Том Егеланд
Ефектът на Лазар (96)

95.
1894

Рим

Неделя, 10-ти септември — понеделник, 11-ти септември 2017 г.

Писъкът на какадуто ме събуди в осем и двайсет и пет.

След закуска, все още леко разтреперан и объркан, отново седнах с шифъра на Авнер Фром. Имах махмурлук и се чувствах ужасно. Кой знае, може би отличната ми форма в момента щеше да ми даде нов поглед върху шифъра.

А може би не. Това беше доста по-вероятно.

През целия ден се опитвах да разгадая кода. Не успях. Чак на следващата сутрин започна да ми се прояснява.

Шифърът започваше с думата „AHID“, която се различаваше от останалото. Наблюдавах съсредоточено поредицата букви, знаци и цифри:

AHID.

HB-0D-0CACA-B.

A: I. A: J. A: (3)C. B: (2)R. C: U. C: V. C: (3)F. E: X. E: Z. E: (2)E.

E: (2)O. F: B. F: (2)H. F: (2)L. G: A. G: I. G: Y. G: (2)V. G: (2)Y. H: J.

Как да успея да разбера какъв смисъл се крие зад този хаос?

Криптографията разполага с много усъвършенствани техники за прикриване на някакво послание. Авнер Фром не беше експерт криптолог. Най-вероятно се бе спрял на най-простия възможен метод. Предполагах, че е използвал някакъв текст за ключ. AHID беше основната ми следа, по която да открия този ключ.

Ключов текст, който е познат само на автора на шифъра и на получателя, прави кода на практика нечетим за всеки страничен човек — а същевременно улеснява много тези, за които е предназначен.

Например: шифърът 3-4-5-6-7-9-18-20 е сам по себе си невъзможен за дешифриране. Но ако знаеш, че ключовият текст е първият ред на химна на Норвегия^[1], тогава ти е лесно да разбереш, че решението на цифровата редица 3-4-5-6-7-9-18-20 е думата „венчавка“^[2]:

Странните думи на Авнер Фром започнаха все повече да придобиват смисъл: „Нужна е мъдрост. Този, който прояви разум, ще бъде достоен. Ще дойде време, когато ще разбереш думите ми. Запомни едно: това беше най-доброто, което успях да направя. На норвежки.“

Въпросът бе само: къде се намираше текстът ключ, който ми беше необходим?

Бях убеден, че четирите букви — AHID — криеха тази информация. Да се заменят букви с цифри и обратното е една от формите да се кодират послания. Тъй като Авнер Фром беше аматьор, най-вероятно бе измислил нещо елементарно — като да се заменят буквите в AHID с цифри.

В най-опростената форма на такъв вид заместване A символизира 1, а B — 2.

Ако това предположение беше вярно, то думата AHID можеше да се представи по следния начин:

A = 1

H = 8

I = 9

D = 4

1894.

Година? Беше напълно възможно.

Ако AHID трябваше да се разбира като годината 1894, то тъкмо тази година криеше някаква следа — невидима на пръв поглед, но известна на мен и на Авнер Фром. Нещо, което единствено аз бях в състояние да разбера.

„Нужна е мъдрост.“

Какво се е случило през 1894 г.? Отворих Уикипедия на мобилния си телефон.

През 1894 г. било постановено общото точно часово време в Норвегия. Представи си само. Уилям Кенеди Диксън патентовал движещите се картини — тоест филма. За първи път започнали да продават Кока-Кола в бутилки. Френският анархист Емил Анри бил екзекутиран на гилотината. Хавай бил провъзгласен за република. Но отговорът, който търсех, беше чак долу на страницата. Сред книгите, излезли през тази година, бяха „Мемоарите на Шерлок Холмс“ на Артър Конан Дойл и „Книга за джунглата“ на Ръдиард Киплинг.

Нещо повече: през 1894 г. бе излязла една норвежка книга. При това книга на любимия автор на Авнер Фром.

„Пан“ на Кнут Хамсун.

Разбира се!

Мислено изпратих усмивка на стария евреин.

Ако „Пан“ бе ключът, буквите в шифъра — или цифрите, които те символизираха — щяха да ме насочат към други букви в текста ключ.

А него трябваше да открия в „Пан“.

По този начин Авнер Фром бе успял да ми изпрати дешифрирано послание, което не би могло да бъде разбрано от някой страничен човек, а само от нас двамата.

Но кое от многобройните издания на „Пан“ трябваше да ползвам? Кое ли е имал предвид той?

Апартаментът му беше запечатан от полицията заради разследването. Имаха нужда от време, за да събират улики от местопрестъплението. Нямаше как да вляза вътре, за да се добера до книгата, която Авнер Фром, без съмнение, бе имал предвид.

Задълбочих се върху останалата част от шифъра.

Другата комбинация — HB-0D-0CACA-B — беше изградена по съвсем различен начин. За какво служеха тиретата в нея? Дали знакът 0 следваше да се тълкува като цифрата нула, или като диспропорционално изписана буква „о“? А може би 0 бе изписана така, защото 0 никога не насочва към буква от азбуката?

Беше ясно, че комбинацията беше свързана с AHID и изданието на „Пан“ от 1984 г.

Преобразувана в цифри, редицата от знаци символизираше: 82-05-03131-2.

Имаше нещо познато в тази структура.

Не беше телефонен номер, нито координати, нито формула.

А какво?

82-05-03131-2.

Дълго седях и наблюдавах числата, преди да успея да се сетя на какво ми напомняха.

82-05-03131-2 беше ISBN номер!