Том Егеланд
Ефектът на Лазар (49)

49.
Пътуването

Рим — Ню Йорк

Сряда, 23-ти август — четвъртък, 24-ти август 2017 г.

Забързах към хотела, прибрах несесера с тоалетни принадлежности в куфара, платих на рецепцията и взех такси до летището. Няколко часа по-късно, по време на нощния полет до Щатите, прочетох в интернет наличната информация за Ключа на Йехова и Граала на Гавраил. Не пишеше кой знае колко. Ключът на Йехова се описваше като юдейски мит, като средство да се постигне мъдрост, прозрение, но за какво? Намекваше се, че става дума за смъртта и за бъдещето. За Граала на Гавраил пишеше още по-малко. Изглежда Гавраил от мита беше библейският архангел, който (като смутен лекар) трябвало да уведоми една нищо неподозираща тийнейджърка девица, че не само е бременна, но и че бащата на детето не е кой да е^[1]. Освен като пратеник между Бога и избрани хора, Гавраил носел отговорност да поддържа реда между останалите ангели. Звучи като постижима задача, макар че нямам задълбочени познания за делата и отношенията на ангелите. Още по-объркващо беше, че Гавраил бива свързван с Граала. Митът за Ключа на Йехова и Граала на Гавраил е на поне две хиляди и петстотин години, докато Свещеният Граал е бокалът, от който е пил Христос и който Йосиф от Ариматея подложил под кръста, за да капе в него кръвта на Иисус по време на разпятието. По-късно Свещеният Граал попаднал в Британия, където се появява в легендите за крал Артур, рицаря Парсифал и други герои. Но не открих никаква пряка връзка между мита за Свещения Граал и архангел Гавраил. А юдейският мит от своя страна беше поне хиляда години по-стар от християнския.

— Бьорн!

Чух гласа на Анабел, преди да успея да открия бледото й, посивяло от тревога лице сред множеството на летището. Беше по зазоряване. Преди петнайсет часа се провирах по гъмжащите от хора улици на Рим, объркан, с много въпроси, блъскащи се в главата ми. Сега отново бях на американска земя, замаян, недоспал и също толкова объркан.

Анабел беше взела назаем колата на единствената си приятелка в Олбъни, за да ме посрещне на летището. Качихме се и потеглихме на север, а тя ми разказа всичко, което се бе случило. Хеликоптерът кацнал на „Гардермоен“, където ги чакал един военен самолет, с който се прибрали обратно в Щатите. От летище „Вашингтон-Дълес“ били откарани с лимузина до седалището на ЦРУ в Ленгли, където двете с Уинона били разделени. Два дни я разпитвали дълги часове, а после я пуснали да си ходи.