Том Егеланд
Ефектът на Лазар (14)

14.
Императорът

Рим

Четвъртък, 3-ти август 2017 г.

Излязохме от манастира и застанахме до един от фонтаните на абатството. Вятърът шумолеше в листата.

— Макар че няма да срещнеш „гилгул нешамот“ като библейска концепция — всъщност едва ли и като признато теологично понятие, — прераждането не е съвсем чуждо като идея нито за юдейските, нито за християнските теолози — каза Умберто ди Силва.

Вятърът духна струйката на фонтана и ни опръска с фини капчици хладна вода.

— Не бива да забравяш, че идеята за прераждането противоречи на една от основните християнски догми за спасение и вечен живот в рая — продължи той. — Затова не е странно, че през вековете теолозите са потискали и отричали тези езически представи.

— При все това ти твърдиш, че тази идея не е съвсем чужда за тях?

— Квалифицирани теолози специалисти — говоря за тези, които не позволяват собствените им религиозни убеждения да повлияват на професионализма им — откриват неоспоримо влияние на още по-древни религии в стари текстове и вярвания. Твоят сънародник, известният теолог Зигмунд Мовинкел, е чудесен пример за това. Той се е специализирал в изучаването на религиозните практики в Древен Израел по начина, по който са описани в Стария завет. Ако четеш между редовете, ще забележиш, че Мовинкел е бил повлиян от идеята, че Господ, както е описан в Псалтир, би могъл да се възприеме като едно „циклично“ божество.

— Какво божество?

— Това е божество, характерно за езичеството — бог, който умира и възкръсва отново всяка година.

— Нашият Господ?

— Псалтир, или книгата Псалми, представлявал древна семитска поезия и давал израз на вярванията и начина на мислене в Древен Израел — този начин на мислене, който бил одобрен и наложен от управляващия елит, събран в Храма в Йерусалим. Но много от псалмите са били стари още тогава. Да, някои идват още от Давидовото царство, хиляда години преди Христос, и отразяват религиозни течения, характерни за племенните култури, които поставят основите на юдаизма.

— Тоест смяташ, че свещениците в Храма са отбелязвали смъртта и прераждането на своя бог?

— Не точно по начина, по който това е описано в Стария завет. Но има цитати, които могат да се тълкуват като „ехо“ на една подобна представа. А оттук може лесно да се стигне до вярването, че и ние, хората, живеем в цикъл, който представлява пътуване от живот в живот, от тяло в тяло. Много аргументи подкрепят тезата, че най-старата религиозна общност в Израел е имала убеждението, че техният бог е умирал и възкръсвал всяка година.

— Как така тази представа се е изгубила във времето? Какво се е случило с нея?

— Именно, какво се е случило с нея? А може би просто сме я изгубили от поглед?

 

 

Не беше лесно да се каже дали Умберто ди Силва ми представяше сериозни теологични хипотези, странни конспиративни теории, или абсолютни лъжи. Какъвто и да бе случаят, те не ме приближаваха до „Книгата на мъртвите“. Имах неприятното усещане, че нещо не беше наред.

Той забеляза недоверието ми.

— Безпокои ли те нещо?

— Откъде научи, че търся „Книгата на мъртвите“?

Той се усмихна загадъчно, но не отговори нищо.

— Някой те е информирал — заключих аз.

— Разбира се. — Той се засмя тихо. — Нито съм медиум, нито имам каквито и да било телепатични способности.

— Франсоа Мълиган ли беше човекът, който те информира?

— О, не, в никакъв случай. Този стар мошеник. Разбира се, че не. Не мога да разкрия източника си. Всеки си има своите контакти.

В този момент осъзнах каква беше истината. Трябваше отдавна да съм се сетил. SIS! Естествено. Някой от SIS им беше казал. Не бих се учудил, ако е била и самата Даян.

Умберто ди Силва си погледна часовника.

— Време е да вървим — каза той и изтупа праха от костюма си.

— Защо нарече Франсоа Мълиган „мошеник“? — попитах аз.

— Пази се от него!

— Защо?

— Нима не знаеш кой е той?

— Разбира се, че знам кой е. Срещали сме се.

— Но все пак не знаеш кой е в действителност?

— Очаква ли се да го знам?

— Запознат ли си с понятието „император“?

— Римска военна титла — впоследствие се използва за самия владетел на империята.

— Розенкройцерите използват същата дума за своя водач.

— Използват?

— Розенкройцерите са действащ орден до ден-днешен.

Абсурдното твърдение ме накара да вдигна очи в знак на недоверие.

— Повярвай ми. И бъди внимателен. — Умберто ди Силва ме погледна в очите. — Розенкройцерите съществуват и в момента, а Франсоа Мълиган е техният император.

Ювдал

Нощта срещу вторник, 8-ми август 2017 г.

Слушам внимателно стъпките им по пода над мен.

Тежки, бавни стъпки. Те знаят, че се крия. Но не знаят къде. Те са поне двама, а може би трима.

Претърсват хижата стая по стая. Антрето. Банята. Спалните. Всекидневната.

А после ги чувам точно над себе си. В кухнята.