Том Егеланд
Ефектът на Лазар (83)

82.
Десетте заповеди

Рим

Четвъртък, 7-ми септември — петък, 8-ми септември 2017 г.

Целия следобед и сутринта на следващия ден бях на разпит в италианската полиция. Така и не ми стана ясно дали ме подозираха (разбира се, че ме подозираха) и дали повярваха на разказите ми за религиозен орден, наречен Domini Canes, който си сътрудничи с още по-жестоките дракулсънджейци (разбира се, че не). Не казах нищо на следователите за посланието на Авнер Фром. „Ако нещо се случи с мен, ще изпаднеш в ситуация, която изисква да използваш разума си.“ Нямаше смисъл да им го казвам, едва ли щяха да ме разберат. Дори самият аз все още не разбирах.

В крайна сметка ме пуснаха да си ходя. Най-вероятно бяха проверили автобиографията ми и си бяха дали сметка, че един леко ексцентричен професор по археология в Норвегия едва ли се подвизаваше като кръвожаден убиец по улиците на Рим.

„Когато настъпи моментът, ще разбереш. Ако ти си човекът, за когото те смятам.“

Кога ще настъпи моментът, Авнер? Кога?

Най-надеждният ми източник, с чиято помощ бих могъл да открия „Книгата на мъртвите“, беше убит. Всъщност не просто най-надеждният ми източник, а единственият.

Преди да си тръгна от участъка, главният следовател ми каза нещо много интересно. Авнер Фром е бил единственият обитател на кооперацията на задната уличка в „Трастевере“. Другите седем апартамента са били празни. Според градските регистри никой не бе живял в тях от войната. По някакъв необясним начин цялата кооперация на номер 6Б бе изчезнала от всички официални регистри. Не съществуваше. Цели седемдесет и пет години Авнер Фром е бил единственият обитател на порутената кооперация.

Промъквах се сред тълпата пред един популярен ресторант, когато една напълно непозната жена ми извика нещо. Обърнах се към нея — беше нисичка, леко пухкава жена в напреднала възраст. Носеше шал на главата си. Якето й преливаше в златисти и сребърни отблясъци. Носеше очила с големи, кръгли рогови рамки. Тя каза няколко думи, които не успях да разбера — много съгласни и гърлени звуци — може би иврит или арабски. Пъхна някакъв пощенски плик в ръката ми. След това изчезна в множеството, преди да успея да я попитам коя е.

„Ако нещо се случи с мен, ще изпаднеш в ситуация, която изисква да използваш разума си.“

Отворих плика. Съдържаше една картичка с надпис. Прочетох го. Но не го разбрах.

Някакво послание? Или предупреждение от религиозен характер?

Защо ми го даде? Дали беше от Авнер Фром за мен, или пък се очакваше аз да го предам на някого?

Опитах се да открия жената. Но нямаше и следа от нея.

Текстът на картичката беше кратък:

Десет заповеди

Поставих картичката обратно в плика и го прибрах във вътрешния джоб на якето си.

Спомних си думите на Авнер Фром:

„Помни само едно: това беше най-доброто, което успях да направя. На норвежки.“

Десет заповеди?