Том Егеланд
Ефектът на Лазар (24)

24.
На път за Ювдал

Гармиш-Партенкирхен — Осло, Ювдал

Събота, 5-ти август — понеделник, 7-ми август 2017 г.

Не можех да повярвам. Бях открил „Книгата на мъртвите“.

Е, не цялата. Пергаментите, които нацистът Рудолф Готшалк си бе присвоил и които търпеливо бяха чакали, скрити в сандъка в тъмния таван на къщата в Гармиш-Партенкирхен повече от седемдесет години, се оказаха само фрагмент. Не цялата книга. Само четири страници пергамент. Голяма част от книгата липсваше.

Но все пак.

Гизела Зомер не проявяваше интерес да задържи нито „Книгата на мъртвите“, нито другите антикварни съкровища, с които дядо й неправомерно се бе сдобил. Затова й обещах, че ще върна „Misjné Torá“, „Dalālat al-ha’irīn“, „Шулхан арух“, „Бет Йосеф“ и „Кесеф Мишне“ обратно на „Чентро Библиографико“ в Рим, без да давам обяснение къде съм ги открил. Тя ме прегърна с благодарност и каза, че разчита на дадената от мен дума.

От дома на Гизела взех такси обратно до хотела. Позвъних на Ейбрахам Кливланд от мемориална фондация „Кокс Вандербилт“ и му съобщих, че съм открил фрагмент от „Книгата на мъртвите“, състоящ се от четири страници. Той преливаше от ентусиазъм, макар че откритието не беше цялото произведение. Когато най-сетне приключихме разговора, поставих внимателно четирите страници пергамент на масата. Бяха станали крехки и нестабилни от времето. Седнах и започнах да ги разглеждам. Все още не знаех дали страниците са от гръцкия превод от X век, или от преписа, който монахът Йероним фон Хайделберг направил на пергамент от телешка кожа през 1463 г. Експертите в библиотека „Бътлър“ щяха да направят анализ с радиовъглерод, който да даде отговор на този въпрос.

На следващия ден преди обед потеглих от Гармиш-Партенкирхен към Мюнхен. От летище „Франц Йозеф Щраус“ в Мюнхен взех самолет обратно за Осло. Със себе си носех фрагмента от „Книгата на мъртвите“ и ценните стари еврейски книги. По пътя Ейбрахам Кливланд ми звънна няколко пъти, за да обсъждаме как ще се оповести новината за откритието. Той вече се беше уговорил с „Нешънъл Джиографик“, че в срок до събота ще съм подготвил материал от петнайсет хиляди думи. За Бога! В Щатите фондация „Кокс Вандербилт“ беше подготвила шумно представяне на новината пред широката публика. Пресконференцията щеше да се състои в луксозния хотел „Уолдорф-Астория“ в Ню Йорк в понеделник, 14-ти август. Бяха ми резервирали самолетен билет в първа класа за идния уикенд.

Когато пристигнах в апартамента си, се свързах с Петер П., един мой познат в Ювдал, и го попитах дали може да наема хижата му за няколко дни. Поясних, че имам нужда от Тишина и Спокойствие, за да успея да напиша една статия за „Нешънъл Джиографик“ до събота. Не му казах нищо повече. Петер П. потвърди, че няма проблем и може да тръгвам.

В понеделник рано сутринта отидох в университета. Опаковах ценните стари еврейски книги във фолио с въздушни мехурчета, за да ги запазя, и ги изпратих с UPS на Катерина Сантини в „Чентро Библиографико“. Отбих се в университетското звено за цифрова документация и ги помолих да направят копия с високо качество на фрагмента от „Книгата на мъртвите“. Поставих оригинала, опакован в копринена хартия и в здрава кутия, в сейфа на университета. Щях лично да отнеса безценните листове пергамент до библиотека „Бътлър“ в Щатите след няколко дни.

От Университета в Осло шофирах до Ювдал. Разстоянието не е малко и пристигнах на свечеряване. Първо минах през селото, за да взема ключовете от Петер П. Оттам се придвижих с колата по дългия тесен път през гората до хижата. Паркирах до един гъст храсталак и продължих пеша нагоре по пътеката, за да отключа къщичката.

А сега седя тук, в Ювдал, понеделник вечерта, на 7-ми август, а пред хижата се простира тъмната гора. Запалвам една свещ, за да създам приятна атмосфера. Пламъчето потрепва. Намирам се в хижа в гората, в нищото, на километри от най-близките къщи. Тук поне имам Тишина и Спокойствие. Поставям лаптопа на напуканата кухненска маса от масивен бор. Известно време се взирам в празния документ, който съм отворил на екрана, и търся подходящите думи. А после започвам да пиша:

Искам да ви разкажа една история.

А историите често започват именно така — съвсем простичко.

Да си представим, че…

Имало едно време…

Мислех си, че това бе краят на историята.

Заблуждавах се.

Тя едва сега започваше.