Том Егеланд
Ефектът на Лазар (59)

58.
Ехо от отминал живот

Вирджиния

Петък, 25-ти август 2017 г.

От командната централа се върнахме обратно в кабинета на Майкъл Уанг.

— Как е възможно да изведеш някого навън от този строго охраняван комплекс? — попитах аз. — „Ксиан“ прилича на непревземаема крепост.

Майкъл Уанг поклати глава.

— Парадокс, професор Белто. Невъзможно е за неоторизирани лица да влязат в „Ксиан“. Невъзможно! Бариери, пропускателни пунктове, огради с бодлива тел, наблюдение с камери, стационарна и патрулираща охрана по всяко време на денонощието. Да не говорим за тайните технологии, с които разполагаме. Американската армия ни помогна при организацията на охраната. Невъзможно е да се проникне без разрешение в комплекса. Невъзможно! Не със сила. Не с хитрост. Даже биометричните алгоритми са остаряла технология за нас тук в лабораторията. Не използваме остарели методи като пръстови отпечатъци, сканиране на ириси или гласово разпознаване. Разработили сме технология, която сканира ДНК от разстояние… о, зарежи това. Идеята е, че не може да се проникне в лабораторията. — Той направи пауза и поклати глава. — Но никой — нито аз, нито проклетите експерти по сигурността, на които плащам цяло състояние, някога сме допускали мисълта, че някой би се опитал да излезе. — Той вдигна рамене. — Защо някой би поискал да избяга? Концепцията „Бягство от «Ксиан»“ е немислима. Никой няма причина да бяга. Никого не държим насила затворен тук.

— Скот, Скот, Скот — прошепна Анабел, когато отново седнахме.

— Какво всъщност имаше предвид, когато каза, че е взел Сюзън? — попитах аз.

Майкъл Уайт отвърна:

— Скот беше част от този процес. Той убеди Сюзън да участва. Той присъства на трансмисията. Беше там, когато Сюзън умря и Уинона се роди. Наясно е, че Сюзън по един или друг начин продължава да живее чрез Уинона.

— Скот никога не би я наранил — каза Анабел. — Камък ми падна от сърцето, когато разбрах, че не са я отвлекли Domini Canes.

Майкъл Уанг затвори очи и кимна в съгласие.

— Задействали сме всички налични ресурси.

— Които очевидно са неограничени — отбелязах аз.

— Моите сътрудници се грижат за интересите на цялата страна.

— ЦРУ ли имаш предвид?

Майкъл Уанг се усмихна уморено.

— Големият лош вълк. Чудовището във всички теории на конспирацията. Да, работя с ЦРУ. Те също са силно заинтригувани от изследванията, с които се занимаваме.

— По какъв начин ЦРУ биха могли да се възползват от откритията за смъртта?

— Нищо от откритията ни не е за военни цели. Но познанието за смъртта е от решаващо значение за цялото човечество и структурата на обществото.

— Не бъди лицемерен, Майкъл — каза Анабел.

— Лицемерен?

— Някога, много отдавна, ми беше казал, че никога не би работил съвместно с властите. Че въпросът за живота и смъртта е по-важен от политиката, от религията, от всичко. А сега? Сега работиш с проклетите ЦРУ, за да можеш да продължиш с твоите… — с пръсти тя направи знак за кавички във въздуха — „филантропски изследвания“.

— Не е толкова просто — каза Майкъл Уанг. — Когато успяхме да трансмитираме душата на Сюзън в тялото на Уинона, когато успяхме да докажем съществуването на ефекта на Лазар, тогава всичко се промени. Всичко!

— Как се промени? — попитах аз.

— Можеш ли да си представиш какво ще се случи, когато публично оповестим, че душата е част от човешката биология, дори в медицинския смисъл? Че душата продължава да живее от тяло в тяло, от човек в човек?

— Какво ще се случи?

— Само помисли! Как една такава новина ще промени гледната точка към религиозната вяра? Как ще се отрази на световните религии? А нашето виждане за човешкия живот, което досега е било неприкосновено?

— Разбирам.

— Този въпрос няма влияние единствено върху религиозни и философски концепции. А и върху политиката. Законите. Как едно ново прозрение за душата ще повлияе върху мнението ни за аборта? Върху мнението ни за смъртното наказание като законова практика? Естествено е, че ЦРУ, Агенцията за национална сигурност и американските власти са заинтересовани да следят отблизо напредъка на нашата работа. — Той се поколеба. — На фона на всички тези събития за мен е важно да мога да предпазя Уинона.

Анабел изсумтя, но не каза нищо.

— Анабел твърди, че пази Уинона от теб — изтъкнах аз.

— От мен?

Анабел присви очи с подозрение.

— Майкъл, ти искаш да продължиш да я изследваш!

— Разбира се, че ще продължа с изследванията! Тя е резултат от най-успешния експеримент в историята на съвременната медицина!

— По какъв начин? — попитах аз.

— По какъв начин? — повтори изумено той. — Как ли? Уинона е наследила душата на Сюзън Донахю!

— Но как би могъл да си толкова сигурен в това?

— Именно с такъв вид научна работа се занимаваме тук, в лабораторията на „Ксиан“, професор Белто. Подобни въпроси трудно могат да се обяснят на човек без медицинско образование и компетентност.

— Поне опитайте!

— Откъде да започна? Фактът, че не говори, аутизмът и странните езици, на които приказва насън… всичко това са външни прояви на случващото се вътре в съзнанието й. Но ние изследваме и нейните гени доста задълбочено. Нека ти дам един пример. При Сюзън Донахю — която няма никаква генетична връзка с Уинона — открихме много завишени стойности на един протеин, наречен WWC1, чиято функция е свързана с паметта. Същите стойности открихме у Уинона. Ние смятаме, че Уинона не просто е наследила спомени от живота на Сюзън, но и от многото предишни животи, които душата на Уинона — нека вече я наричаме така — е имала през вековете.

— От казаното следва, че можем да проследим предишните животи на някого чрез генетиката?

— Да, поне косвено. В генетично отношение Уинона е уникална! ДНК-то на Уинона е наследено от Анабел, но се наблюдава до голяма степен генетично „ехо“ от Сюзън Донахю. Макар че физически не са роднини. Как е възможно това?

— Да? Как наистина?

— За съжаление, все още имаме повече въпроси, отколкото отговори. Затова е толкова важно да можем да продължим да изследваме гените на Уинона. Какво по-точно я прави уникална? Защо нейните гени са толкова по-развити от тези на останалите деца, които сме трансмитирали? Предстои ни още много работа. Уинона е ключът към толкова загадки.

— Би ли позволил Уинона да умре?

— Да умре? Какви ги говориш?

Хвърлих бърз поглед към Анабел. Тя гледаше надолу.

— Това ли ти е казала тя? — попита Майкъл Уанг. — Че бих жертвал Уинона в името на науката?

Отново погледнах Анабел. Тя отклони поглед.

Аз казах:

— Според Анабел ти не се притесняваш за състоянието на Уинона, понеже знаеш, че така или иначе ще продължи да живее в ново тяло.

Очите на Майкъл Уанг се навлажниха. Той замълча известно време, за да си даде възможност да се съвземе.

— Това не го очаквах, Анабел. Дори от теб.

— Ти си лицемер — каза Анабел.

— Забравяш, че Уинона е моя дъщеря. Тя не е опитно зайче, тя е дъщеря ми!

— О, моля те, спести ми го!

— Винаги си имала своя особена представа за действителността, Анабел. Истината е, че искаш Уинона за себе си. Това е цялата работа.

— Искам да я предпазя!

— Аз и ти се скарахме. Ти беше огорчена! — Майкъл Уанг се обърна към мен. — Когато тя избяга, това беше действие, продиктувано от гняв. За да ме накаже. Да, вярно е, че не сме на едно мнение за Уинона. Аз искам да остане тук в института, за да я изследваме. Ако трябва да бъда съвсем честен, така е. Анабел иска тя да живее като другите деца. Но тя не е като другите деца. Уинона е уникална. Както принцовете се раждат, за да станат един ден крале, така и Уинона има своята съдба. Харесва ли ни, или не, това е истината. На Анабел не й харесва. И затова взема нещата в свои ръце. — Той се обърна към Анабел. — Ние двамата заедно взехме решението, когато Уинона се роди. Двамата я създадохме. Двамата решихме тя да се роди като част от експеримента със Сюзън. Чак когато аз и ти се скарахме, изведнъж започна да имаш резерви и съмнения. Нямаше проблем да изпразниш банковата сметка, в която бях превел над петстотин хиляди долара.

— Нямам сили да продължа този разговор. — Анабел се изправи.

— Да, както винаги, Анабел.

— Къде ще спя?

— Когато срещнеш съпротива, просто си отиваш.

— Със сигурност си ни заделил някоя влажна килия, пълна с паяци.

Майкъл Уанг се усмихна студено и натисна един бутон под масата. Почти в същия момент униформен пазач се появи на вратата.

— Заведи я, ако обичаш, до крилото за гости — каза Майкъл Уанг на пазача.

Анабел не каза и дума, когато излезе от стаята. Майкъл Уанг ме погледна в очите.

— Жени!

Аз не отвърнах нищо. Няколко минути седяхме, без да разговаряме. Кафето беше изстинало.

— Професор Белто — каза Майкъл Уанг, — да направим ли една разходка из института?

— Разходка?

— Бих искал да те разведа наоколо, да ти покажа института…

— Но…

— … и да ти разкажа повече за нашата научна дейност.

— Съвестно ми е да те занимавам със себе си точно сега.

— Съвестно?

— Осъзнавам колко се безпокоиш за Уинона.

— Не, не — каза искрено той. — Наистина имам нужда да разсея мислите си с нещо.

— Сигурно си страшно обезпокоен за дъщеря си.

— Скот никога не би я наранил. И Анабел го знае. И косъм няма да падне от главата й. Познавам Скот достатъчно добре. Независимо от това имам нужда да мисля за нещо друго, поне за известно време.

— Ако настояваш — добре.

— Толкова много неща искам да ти покажа.

 

 

От кабинета на Майкъл Уанг взехме асансьора до подземието. И двамата мълчахме. Бяхме изтощени вербално след спора му с Анабел.

— Е, защо всъщност искаш да ми покажеш института? — попитах аз.

— Защото бих искал да се присъединиш към нашия отбор, професоре. Искам да разбереш по-добре с какво се занимаваме тук в „Ксиан“.

„Към нашия отбор“? Друг път.

През подземен коридор стигнахме до един съседен комплекс от сгради.

— Доколкото разбирам, изследванията тук са свързани със смъртта? — попитах аз.

— Със смъртта, с процеса на смъртта, с медицинско-биологичната природа на душата. С това какво се случва с нас, когато умрем. За да разберем по-добре смъртта, трябва първо да сме запознати с възприятията и вярванията за смъртта, които хората са имали през вековете. Затова искам да те запозная с един учен, който е специалист по „Книгата на мъртвите“ и библейското и религиозно влияние на творбата.

Библейското и религиозно влияние на творбата?

Сега вече се обърках. Според Анабел „Книгата на мъртвите“ беше просто примамка, за да изкара нея и Уинона от скривалището им.

Дали всъщност Анабел не беше тази, която ми спестяваше истината?