Том Егеланд
Ефектът на Лазар (54)

53.
Словото на ангелите

Йейл, Ню Хейвън

Петък, 25-ти август 2017 г.

Като истински самодоволен, но уморен крал, професор, доктор на философските науки, доктор хонорис кауза Греъм Р. Макнамара седеше усмихнат, облегнат назад на един подобен на трон стол, до едно също толкова внушително бюро, на което без проблем можеше да се играе тенис. Той беше нисичък набит мъж с голяма брада, подобен на божество и същевременно въплъщение на идеята за типичния научен работник: очила с дебели стъкла и рогови рамки, голо теме и дълга посивяла коса, която покриваше ушите и яката на ризата му.

— Значи имате нужда от помощ, за да идентифицирате език?

Тонът му ясно показваше, че му е забавно.

— Честно казано, бих отказал среща на повечето, които биха ме помолили за такова нещо. Но тъй като вие двамата сте признати академици, ще направя изключение. Макар че се съмнявам, че съм в състояние да разпозная говорим език. Моята специалност са мъртви писмени езици.

Анабел обясни как е успяла да изолира няколко думи, които счита за латвийски или литовски.

Професорът се подсмихна.

— Леле-мале. Да, трябва да ти се признае, че си проявила изобретателност и упоритост. Съвсем правдоподобно е да приемем, че шумерският е имал влияние върху по-късните балтийски езици. Може да се каже, че шумерският е най-близък с латвийския. Латвийският и литовският принадлежат, както шумерският и акадският, към индоевропейското езиково семейство, което е възникнало в региона между Черно и Каспийско море.

Макнамара ме погледна въпросително, но с усмивка, сякаш за да ме подкани да се включа в разговора.

— Имам известни познания в областта на лингвистиката, фонологията и фонетиката — казах аз. — Но възможно ли е някакъв процес в мозъка на Уинона да е развил способността й да говори език, който никога не е учила?

— Как по-точно може да се е случило такова нещо?

— Чел съм за хора, които са прекарали мозъчен удар и после изведнъж проговарят език, който им е бил напълно непознат преди това. Или хора със синдром на Савант, които научават чужд език за няколко дни.

— Не мога да кажа за Уинона — отвърна Греъм Р. Макнамара. — Най-вероятно не говори някакъв език, който да можем да разпознаем. Може да напомня на език, но в действителност да не е. Нещо като глосолалия — усмихна се той. — А и пропускаш една важна подробност, професор Белто. Дори Уинона да страда от синдрома на Савант — или дори да притежава необикновен талант за езици, — остава въпросът: кой би могъл да я научи на шумерски? Мога да ви гарантирам, че не съм бил аз.

Той се подсмихна по начин, който изобщо не предразположи нито Анабел, нито мен да разкрием нещо повече за Уинона, за експериментите в лабораторията на „Ксиан“ и особената теория на Анабел.

— Глосолалия, казваш? — попитах аз малко на шега.

Ако можем да вярваме на Павел — а според много християни можем, — глосолалията е тайният език на ангелите^[1], Божия милост за избраните^[2].

— Глосолалията — каза професорът, като произнесе думата бавно и отчетливо — звучи като език. Но всъщност са само звуци.

— Как може човек да бъде сигурен?

— Изследвания, професор Белто, сериозни научни изследвания! Глосолалията е неразбираема моторна реч, съставена от звуци, които човекът заимства от езика, който по принцип владее. Хората, за които е характерна така наречената „екстазна реч“, използват звуци, интонация, мелодия и паузи, типични за ежедневния им език.

— Тоест измишльотина?

Макнамара се усмихна снизходително.

— Вярващите са убедени, че говорят езика на ангелите. Но ако оставим тези убеждения настрана, можем да погледнем на глосолалията като учени. Лингвистът Уилям Самарин щателно е анализирал случаи на глосолалия в петдесятното движение^[3]. Цели пет години пътувал от страна в страна, от езикова област в езикова област, за да изучава прилики и различия. Той определя глосолалията като фонологически структурирани звуци.

— Което означава?

— Екстазната реч се състои от гласни и съгласни, организирани по начин, който вече е познат за този, който ги изговаря. Самарин анализирал разпределението на гласни и съгласни, ударението и мелодията — ритъма на речта, скоростта, интензитета — и как всички тези срички биват организирани в по-големи единици, как се формират различни комбинации. Резултатът е еднозначен: човек, за когото е характерна глосолалия, винаги копира структурите в някой език, който вече владее. Винаги!

— Нов език ли създава?

— Не. Думите и звуците се комбинират така, че речта се възприема като език. Според изследванията екстазната реч винаги има прилики с майчиния език на говорещия. Ако ангелският език наистина имаше божествен произход, едва ли говорещите щяха да се ограничат с наподобяване на родните си езици.

— Измислят си езика, докато говорят?

— Да, така може да се каже, макар че не звучи добре. Създават безсмислен език от звуци — базиран на познати вече езици и тяхното звучене. — Той снижи гласа си и ни погледна закачливо. — Съществува, разбира се, и понятието „ксеноглосия“.

— Ксено какво?

— Ксеноглосия! Феномен, който помества цялата тази тема в областта на парапсихологията.

— По какъв начин?

— Не става дума за глосолалия в традиционния смисъл. Ксеноглосия е способността да овладееш език, който никога не си учил.

Видимо доволен от нашето изумление, той се облегна назад на стола и скръсти ръце на корема си.

Анабел изглеждаше несигурна.

— Ние нямаме представа какво казва Уинона, нито дали изобщо е на някакъв език — каза тя предпазливо.

— Добре. Дайте да чуя записа, който сте направили.

Аз си извадих мобилния телефон.

— Записахме това една нощ, когато тя говореше насън.

— Да чуем!

Беше нетърпелив. Любопитен. Добър знак.

Намерих записа на телефона и го пуснах. Гласът на Уинона звучеше чужд и някак вглъбен:

— Rapš-ātunu kināšim ešnunna awīl-um ša pars-ātina…

Спомних си я в онази нощ в Шушьоен, когато записах думите й.

— Māt kināšim šūš am i-kšud erbēt māri-šu…

Професор Макнамара сбърчи чело и се наведе леко напред, прокашля се и обърна дясното си ухо към мобилния телефон.

— Ullūtu erbēt kināšim lā šanān…

— Почакайте! — Професорът ми направи знак да спра записа. Обърна се към Анабел:

— Дванайсетгодишната ти дъщеря ли говори?

Тя кимна.

— Какво има, нещо не е наред ли?

Той се обърна към мен и махна с ръка. Пак пуснах записа.

— Rapš-ātunu… awîl-um ša pars-ātina…

— Забележително! — каза професорът.

— Lā šanān…

Записът свърши.

— Разбра ли нещо от него? — попитах аз.

— Това е невъзможно — измърмори професор Макнамара. — Може ли да го пуснеш още веднъж?

Аз изпълних молбата му. След като изслушахме записа втори път, той дълго ни гледа, без да каже нищо.

— Приемам, че това не е някаква недодялана шега?

— Шега ли? — попита Анабел.

— Скрита камера?

С пародийно преувеличени движения той се огледа на всички страни в кабинета, сякаш очакваше да изскочи усмихнатият екип на някое предаване, с камера и букет цветя.

— Дъщеря ми говори насън — каза Анабел. — В такива моменти говори по този начин, както е на записа. Не знам дали означава нещо, или просто е… както ти казваш… звуци. Шумерски ли говори?

Като нервен тик професорът започна да приглажда брадата си с пръсти.

— Шумерският е език на четири хиляди години и е мъртъв — започна той, сякаш изнасяше лекция пред студенти, които старателно си водеха записки. — Шумерски е бил езикът, който се е говорел в древна Южна Месопотамия. В третото хилядолетие преди Христа шумерски и акадски се слели и постепенно акадският започнал да доминира. Писмеността на шумерски и акадски била клинопис, както знаем от археологически находки на глинени плочи. Асирийският и вавилонският всъщност се смятат за диалекти, които са произлезли от шумерски и акадски.

— Интересно — прекъснах го аз. — Но кой език говори Уинона?

Професорът продължи, сякаш не беше чул нищо:

— Тъй като говоримата форма на езика вече е отмряла, знаем твърде малко за фонетиката и фонологията. Въз основа на общото езикознание обаче можем да направим някои основни изводи. Няма да ви тормозя с всички подробности. Малцина сме тези, които са посветили живота си на тълкуването и изучаването на древни езици.

— Уинона шумерски ли говори? — попита настоятелно Анабел.

Професорът поклати глава отрицателно.

— Не. Не говори шумерски.

Анабел изглеждаше разочарована. Аз пък си мислех, че трябваше да си резервирам билет до Рим.

Професорът прочисти гърлото си. И аз, и Анабел вдигнахме поглед едновременно.

— Много странно — каза той. — Досега не бях чувал тези думи произнесени.

— Думи? — казах аз. — Току-що каза, че Уинона не говори на шумерски?

— На шумерски? Не, определено не.

— Но…

— Слушай! — възкликна професорът с толкова настоятелен тон, че граничеше с агресия. Той веднага се овладя и се усмихна обезоръжаващо. — Тя не говори на шумерски. — Той направи пауза. — Не, на акадски е. Акадски! Да, всъщност даже с диалектни особености, характерни за още по-стария древноакадски.

— Акадски?

— Не би трябвало да е възможно.

— Така ли?

— Акадският е отмрял като език осем столетия преди Христа. — Той задържа погледа си върху нас известно време, а после заключи:

— Но, да. Уинона говори акадски.