Том Егеланд
Ефектът на Лазар (13)

13.
Гилгул нешамот

Рим

Четвъртък, 3-ти август 2017 г.

— Запознат ли си с понятието „гилгул нешамот“, професоре?

Умберто ди Силва ме погледна въпросително от другата страна на своя сребрист мерцедес. Личеше си, че се забавлява. Току-що беше паркирал пред манастира „Абатство Тре Фонтане“ — абатството на трите фонтана — на малко повече от миля на юг от оживената централна част на Рим. Безмилостното слънце напичаше толкова силно, че въздухът вибрираше. На небето нямаше и едно облаче.

— „Гилгул нешамот“? — повторих въпросително и придърпах шапката с козирка още по-ниско над челото си. — Какво означава?

— Търпение, професоре, търпение — довел съм те тук, за да обясня какво означава. И за да ти покажа нещо.

Изпълнен с любопитство и разбира се, с търпение, аз го последвах през паркинга, а после в двора на манастира, сред кипариси и високи палми, храсти и уханни горички. В един от парковете на абатството забелязахме пейка в прохладната сянка на групичка дървета. Избърсах потта от челото си.

— Е? Защо сме тук?

Умберто ди Силва направи движение с ръка, посочвайки парка около нас.

— Помислих, че ще се радваш да прекараш малко време на мястото, където самият апостол Павел е бил обезглавен.

Смътно си спомнях легендата. Големият пожар тъкмо бил опустошил Рим, когато лудият император Нерон хвърлил вината върху християните и наредил екзекуцията на Павел. Главата на апостола отскочила три пъти от земята — и точно от тези три места бликнали три извора. Е…

— Значи тук се е случило?

— Така се смята. — Той махна с ръка, за да прогони една пчела от бедрото си. — Исках да избера подходящо място — да създам необходимата атмосфера — от уважение към трудната тема, която желая да обсъдя с теб. Офисът е толкова — той си пое дълбоко въздух — толкова стерилен, лишен от чувства. Докато тук — той обходи с поглед растенията, ромолящите фонтани, променените от времето стени на манастира — тук историята е жива.

— Каква трудна тема?

Той направи пауза, а после отвърна:

— Мястото на прераждането в еврейско-християнската вяра.

Отговорът му предизвика лека учудена усмивка на устните ми. Вярата в прераждането все пак е типична за религиите на Изтока, където има безброй богове и полубогове, гурута и махараджи. Господ, строгият небесен повелител на Запада, не одобрява особено представата за прераждане и живот след живота.

— Евреите, християните и мюсюлманите не вярват в прераждането — припомних му аз.

— Не в наши дни — съгласи се Умберто ди Силва.

— И преди не са вярвали.

— О, напротив! Много евреи и ранни християни вярвали, че душата съществува, преди човекът да се сдобие с физическо тяло.

Един градинар пусна електрическа косачка недалеч от нас.

— Библията не приема прераждането — казах убедено аз.

— Не и по начина, по който четем и тълкуваме Библията днес.

— Искаш да кажеш, че е въпрос на тълкувание?

— Разбира се. Тълкуванието е решаващо. Христос е разтълкувал Тората и Мойсеевите закони. Павел е тълкувал Христос. Отците на Църквата^[1] тълкували Павел. Днешните теолози тълкуват Отците на Църквата, Светото писание и традицията.

Моторната косачка на градинаря отскочи няколко пъти, както се движеше по моравата.

— Няма нищо общо между вярата в прераждането и християнското учение за спасението и рая — казах аз.

— Дали наистина е така? Не бива да забравяш, че традицията, към която се придържат днешните свещеници и теолози, е била формирана в продължение на две хиляди години. През това време всички концепции, които не са били в интерес на „праведните“, са били отхвърляни и заклеймявани като ерес.

— Тоест тази традиция е неистинна?

— По-скоро неточна, не неистинна.

— По какъв начин?

— В някои отношения е изкривена. — Той се замисли, търсейки подходяща метафора. — Представи си огледалната зала в някой увеселителен парк. Всичко е изкривено. Наистина, образите приличат на оригинала пред огледалото — но не напълно.

Погледнах го въпросително.

— Днешното християнство е като изкривено огледало — продължи той. — Отразява миналото, но не съвсем точно. Отразеният образ е изкривен. Както Павел съвсем точно го е формулирал: „Сега виждаме смътно като през огледало (…)“^[2].

Моето собствено объркване беше забулено в облак силен шум и отходни газове, когато градинарят мина покрай нас с косачката. Разсъждавах върху думите на Умберто ди Силва. Изкривяване. Вдигнах шапката с козирка и избърсах потта от челото си. После се обърнах към него и го попитах:

— Какво общо има всъщност всичко това с „Книгата на мъртвите“?

Усмивката му беше почти снизходителна.

— Нима не разбираш, Борн? Както юдаизмът произхожда от древните месопотамски религии и митове, така християнството произхожда от юдаизма.

— Да, разбира се.

Сладникавият дъх на прясно окосена трева се смеси с острия мирис на изгорели газове.

— „Книгата на мъртвите“ е по-стара от юдаизма — продължи той. — Значително по-стара! Следователно свещениците, които през вековете са създали и оформили юдаизма, са били повлияни от теологията в „Книгата на мъртвите“ и начина, по който тя представя жизнените цикли и задгробния живот.

— Къде е мястото на Павел в този ред на мисли?

— Павел е бил евреин. Иисус е бил евреин. За да ги разберем, трябва да ги разглеждаме в исторически контекст. Павел — апостолът и теологът, който до голяма степен е създал християнството — произхождал от юдейска култура, в която е била застъпена вярата в прераждането.

— Павел, повече от всеки друг, е вярвал в спасението чрез вярата.

— Трябва да четеш и между редовете. Трябва да можеш да разбереш и всичко, което той не казва, но все пак посланието присъства и се усеща.

— Като например?

— Като например посланието до римляните. Там Павел пише за Яков и Исав. Написано е, че Бог обичал единия, но не и другия още преди да се родят^[3].

— По какъв начин това доказва, че става дума за прераждане?

— Казва се, че е било, преди да се родят. Нима не разбираш? Дори сам Бог не може да обича или мрази някого, който все още не съществува. Бог ги е съдил според дела, които са извършили, преди да дойдат на света.

Понякога загрявам бавно. При все това започнах да осъзнавам накъде бие. Той продължи:

— От това следва, че те двамата трябва да са съществували, преди да се родят, както е написано. Преди да се родят, означава в предишен живот. В Послание на Павел до галатяните пише, че „Каквото посее човек, това и ще пожъне (…)“^[4]. Тук отново използва понятие, свързано с кармата — учението на Изтока за това как действията ни в един живот повлияват на следващия.

Преди да успея да възразя, Умберто ди Силва се изправи:

— Ела!

— Къде отиваме?

— Искам да ти покажа нещо.

Влязохме в манастира през една сводеста врата, слязохме по каменна стълба и тръгнахме по един коридор с варосани стени и сводест покрив.

Умберто ди Силва снижи глас.

— В Евангелието от Матей също виждаме как учениците разказват кой може да е бил Христос в предишния си живот^[5]. Те изброяват Йоан Кръстител, Илия и Йеремия — като всички са били вече умрели. В Библията на много места се загатва за прераждане. Но вече почти две хиляди години Църквата не позволява подобни тълкувания.

Разминахме се с двама монаси, които ни кимнаха. Ние им кимнахме в отговор.

Умберто ди Силва продължи:

— Може би се питаш: „Защо?“. Защото тази представа би била пречка за онези догми, които с времето са се превърнали във важни стълбове на християнската църква. Спасение. Милост. Рай.

По коридора с варосаните стени продължихме нататък в една хладна зала, пълна със стари книги и ръкописи. Чуваше се монотонно бучене от климатичната инсталация, която осигуряваше постоянна температура и влажност на въздуха. Шумът от косачката вибрираше в стъклата на прозорците, които бяха затъмнени, за да запазят старите папируси и пергаменти от силното слънце. Лампите на тавана разпръскваха червеникава светлина. Стаята миришеше на прах и стари книги.

— Ето тук — каза шепнешком Умберто ди Силва — манастирът съхранява колекцията си от ръкописи. — Той ме дръпна за ръкава навътре в залата. — Искам да ти покажа фрагмент от Свитъците от Мъртво море.

Свитъците от Мъртво море? Дори самото име ме изпълни с почит и благоговение. Текстовете са почти хиляда на брой и са били записани от юдейската секта есеи в столетията около времето на Христос, но били открити чак след Втората световна война.

Свитъкът тук в манастира беше дълъг около метър и беше поставен, навит на руло, в леко наклонена стъклена витрина.

— Свитъците от Мъртво море дават представа за това колко е била разпространена вярата в прераждането сред евреите — каза Умберто ди Силва. — В юдейско-християнската секта на назареите смятали, че прераждането и божият рай са съвместими и могат да съществуват едновременно: душата можела да се преражда много пъти, от човек на човек, докато накрая бъде спасена. Есеите вярвали, че душата е безсмъртна и че съществува, преди да имаме тела и да заживеем като хора. Някои вярват, че Христос е бил от есеите и че се е обучавал при тях от дванайсет– до трийсетгодишна възраст.

— Това не е особено издържана теория.

— Сигурен съм, че знаеш историята за Иисус, който възкресява Лазар от мъртвите. Преди да тръгне за Витания, където живеел Лазар, той казал на учениците си, че Лазар е заспал^[6]. Но всъщност искал да каже, че Лазар бил мъртъв. За Иисус смъртта била като сън — да не осъзнаваш какво се случва около теб. Историкът Йозефус, който живял много скоро след Христос, пише, че и есеите, и юдейските фарисеи, които познавали отлично старите писания, вярвали в прераждането. Той пише, че фарисеите вярвали, че душите на добрите хора продължавали да живеят в нови тела, а душите на лошите хора щели да бъдат наказани за вечни времена. С това той имал предвид, че добрите накрая пак ще се върнат при Бога. Знаем, че вярата на някои евреи в прераждането намерила място и в ранното християнство. Но не могла да стане част от него. Между другото, розенкройцерите смятали, че Иисус бил от есеите и че той също бил повлиян от източния мистицизъм и неговата вяра в прераждането и циклите на живота.

Погледнах равните редове на фрагмента от ръкописа от Свитъците от Мъртво море зад стъклената преграда.

— И в християнската Библия има загатвания, които, ако се тълкуват без никаква предубеденост, насочват към прераждане — каза Умберто ди Силва.

— Кои например?

— Йоан Кръстител е бил смятан от неколцина за преродения пророк Илия. В Евангелието от Матей пише, че Иисус нарича Йоан Кръстител „(…) Илия, който има да дойде“^[7] — тоест мъртвият Илия от Стария завет. Самият Иисус бива наричан ту Йоан Кръстител, ту Илия, Йеремия или друг пророк^[8]. Самият Иисус бил възкръснал! Само един от много примери.

— Можеш ли да ми дадеш още?

— В текста за човека, който бил роден сляп, един от апостолите пита дали е бил роден сляп заради предишни грехове^[9]. Има се предвид дали слепотата се дължи на грях в предишен живот. С други думи, карма. В Евангелието от Йоан Иисус казва: „(…) истина, истина ти казвам: ако някой се не роди свише, не може да види царството Божие.“^[10] В Писмото на Яков се споменава „колелото на живота“, отново понятие от религиите на Изтока.

Умберто ди Силва снижи глас:

— Някои теолози, задълбочено изучаващи Библията, посочват, че описанието на Иисус в Евангелието от Матей има поразителни прилики с това на Мойсей от Стария завет. Да, има дори и такива, които мислят, че авторът на Евангелието от Матей всъщност е вярвал, че Иисус е бил Мойсей.

Той замълча, оставяйки ми време да „смеля“ казаното от него досега.

— Искаш да кажеш същият човек? — попитах аз. — Че Мойсей се е преродил като Иисус?

— Интересна теория, нали? Разбира се, тя е трябвало да отстъпи, когато догмата за спасението и вечния живот в рая се наложила. Съвременните теолози не биха обърнали никакво по-сериозно внимание на такъв вид алтернативно мислене. Но тяхната версия на нещата е оцветена от примера, даден от църковните отци, които са искали ние да възприемем вярата по техния начин. По начина, наложен от Църквата. Но за да разберем ранното християнство, трябва постоянно да изхождаме от това в какво са вярвали по онова време и не на последно място в какво са вярвали евреите. А евреите дори имат собствено понятие за прераждането.

— Така ли?

— Гилгул нешамот.

Стреснах се. За това понятие ме беше попитал, когато паркирахме.

— Гилгул е кабалистична концепция, която се споменава и в стари версии на еврейската библия Танах. — Умберто ди Силва почука леко с кокалчетата си по стъклото над древния ръкопис. — На еврейски „гилгул“ означава „цикъл“, а „нешамот“ означава „души“. С други думи, еврейското понятие говори за цикъл на душите — за техните пътувания от живот в живот, от тяло в тяло.

Той се поколеба малко, преди да продължи.

— Това обяснява защо няма как да се натъкнеш на понятието „гилгул нешамот“ в Библията, както я познаваме днес.

Ювдал

Нощта срещу вторник, 8-ми август 2017 г.

Доста време не се чува нищо. Съвсем тихо е.

После чувам предпазливите стъпки на този, който е влязъл в хижата. Гумени подметки по дървения под. Тихи стъпки. Не знаят какво може да ги очаква. Може би си представят, че стоя в една от спалните, зад затворената врата; че чакам, заел поза за нападение, дебнещ, със заредена ловна пушка, притиснал силно приклада към раменната ямка, за да не отскочи, с треперещ показалец, притиснат към спусъка.

Няма как да знаят.

Не подозират, че аз съм в студеното вкопано мазе, треперещ от страх като малко момче, оставено само вкъщи.