Том Егеланд
Ефектът на Лазар (53)

52.
Уговорката

Олбъни

Четвъртък, 24-ти август 2017 г.

Как е най-добре човек да се измъкне от ситуация, която започва да става нетърпима?

Никога не съм късал с някого. Винаги мен ме зарязват. Никога не съм прекратявал приятелство с някого. Така че как можех да се измъкна от параноидната паяжина на Анабел, без да я нараня, без да се издам, че съм разбрал, че тя живее в една огромна заблуда? Твърдението, че Уинона е преродилата се Сюзън Донахю, противоречеше на всяка логика. Отдавна трябваше да прозра лудостта на Анабел. Все пак тя беше намеквала за всички тези неща, но аз се бях поддал на чара й, на това, че тя самата искрено си вярваше. Какво да кажа — знаех си, че съм наивен.

Но сега какво? Бях гост на Анабел — тя ме извика да дойда от Европа, за да й помогна. Не можех просто така да си тръгна. Да благодаря за гостоприемството и да хвана самолета обратно за Рим, където отново да се потопя в търсенето на „Книгата на мъртвите“. В този момент то ми се струваше доста по-лесно и обозримо от ситуацията тук.

Да признаеш пред някого, когото харесваш — а може би и по когото си падаш, — че го мислиш за откачен, не е лесна работа. Не и за мен, аз също понякога съм малко откачен.

Подготвих се и започнах предпазливо:

— Анабел…

Начинът, по който произнесох името й, разкри мислите ми. Тя само ме погледна. Очите й се напълниха със сълзи. Аз се наведох напред и поставих ръката си върху нейната. Утешително. Тя отдръпна ръката си.

— Ти не ми вярваш — промърмори тя.

Да, така беше. Но какво да кажа?

— Смяташ, че съм полудяла.

— Не, не! — излъгах аз. — Не мисля, че си полудяла. Но трябва да ме разбереш. Всичко това ми дойде в повече.

— Разбирам.

— Скъпа Анабел. Съжалявам. Просто не ми е възможно да повярвам, че душата на Сюзън Донахю се е преселила в Уинона. Знам, че ти искрено вярваш, че това се е случило, Анабел. Знам, че искрено вярваш, че си живяла и преди. И че Уинона е преродената Сюзън. Но, скъпа моя, на мен всичко това ми звучи като фантазия, като представа, създадена и съществуваща само в твоето съзнание.

— Искаш да кажеш заблуда.

Точно това исках да кажа.

— Не знам дали мога да продължа да ти помагам, Анабел — казах аз. — Съдът е присъдил попечителството на бащата на Уинона. Съдът! Преценили са това за най-правилно, разгледали са всички страни на…

— Те са част от всичко това!

Въздъхнах.

— Не осъзнаваш ли какво всъщност твърдиш? Че целият свят участва в конспирация срещу теб?

— Не бива да спираш да ми помагаш!

— Аз не мога да ти помогна. Не съм в състояние. Какво искаш да направя? Не знам къде се намира Уинона. Не разполагам с инструментите, които са необходими, за да ти помогна.

— Имаш мозъка си.

Аз се засмях тихичко.

— Той не е кой знае колко полезен инструмент.

Тя спря погледа си върху мен. Дълго.

— Бьорн. Моля те!

Аз поклатих глава.

— Не мога.

— Имам уговорка — каза отчаяно тя.

— С кого?

— Един експерт по езици. Не искаш ли поне да дойдеш с мен?

— Не разбирам защо. Езиковед?

— Когато Уинона говори насън, тя говори на някакъв език.

Аз вдигнах рамене.

— Език, който е научила в предишен живот — каза тя.

Невинаги ми е лесно да се преструвам, че вярвам на някого. За малко да вдигна очи в недоумение и да въздъхна театрално. Но не исках да я засегна, а и все по-болезнено осъзнавах колко силно всъщност вярва Анабел в тези измишльотини.

— Искаш ли да дойдеш с мен, Бьорн? Моля те?

— Анабел, попаднах на обещаваща следа за „Книгата на мъртвите“ в Рим. Вълнуваща, напълно реална следа! Ще бъда по-полезен там, отколкото тук. Ти също искаш да открия „Книгата на мъртвите“, нали?

— Бьорн! Искаш ли да ме изслушаш?

— Разбира се.

— Искаш ли да се разберем за нещо?

— За какво?

— Дай ми само този единствен шанс. Ела с мен при Макнамара. Ако греша, добре, тогава можеш спокойно да се върнеш обратно в Рим или Осло — а аз ще си продължа битката сама. Но дай ми този шанс.

Аз не казах нито „да“, нито „не“.

— Макнамара? — повторих аз.

— Чувал ли си го? Греъм Р. Макнамара? — попита тя.

Поклатих отрицателно глава.

— Професор е в Йейл.

— По парапсихология ли? — попитах пренебрежително аз.

— Макнамара е един от водещите експерти в света по мъртви месопотамски езици — вавилонски, шумерски, акадски и древноакадски, асирийски и…

— Разбрах.

— Макнамара е съгласен да се срещне с нас.

— С нас?

— Позволих си да спомена и твоето име, Бьорн.

— Моето? Защо?

— Защото си известен в академичните среди. Извинявай. Но не знаех какво да направя. Съжалявам, Бьорн, не беше редно, знам. Но първоначално той отказа да се срещнем. Макар че ми помогна, докато подготвях докторската си дисертация. Разказах му за Уинона и неразбираемите думи, които казва насън. Но той не прие да се срещне с мен. Докато не споменах, че и ти ще присъстваш.

Знам, че е безсмислено да се опитваш да вразумяваш някого, който вече е мръднал. При все това направих малък опит:

— Скъпа Анабел. Този професор е специалист по мъртви езици. Мъртви! Ако думите на Уинона наистина са на някакъв език, то няма как той да е мъртъв. Нали осъзнаваш това?

— Но, Бьорн. Записът… този, който направи на Уинона онази нощ, докато бяхме в Норвегия.

Още същата нощ Анабел ме бе помолила да й изпратя копие на записа.

Вече бях наясно какво щеше да последва.

 

 

Тя ми разказа как цели часове и дни се бе опитвала да дешифрира звуците, от които Уинона създавала думи. Стотици варианти на тези звуци и думи била тествала в различни приложения и програми като Babel fish, Bing и Google Translate.

Въздъхнах.

— Първо мислиш, че Уинона говори мъртъв език. След това предполагаш, че модерните компютърни технологии могат да разпознаят език на няколко хиляди години?

Анабел ме погледна обезсърчено.

— Бьорн, моля те, не съм глупава!

— Извинявай.

— Имаш пълно право. Аз не съм и очаквала, че приложение или компютърна програма ще могат да разпознаят език, който вече не съществува. Но програмите все пак успяха да различат отделни думи.

— Какви думи? На какъв език? Иврит? Арабски?

— Не. Латвийски или литовски.

— Наистина?

— Затова започнах да се запознавам с латвийския и литовския в лингвистично отношение.

— Откри ли нещо?

— Латвийският и литовският принадлежат към една езикова група. Лингвистите смятат, че езиците в тази група имат общ произход.

— Който е?

— Шумерски.

— И това те кара да мислиш, че Уинона говори мъртъв език от библейска Месопотамия?

— Мисля, че говори шумерски!

Взрях се недоумяващо в Анабел.

— Шумерски?

Тя не отклони погледа си. Аз не можах и дума да обеля.

— Ще дойдеш ли с мен, Бьорн? В Йейл? Ще ми дадеш ли този последен шанс?