Том Егеланд
Ефектът на Лазар (6)

6.
Отвличането

Лондон

Вторник, 1-ви август 2017 г.

(…) старци, юноши и девици, младенци и жени избийте съвсем; (…)

Езекиил, глава 9, стих 6

Дълго седях на леглото в хотелската стая и се взирах в обезпокоителното съобщение, получено от непознат номер. Избийте? Да не би това да бе заплаха? Пророк Езекиил? Нима това наистина се казваше в стиха? Отворих Библията на крал Джеймс, която стоеше в чекмеджето на нощното шкафче. Съвсем вярно:

„(…) старци, юноши и девици, младенци и жени избийте съвсем; (…)“

По време на пътуването от Уиндзор обратно към Лондон се чувствах истински объркан от нещата, които Франсоа Мълиган бе разказал. Възможно ли бе да са истина? А може би той се опитваше да ме заблуди? Да ме отклони от правилните следи? Ако наистина се бе опитал да ме обърка, без съмнение бе успял. Би било преувеличено да се каже, че твърденията му за розенкройцерите, Франсис Бейкън, Исак Нютон и граф Сен-Жермен звучаха правдоподобно. Какво щеше да последва? „Опус Деи“^[1]? Илюминатите? Орденът на Сион^[2]? Рицарите тамплиери? Бях крайно изненадан, че Даян храни такова доверие към преценката и фантастичните заключенията на стареца.

А сега изникна още един въпрос: съществуваше ли изобщо някаква логична връзка между „Книгата на мъртвите“, твърденията на Франсоа Мълиган и това съобщение?

Аз лесно се притеснявам. Да, определено. Затова подскочих, когато на вратата се почука.

— Да — извиках аз с такъв тон, сякаш отвън стоеше някакъв страшен тип с маска на лицето и брадва в ръка, готов да избие до крак старци, юноши и девици, младенци и жени, да не забравяме и един археолог на средна възраст, пристигнал от Норвегия.

— Аз съм пиколото — чу се глас от коридора. — На рецепцията е получен телефакс за вас, професор Белто.

Помислих си две неща почти едновременно: какъв бакшиш е прието да се дава на пиколото? И кой, по дяволите — освен адвокатите, — праща факс през 2017 г.? Нервен, отворих вратата, пъхнах пет лири в ръката на пиколото, дръпнах листа хартия, който беше донесъл, и заключих вратата.

Статията от вестник „Сан Бернардино Сън“ беше от дата 2 януари 2014 г.

Никакви следи от отвлечено седемгодишно дете

ФОНТАНА, КАЛИФОРНИЯ. Полицията в Сан Бернардино все още няма никакви следи във връзка с отвличането на седемгодишния Бенджамин Браун от Фонтана. Момченцето изчезнало от родителите си вечерта на Нова година в мол „Карусел“.

Първоначално от полицията се надявали детето да се е изгубило в търговския център, но няколко очевидци са се обадили да кажат, че едно момче, отговарящо на описанието на Бенджамин Браун, е било изведено на паркинга и качено в автомобил от петима мъже.

Според очевидците колата е била сив седан, най-вероятно „Крайслер“ 200. Според камерите за наблюдение в търговския център мъжете са били бели, с тъмна коса, на видима възраст между 30 и 40 години. От полицията подчертават, че петимата мъже в момента се издирват като очевидци.

— Призоваваме мъжете да се явят в полицията, така че да можем да ги изключим от разследването — казва заместник-шериф Джоан Берил от Окръжния полицейски участък в Сан Бернардино. — Случаят е с много висок приоритет за нас.

Родителите на момчето казват пред „ABC Новините на Сан Бернардино от мястото на събитието“, че ще направят всичко по силите си, за да си върнат сина. В емоционално наситено обръщение по телевизията снощи те умоляват извършителите на отвличането да върнат Бенджамин невредим.

Потърсих името на момчето в Гугъл. Оказа се, че така и не е бил открит. През април 2014-та от полицията казали без заобикалки, че се опасяват, че е убит. Нима можеше едно отвличане в Калифорния отпреди три години и половина да има нещо общо с моето търсене на „Книгата на мъртвите“? Едва ли. Каква връзка би могло да има? Родителите нямаха общо с моята специалност. Майката работеше като медицинска сестра в старчески дом, а бащата беше портиер в една гимназия. Можеше ли самият факс да обясни по някакъв начин защо някой ми изпращаше тази статия? Най-отгоре на сивкавия лист хартия имаше поредица миниатюрни, нечетливи цифри. Позвъних долу на рецепцията и ги помолих да проверят от кой номер е бил изпратен факсът. Няколко минути по-късно ми отговориха. Изпращачът се намираше в Щатите. Чрез американски уебсайт за търсене на телефонни номера открих адреса на едно интернет кафене в Черидейл, Арлингтън, Вирджиния.

Черидейл не ми говореше нищо. Арлингтън обаче се намираше много близо до централата на ЦРУ в Ленгли.

Ювдал

Нощта срещу вторник, 8-ми август 2017 г.

Да се скриеш не е нито благородно, нито особено храбро. Но това е първото нещо, което инстинктивно искам да направя.

Някой по-смел мъж от мен сега щеше да извади боксовите ръкавици или някой комплект ножове „Фискарс“^[3], или брадвата, или може би пистолета „Карл-Густав“, който си е запазил от казармата.

Аз самият обаче трескаво се опитвам да си намеря надеждно скривалище.