параноя. Побъркал се е. Напълно е откачил.