Том Егеланд
Ефектът на Лазар (11)

11.
Денят на гнева

Рим

Четвъртък, 3-ти август 2017 г.

Унижен и засрамен, взех сутрешния влак от Торино и пристигнах в Рим рано същия следобед. От гара „Термини“ се запромъквах през пелената от отходни газове и тълпите от хора, дъвчейки една жилава чабата, а после се настаних в хотел на една пресечка на „Виа Куатро Новембре“. Стаята беше голяма и луксозна, с тапети на райета и толкова голямо двойно легло, че можех, чисто хипотетично, да си поканя цял харем похотливи и разкрепостени жени. От френския балкон имах изглед над куполи и покриви чак до паметника на Виктор Емануил II. Бях застанал до отворения прозорец и наблюдавах оживената улица, когато получих съобщението:

Дете и старец лежат на земята по пътищата;

Девиците ми и младежите ми паднаха от нож;

Избил си ги в деня на гнева Си; изклал си, без да пожалиш.

Плачът на Еремия, 2 глава, стих 21

Тези думи ме изплашиха. „Паднаха от нож.“ „Избил си ги.“ „Изклал си, без да пожалиш.“ Какво беше посланието, което непознатият се опитваше да ми предаде? Предишният библейски цитат от Езекиил беше също толкова обезпокоителен: „старци, юноши и девици, младенци и жени избийте съвсем“. Кой ми изпращаше тези ужасяващи съобщения? И защо? Докато си задавах тези въпроси, получих и един имейл. Той беше от странен адрес: S01123581321345589144@outlook.com. Приличаше на адреса на някого, който иска да ми продаде „Виагра“ или да ме свърже с нигерийски адвокат, който представлява наскоро починалия ми чичо Бьоре от Абуджа, Нигерия.

Имейлът не съдържаше никакъв текст, само едно приложение — PDF файл, новина от вестник „Маями Хералд“.

Полицията се опасява, че шестгодишно дете се е удавило

КИЙ УЕСТ, ФЛОРИДА — Предполага се, че шестгодишната Грейс Мур се е удавила, след като родителите й я изгубили по време на посрещането на Нова година на „Малъри скуеър“ в събота. Според говорител на полицейското управление в Кий Уест момичето е било видяно за последно, когато тълпата празнуващи се е придвижвала по протежението на кея. Шестгодишното дете се е отделило от родителите си, които веднага са сигнализирали за изчезването му на един полицейски патрул, който е бил на място.

Пожарната и местната спасителна служба веднага започнали издирване покрай кея, но момичето не било намерено.

— Течението понякога е много силно тук, затова се опасяваме, че Грейс е била отнесена в по-дълбоки води — казва директорът на пожарната Ник Уол пред вестник „Кий Уест Ситизън“.

Статията е била публикувана в петък, 2-ри януари 2014 г.

Седемгодишният Бенджамин Браун е бил отвлечен в Калифорния вечерта на Нова година. В същия ден е изчезнала шестгодишната Грейс Мур от Кий Уест — на почти пет хиляди километра разстояние оттам. Четирийсет часа с кола. Седем-осем часа със самолет.

Можеше ли да има някаква връзка между двата случая? Най-вероятно имаше, защото някакъв непознат ми беше изпратил статиите. Дали тя се беше удавила? Или е била отвлечена? Дали американската полиция беше проучила възможността да има връзка между двете изчезвания? И не на последно място: имаше ли някаква връзка между двете деца и моето търсене на „Книгата на мъртвите“?

След бързо проучване в интернет разбрах, че американската полиция не смяташе, че има каквато и да било връзка между двата случая. Според ФБР в Щатите имаше половин милион изчезнали деца. Половин милион! Преобладаващ сред тях се считаше процентът на избягалите от къщи или на тези, избягали с един от разведените си родители. Сред тези случаи, които полицията щателно беше разследвала, се бе оказало, че само един процент от всички изчезнали са били отвлечени от непознати. Но все пак. Над сто деца. В такъв случай не беше учудващо, че не бяха открили връзка между двете изчезвания, които се бяха случили, така да се каже, едновременно в различни краища на северноамериканския континент.

Седнах на леглото в хотелската стая и звъннах на човека, който ми беше изпратил съобщението в манастира и който имаше информация за „Книгата на мъртвите“. Той се бе представил като Умберто ди Силва, управител на Институт за антикварни книги. „Ти само ела, приятелю, заповядай“ — каза той по телефона и ми обясни как да намеря института, който се намирал на една затънтена уличка, която поради дългогодишен спор между общината и собственика на земята (същия този институт) не била нанесена на картата.

По пътя навън от стаята зъбчатите колела на мозъка ми в крайна сметка успяха да се захванат успешно едно в друго и аз прозрях какво означаваше странният имейл адрес. Числата 01123581321345589144 бяха числова последователност на Фибоначи — редица от числа, всяко от които се получава като сума от предходните две (с изключение на първите две). Петстотин години преди Христа този принцип бил описан от индийския математик Пингала. Но светът е несправедлив: заслугата се приписва на италианския математик Леонардо Фибоначи.

Откритието ме развълнува дълбоко — докато не осъзнах, че не мога да използвам тази информация по никакъв начин. Но все пак трябваше да означава нещо? Може би ключ за това кой би могъл да бъде неизвестният изпращач на посланието?

Ювдал

Нощта срещу вторник, 8-ми август 2017 г.

Страхът ни променя. Кара ни да се държим по особен начин. Някои от нас се парализират, заковават се на място. Други бягат панически. Насекомото, когато осъзнае, че не може да избяга, сгъва крачетата си и се прави на умряло. Често чувствам желание и аз да направя така.

Когато бях дете и ме оставеха сам вкъщи, мислено прехвърлях всички сценарии, включващи непознати, които нахлуват с взлом у дома. Крадци. Похитители, дошли да ме отвлекат. Безплътни духове. Чудовища с изкривени лица. Естествено, най-лесното решение беше да се завия през глава и да се притая под завивката. Алтернативата беше да се скрия под леглото. Но те така или иначе щяха да погледнат там. Бях наясно с това. Затова бях измислил трето решение. Него щях да избера, ако наистина се наложеше да се крия някоя нощ. Щях да се свия навътре в гардероба, зад окачените ризи и коледни костюмчета, които вече не ми ставаха. Но тази ужасна нощ, за мое щастие, никога не бе настъпила.

Досега.