Том Егеланд
Ефектът на Лазар (98)

97.
Мистерията „Пан“

Рим

Понеделник, 11-ти септември 2017 г.

Сега, когато най-сетне разбирах структурата, върху която Авнер Фром бе изградил шифъра, останалата част от работата бе въпрос най-вече на търпение.

С усмивка прочетох първите осем поетични реда в „Пан“:

В последните дни много мислих за безкрайните летни дни

в Норлан^[1]. Мисля за тях и за една хижа, в която живеех,

за гората зад хижата. Записвам грижливо мислите си,

за да съкратя времето и за удоволствие.

Времето е много дълго, не мога да го накарам да тече по-бързо,

разбирам, че няма вече тъга и че животът ми е прекрасен.

Доволен съм от всичко, а моите трийсет години

са просто един миг.

Това беше текстът ключ в оригинала на норвежки. Някъде сред тези букви се криеше посланието на Авнер Фром. Прокарах пръсти през косата си и се съсредоточих.

Най-напред трябваше да разделя редиците от знаци в шифъра в логически последователности.

Осемте букви преди всяко двоеточие — от A до H — най-вероятно символизираха първите осем реда в текста:

A: В последните дни много мислих за безкрайните летни дни

B: в Норлан. Мисля за тях и за една хижа, в която живеех,

C: за гората зад хижата. Записвам грижливо мислите си,

D: за да съкратя времето и за удоволствие.

E: Времето е много дълго, не мога да го накарам да тече по-бързо,

F: разбирам, че няма вече тъга и че животът ми е прекрасен.

G: Доволен съм от всичко, а моите трийсет години

H: са просто един миг.

Вече разполагах с този решаващ детайл и можех да се абстрахирам от всички излишни препратки към редовете и да организирам по-добре шифъра:

A: I	J	(3)C
B: (2)R
C: U	V	(3)F
D:
E: X	Z	(2)E	(2)O
F: B	(2)H	(2)L
G: A	I	Y	(2)V (2)Y
H: J

Седях и се взирах в знаците, прехапал замислено долната си устна. Усещах, че се доближавам все повече до решението.

Докато буквите от A до H вляво от двоеточието насочваха към осемте първи реда в текста ключ, буквата вдясно от двоеточието символизираше някакво число. A означаваше 1, а Z отговаряше на 26.

Тези числа, предположих аз, служеха, за да ме насочат колко знака трябва да преброя на всеки ред, за да стигна до решението.

После ставаше малко по-сложно: понеже всеки ред в „Пан“ на Хамсун надхвърляше шейсет символа, а азбуката разполагаше с по-малко, Авнер Фром е добавил три колони, за да може да побере всички знаци на реда.

Това означаваше, че първите три линии на диаграмата изглеждаха по следния начин:

(1)	(2)	(3)
A	1	27	53
B	2	28	54
C	3	29	55

С други думи, „A“ можеше да бъде символизирана от 3 числа: 1, 27 и 53.

Така диаграмата продължаваше по-надолу — буква по буква. Колона 2 и 3 означаваше, че буквата може да бъде открита на 27 или на 53 знака навътре в реда.

Усмихнах се.

Ако заключенията ми бяха правилни, можеше вече да се заема с дешифрирането на текста.