Том Егеланд
Ефектът на Лазар (56)

55.
Лаборатория „Ксиан“

Вирджиния

Петък, 25-ти август 2017 г.

Аз се взирах в изследователския институт долу под нас, опрял чело на студеното стъкло на прозореца на хеликоптера. От въздуха лабораторията на „Ксиан“ приличаше на нещо средно между затвор и военна база. Високи огради и обширни зелени площи ограждаха огромния институт.

Анабел въздъхна.

— Не разбирам какво иска Майкъл от нас.

— Поне ще се видиш с Уинона — казах утешително аз.

Минута-две кръжахме над института, докато хеликоптерът получи разрешение за кацане. Един охранител с елегантен костюм и хендсфри слушалка на ухото ни посрещна. Поне това си помислих първоначално. Когато той се насочи към нас, разбрах от реакцията на Анабел, че мъжът всъщност беше Майкъл Уанг — бившият й съпруг, бащата на Уинона, собственикът на научна лаборатория „Ксиан“.

— Всичко наред ли е с Уинона? — извика силно Анабел, защото шумът от хеликоптера заглушаваше гласа й.

Майкъл Уанг не я удостои нито с поглед, нито с отговор. Вместо това протегна ръка към мен.

— Господин Белто! — Ръкостискането му беше силно, на границата на болезнено.

— Господин Уанг — отвърнах умерено аз.

— Чел съм много за вас и работата ви. Извинявам се за — той направи жест с лявата си ръка към всичко наоколо — за обстоятелствата.

Обстоятелствата? Ако трябваше да бъда съвсем точен, а педантичността беше сред най-изявените ми, макар и не изцяло положителни качества, той на практика ни беше отвлякъл.

— Къде е Уинона? — продължаваше Анабел.

— Наистина се надявам вие двамата да можете да ми кажете!

 

 

Това, което първо бях помислил за вестибюла на конферентна зала — помещение с бар, персийски килими и един ултрамодерен полилей във формата на стилизирани ледени висулки, — се оказа работният кабинет на Майкъл Уанг. Така поне го наричаше той. Всички ние имаме нужда от местенце, където да се скрием от всекидневния шум и стрес. Моят собствен кабинет е малко над девет квадратни метра.

— Къде е Уинона? — повтори Анабел.

— Именно! — парира я Майкъл Уанг.

— Ти я взе!

— Законът беше на моя страна!

Майкъл Уанг ни заведе в един салон, където бяха сервирани три чаши горещо кафе на стъклена маса между два черни кожени дивана.

— Затова ви помолих да дойдете. Къде е Уинона, Анабел?

„Помолих ви да дойдете.“

— Майкъл! — Гласът й трепереше. — Защо питаш мен къде е?

— Не се преструвай.

— Къде е тя, Майкъл?

— Нямаше никакво право да я вземаш обратно.

Не разбирах какво искаше да каже Майкъл Уанг. „Да я вземаш обратно?“

— Къде е тя? — Анабел започна да плаче.

— Стига!

— Майкъл!

— Престани!

— Къде е тя? Къде е Уин?

В погледа му се появи искрица несигурност.

— Вие сте я взели! Защо питаш мен къде е?

— Майкъл! Божичко! Моля те!