Том Егеланд
Ефектът на Лазар (26)

26.
Чудовището

Ню Йорк

Понеделник, 14-ти август 2017 г.

Бях застанал пред голямото огледало в банята, за да се подсуша, когато получих поредното съобщение с библейски цитат:

(…) и не пожали ни юноша, ни девица (…)

Втора книга на летописите, глава 36, стих 17

Няколко минути по-късно получих и имейла. Чисто гол, приличащ на снежнобял призрак, отразен в замъгленото огледало, веднага отворих приложения файл.

И този път беше новина от вестник: четиригодишният Даниел „Дани“ Кейбъл изчезнал в четвъртък, 1-ви януари 2015 г. От полицията се опасявали, че момченцето се е удавило. Даниел бил единствено дете и живеел с родителите си в крайбрежния град Корпъс Кристи, Тексас. По семейна традиция семейството напълнило колата с покупки за барбекю, бира и безалкохолни и отпътувало към щатския парк на Мустанг Айлънд — остров между континенталната част и Мексиканския залив. Дани се забавлявал със свой приятел, докато семейството приготвяло храната. Двете деца тичали около пясъчните дюни и играели на криеница. След известно време приятелчето се върнало разплакано и казало, че Дани бил изчезнал. Родителите първоначално помислили, че момченцето просто се е скрило много добре, но след едночасово търсене извикали полицията. Както в случаите в Туин Фолс и Кий Уест, били организирани сериозни акции по издирването. Те включвали към хиляда доброволци, Националната гвардия, полицията и пожарната. Полицаите, подпомогнати от детски психолози, се опитали да разберат от приятелчето на Дани какво всъщност се е случило. Детето твърдяло през цялото време, че някакво чудовище го е взело. Накрая психолозите накарали полицията да прекрати разпитите. Полицаите се съгласили без възражения. Случаят бил достатъчно трагичен и заплетен, нямало нужда да бъдат намесвани и чудовища в парка на Мустанг Айлънд.

С голяма хавлиена кърпа, омотана около тялото, аз се върнах в спалнята и се отпуснах тежко на леглото. Прочетох няколко пъти статията. Седмица и половина бе минала, откакто получих предишния имейл.

Четири малки деца бяха изчезнали в рамките на два дни преди две години и половина: Бенджамин, Грейс, Клоуи, Даниел.

Някакъв непознат човек смяташе, че е изключително важно аз — от всички хора на тази земя — аз — да науча за това.

Кой? Защо?

С треперещи пръсти потърсих в Гугъл имената на четирите деца — първо едно след друго, а после всички имена заедно. Понеже случаите не си приличаха по никакъв начин и понеже разстоянието между тях беше значително, нито ФБР, нито местната полиция не подозираха, че би могло да има някаква връзка. Дали аз — и непознатият, който ми изпращаше тези съобщения — бяхме единствените, които осъзнаваха, че случаите най-вероятно са свързани?