Том Егеланд
Ефектът на Лазар (58)

57.
Похитителят

Вирджиния

Петък, 25-ти август 2017 г.

— Кой? — попитаха в хор Анабел и Майкъл Уанг.

— Скот Милър — каза по-възрастният охранител.

— Скот? — възкликна Анабел.

— Какво, по дяволите…? — каза Майкъл Уанг.

— Слава богу — прошепна Анабел.

Трябваше да помисля малко, преди да успея да се сетя кой беше Скот Милър. Вдовецът на Сюзън Донахю, за която ми бе разказала Анабел. Жената, която беше умряла по време на раждането на Уинона.

Но защо вдовецът на Сюзън Донахю бе отвлякъл Уинона? Заедно с двамата охранители, Анабел, Майкъл Уанг и аз веднага изтичахме до командната централа на охраната на лаборатория „Ксиан“. Светлината там беше приглушена, стените бяха покрити с монитори и телевизионни екрани. На дълга редица със светещи компютърни екрани седяха мъже и жени със слушалки и микрофони. По-възрастният охранител кимна към един от операторите. Спуснаха един голям екран от тавана.

— Скот Милър се е излогнал от системата в 19:30 часа — каза младият охранител. — Тръгнал си е от „Ксиан“ в 19:48 часа.

На един изненадващо ясен черно-бял запис видяхме как автомобил се движи към пропускателния пункт. От няколко различни ъгъла можехме да проследим как белият седан се придвижва към охранителната кабинка.

— Скот Милър на път за вкъщи от работа в 19:48 часа вчера — поясни възрастният охранител.

Колата спря, пазачът в кабинката направи рутинна проверка на картата, която Скот му показа, и му махна с ръка, че може да продължи. Бариерата се вдигна.

— След този момент никой не го е чувал или виждал — каза младият охранител.

— Уинона е била скрита в багажника — продължи възрастният. — Снимките от камерите за наблюдение показват, че тя е била в стаята си до 19:34 часа. Изчезването й е било обявено в 19:56 часа. — Той се прокашля. — Чак когато проверихме снимките от камерите в гаража, открихме това.

Картината на екрана премигна, а после видяхме черно-бял запис с по-лошо качество. Той показваше Скот и Уинона. Бяха забързани. Бегом минаваха покрай редовете паркирани автомобили. Когато стигнаха до седана на Скот, Уинона сама се скри в багажника.

— Къде е той сега? — попита Майкъл Уанг.

Възрастният охранител отвърна:

— Изпратихме хора в дома му. Той не е там. Опитахме да проследим мобилния му телефон, но не се получи. Колата му е оставена на един обществен паркинг. Не е използвал нито една от банковите си карти. Проверихме в банката — изтеглил е пет хиляди долара в брой в сряда следобед.

— Казано накратко: не знаете? — беше изводът на Майкъл Уанг.

— Естествено, включили сме местната и федералната полиция в търсенето — каза по-възрастният.

— И всички останали служби, с които по принцип си сътрудничим — допълни младият.

— Изпратени са наши патрулки, за да наблюдават всички места, които обикновено посещава Скот Милър — каза възрастният. — Всички налични ресурси са в действие.

Помислих си, че това включва не само полицията, но и шпионските сателити на ЦРУ в геостационарните орбити и прихващането на разговори по мобилните телефони от Агенцията за национална сигурност.

— Няма да го откриете — каза Майкъл Уанг. — Прекалено умен е.

— Ще го открием, господин Уанг — каза възрастният охранител.

— Не разбирам — казах аз. — Защо му е да взема Уинона?

Майкъл Уанг въздъхна дълбоко.

— Скот е ръководител на математическия отдел тук в лабораторията. Работим заедно от деветнайсет години. Той и отделът му подпомагат медиците в… е, това не е от значение. Той беше приятел на мен и Анабел преди смъртта на Сюзън.

Аз погледнах Майкъл Уанг, а после преместих поглед върху Анабел.

— Не съм виждала Скот от две-три години — каза тихо тя.

— Но защо му е да отвлича Уинона? — попитах аз.

Истината започна да изплува в съзнанието ми веднага щом произнесох въпроса си.

Отговорът на Анабел беше изненадващ, но и съвсем естествен:

— Той не е отвлякъл Уинона. Той е взел Сюзън.