Том Егеланд
Ефектът на Лазар (93)

92.
Страх

Рим

Събота, 9-ти септември 2017 г.

Това усещане.

Усещането, че проявявам глупост.

По дяволите, толкова глупав и непредпазлив бях.

Чувството, че всъщност съм голям глупак, не спира да ме преследва от години.

Писмото от Авнер Фром и всичките ми записки бяха в хотелската стая. Да, наистина, бяха скрити в куфара ми — под бельото и книгите, които носех, но не бях успял да прочета. Но на един хитрец като Франсоа Мълиган или Анджело Драго би му отнело около минута, за да се сети къде са.

А може би даже по-малко от минута.

Ех, да му се не види, много съм несъобразителен.

Бях гладен. Затова бях постъпил така. Бях гладен и не мислех трезво. Ако бях мислил логично, щях да взема обичайните мерки за сигурност — да заключа документите в сейфа на хотела или да ги скрия на някое още по-добро място.

Но бях гладен и изтощен. Не мислех трезво. Това бе единственото ми оправдание.

— Хайде да тръгваме — каза Франсоа Мълиган.

— За къде?

— Най-нормалното място, откъдето да започнем, е твоята хотелска стая.

Страхът беше малка, но все по-осезаема топка в стомаха ми. Страхът за собствения ми живот. Страхът за живота на Уинона. Страхът, че ще се доберат до криптограмата с шифъра на Авнер Фром.

Нима бе умрял напразно?

Нима моята непредпазливост — моята глупост — щеше да обезсмисли неговата жертва?

— Хайде! — каза Франсоа Мълиган.

Коленете ми трепереха, когато бутнах стола назад и се изправих на крака. Шестимата бойци на Domini Canes също станаха — движенията им бяха синхронизирани, тренирани — като на военни.

Франсоа Мълиган остави банкнота от петдесет евро на масата. Сервитьорът тревожно погледна от пицата към мен — не бях я докоснал. Не каза и дума. Явно имаше силна интуиция.