Том Егеланд
Ефектът на Лазар (75)

74.
Papé Satàn

Лонг Айлънд

Петък, 1-ви септември 2017 г.

— Papé Satàn…

Техникът в продуцентския микробус настрои високите честоти, баса и силата на звука, преди да пусне записа отново. И този път — при това още по-ясно и отчетливо — се чуха двете думи, които Уинона беше прошепнала по време на сеанса:

— Papé Satàn…

— Какво означава? — попита Нора Уолас.

— Нямам никаква представа — отвърна Дон Руни. — Сатана ли казва? Не знам как можем да използваме тези думи за нещо.

— На какъв език е? — попита Нора Уолас и ме погледна. Аз вдигнах рамене. Думите ми звучаха познати, дори някак тревожно познати. Но не можех да се сетя откъде.

Нещо от Библията ли беше?

— Звучи особено — отбеляза Нора Уолас. — Papé Satàn… Чак ме побиват студени тръпки. И зрителите ще реагират така, сигурна съм.

Бяхме седнали в големия микробус и преглеждахме записите. Дон Руни не изглеждаше доволен. Той се беше надявал на нещо доста по-сензационно, по-конкретно — на някаква физическа проява — например гласът на някой дух да отекне в стаята или пък ектоплазма^[1] да се появи на устните на Уинона Той не вярваше в тези неща, но се беше надявал заради предаването.

— Всичко, което тя казва, са две странни думи. — Дон Руни въздъхна. — Вижте, един подобен сеанс се очаква да осъществи контакт с отвъдното. Самата Тереза Капитчо призна, че не са успели да го направят. Тези думи биха могли да бъдат просто нещо, измислено от Уинона, за да сме доволни накрая.

— В тази ситуация не можем да очакваме някакви конкретни доказателства — каза Нора Уолас.

— Не можем ли?

— Не. В момента просто си осигуряваме подходящи телевизионни кадри.

— Нима ще излезем в ефир с предаване, което твърди, че Уинона е последното от дълга редица прераждания, без да можем да го докажем?

— Не смятам, че нещо такова подлежи на пряко доказване. По-скоро трябва да предложим косвени доказателства, като в съда.

— Ние не сме юристи. Журналисти сме.

— Благодаря, че опресни паметта ми, шефе. Като журналисти излагаме материала си колкото е възможно по-правдиво и точно. Точка по точка. Но искаме да имаме и зрители, нали така? Толкова пъти си го казвал. Би било много вълнуващо да покажем кадри от сеанса, лицето на Уинона в близък план, когато неочаквано промълвява „papé Satàn“.

— Ще видим.

— Божичко, Дон!

Докато те двамата разговаряха, една мисъл бавно изкристализира в съзнанието ми.

— Имам идея — прекъснах ги аз.

И двамата ме погледнаха.

— Хипноза.

— Хипноза? — каза Дон Руни въпросително, но си личеше, че е заинтригуван.

Тогава им разказах за трите думи на професор Греъм Р. Макнамара в Йейл.

„Тя говори на акадски.“