Метаданни
Данни
- Серия
- Бьорн Белтьо (7)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Lasaruseffekten, 2017 (Пълни авторски права)
- Превод отнорвежки
- Галина Узунова, 2018 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4 (× 4гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- Dave(2018 г.)
Издание:
Автор: Том Егеланд
Заглавие: Ефектът на Лазар
Преводач: Галина Узунова
Година на превод: 2018
Език, от който е преведено: норвежки
Издание: първо
Издател: ИК „Персей“ ЕООД
Град на издателя: София
Година на издаване: 2018
Тип: роман
Националност: норвежка
Излязла от печат: 29.06.2018
Редактор: Дарина Фелонова
Коректор: Красимира Цонева
ISBN: 978-619-161-168-3
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6127
История
- —Добавяне
77.
Сбогуване
Ню Йорк
Вторник, 5-ти септември 2017 г.
На следващата сутрин трябваше да се сбогувам за известно време с Анабел и Уинона.
След хипнотичния сеанс Уинона бе заспала дълбоко. Когато се събуди няколко часа по-късно, изглеждаше и се държеше както обикновено. Отново се беше върнало нейното мълчаливо, интровертно „аз“.
CBS им бяха осигурили надеждно скривалище — на единайсетия етаж на един хотел близо до Ню Йорк Сити. Можеха да останат там, докато „60 минути“ приключеха със снимките. Щеше да отнеме още няколко седмици, докато излъчат предаването. Аз самият нямах търпение да подновя търсенето на „Книгата на мъртвите“.
Двамата с Анабел се уговорихме, че може тя и Уинона да дойдат в Европа и да се срещнем след три-четири седмици. Когато нещата се успокоят. Можеше да се видим в Рим, а може би и в Норвегия — щяхме да преценим, когато настъпи моментът.
Тъкмо щях да тръгвам, когато Уинона дойде при мен. За първи път ми се усмихна. Предпазлива, срамежлива усмивка, но ме изпълни с топлина и загриженост за нея. Почувствах я много близка, все едно й бях баща… баща, който искаше най-доброто за нея, който не искаше да я използва в експерименти, а се опитваше да й даде сигурност, за да се превърне в умна, независима млада жена, когато порасне.
Погалих я по бузата.
— Ще се видим пак, Уин — прошепнах аз.
Очите й се напълниха със сълзи. Отново я погалих. Тя ме погледна в очите и се усмихна. Устните й оформиха някаква дума. Предположих, че иска да каже „Бьорн“.
След това тя бързо отиде до бюрото и започна да рисува.
С Анабел се прегърнахме за довиждане.
— Бъди предпазлив, Бьорн.
— Разбира се, не се тревожи.
После тя се усмихна дяволито.
— И ми обещай да намериш тази книга.
— Ще дам най-доброто от себе си.
— Благодаря ти за всичко, което стори за мен и Уин.
Тъкмо излизах през вратата, когато Анабел ме извика обратно. Уинона дойде при мен с рисунката, която току-що беше завършила. Беше едно какаду.
Птицата бе мъртва. Лежеше по гръб на пода на клетката, стиснала една давидова звезда в ноктите си.