Метаданни
Данни
- Серия
- Бьорн Белтьо (7)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Lasaruseffekten, 2017 (Пълни авторски права)
- Превод отнорвежки
- Галина Узунова, 2018 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4 (× 2гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- Dave(2018 г.)
Издание:
Автор: Том Егеланд
Заглавие: Ефектът на Лазар
Преводач: Галина Узунова
Година на превод: 2018
Език, от който е преведено: норвежки
Издание: първо
Издател: ИК „Персей“ ЕООД
Град на издателя: София
Година на издаване: 2018
Тип: роман
Националност: норвежка
Излязла от печат: 29.06.2018
Редактор: Дарина Фелонова
Коректор: Красимира Цонева
ISBN: 978-619-161-168-3
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6127
История
- —Добавяне
IV
Единайсетата заповед
24-ти август — 5-ти септември 2017 г.
Душата, приятели мои — какво е душата?
Ами нямам представа!
Философите се опитват да дадат дефиниция на душата още от времето, когато Омир се е разхождал насам-натам с прашните си сандали. За него душата била конкретна, ясно определена. Дъхът ни, който дарява живот и ни отличава от неживата природа. Тялото и душата били считани за едно цяло. Омир вярвал, че чак в момента на смъртта тялото и душата на човека се разделяли. По-късно бащите на християнската църква излезли на сцената и предложили съвсем различна гледна точка. Редица велики философи и писатели са се опитвали да уловят есенцията на душата. Никой от тях не е успял напълно.
Затова едва ли можете да очаквате, че точно аз знам отговора.
51.
Двайсет и един грама
Олбъни
Четвъртък, 24-ти август 2017 г.
Казват, че душата тежи двайсет и един грама. Да, звучи невероятно — двайсет и един грама? Но пък идеята несъмнено е красива. Да претеглим душата! Този мит за теглото на душата възникнал през 1901 г., когато доктор Дънкан Макдугъл претеглил шест умиращи точно преди да умрат и непосредствено след това. Сензационната новина била публикувана във вестник „Ню Йорк Таймс“ няколко години по-късно: телата тежали по-малко след смъртта, отколкото преди нея. По-точно — двайсет и един грама по-малко. Значи било установено със сигурност, че има душа и колко тежи тя! А може би не? В действителност лекарят претеглил четирима пациенти, а не шест. И само при един от тях можело да се измери някаква обозрима разлика в теглото. Въпреки това този единствен пациент бил достатъчен, за да се разпространи митът за теглото на душата.
Според една от сектите на гностиците — мандейската секта — има един ангел на име Абатар Музания, чиято мисия е да претегля душата на починалия, за да установи колко достоен живот е водил. И на него не му е лесно.
След като изслушах разказа на Анабел за обстоятелствата около раждането на Уинона, не знаех какво да кажа. Бях останал съвсем без думи. Трябваше ли да повярвам на история, която звучеше по-скоро като измислена от някой умопобъркан, като смесица от суеверие, религиозна заблуда и лудост? Аз съм обикновен човек. Честно казано, не съм наясно дори с концепцията, която стои зад сърдечните трансплантации. Не разбирам принципа на движение на самолетите или танкерите. Просто приемам, че някои неща са така и че познанията ми са ограничени.
Това, че душата на умиращ човек ще бъде трансмитирана в тялото на новородено дете, беше отвъд възможностите на въображението ми. Медицината е доста развита в наши дни, но все пак още е подчинена на основните закони на човешката биология. Не можех да приема, че лекарите могат да направляват нещо толкова неуловимо, колкото е душата, за да го насочат от един организъм в друг. Ако ще да тежи двайсет и един грама, ако ще да са двайсет и един килограма и да е разположена точно между далака и панкреаса. Не, просто не е възможно. Така мислите ми се насочиха към едно доста логично заключение: Анабел определено не бе с всичкия си.
В такъв случай Уинона не беше отвлечена. Бяха я взели, за да я спасят от Анабел.