Том Егеланд
Ефектът на Лазар (76)

75.
Молбата на Авнер

Уайт Плейнс, щата Ню Йорк

Петък, 1-ви септември 2017 г.

Същата вечер Авнер Фром ми се обади от Рим.

— Би ли могъл да се върнеш? — попита той. Направо на въпроса, без излишно увъртане. Нещо в тона на гласа му ме обезпокои. Чуваше се писъкът на какадуто.

— Да се върна в Рим? Все още съм в Щатите.

— Важно е.

— Случило ли се е нещо?

— Става въпрос за „Книгата на мъртвите“.

— Намерила се е?

— Не бъди нетърпелив, приятелю.

— Защо е толкова спешно да се върна обратно в Рим?

— Когато човек започне да рови в праха, той се надига и не е лесно да се уталожи отново.

— Какво имаш предвид?

— Ти не си единственият, който се е захванал с търсенето на „Книгата на мъртвите“.

— Да, това го знам. За Domini Canes ли говориш?

— Съвсем не са само те.

— Още ли има, които я търсят?

— Не се безпокой за това точно сега.

— Цялата тази история ме обърква.

— В това няма нищо странно, объркала е много хора през вековете. Кога можеш да дойдеш?

Изведнъж ми хрумна, че може Авнер Фром да е болен. Може би затова беше спешно.

— Зает съм с нещо важно в момента — казах аз. — Една американска телевизионна компания ще подготви материал. Налага се да присъствам. Но мога да дойда в Рим веднага след като приключим.

— Бих се радвал да го направиш.

— Всичко наред ли е с теб?

— Очаквам с нетърпение да се срещнем отново, приятелю — каза Авнер Фром и затвори.